От началото на февруари досега Европейската комисия е качила на страницата си Стратегическите планове за развитието на земеделието на 19 от общо 27-те държави членки. Днес в министерството на земеделието депутатите от комисията по земеделие в парламента ще се запознаят с окончателния проект на българския план, който се очаква да бъде приет от Министерския съвет следващата седмица. Целта е на 25 февруари страната ни да депозира в Европейската комисия Стратегическия план, по който ще започнат и съответните преговори.
Синор.бг ще представи в няколко текста част от стратегическите планове на някои от останалите държави-членки на ЕС. За да имаме база за сравнение между политиките, които ще се изпълняват у нас и в чужбина. В днешния текст ви представяме част от Стратегическия план на Чешката република - основно по отношение на практиките, свързани с опазването на околната среда.
Най-важното в плана е свързано със специфичната цел 5, където са включени мерките по „Акроекология и климат” и „Биологично земеделие”, значителна част от които са свързани с екоплащанията и позеленяването. Планираният общ бюджет за двете направления е приблизително 777 млн. евро, което е почти 65% от бюджета на Режима за климата и околната среда. Очакванията са размерът на подпомаганата площ да бъде в размер на от 2,45 милиона ха, или 24 милиона декара. Важно е да се отбележи, че тук влизат заделените площи и ставките за единица площ, изчислени въз основа на увеличените разходи и пропуснатите приходи с поетия ангажимент. Единичната сума съответства на усилията на земеделските производители за прилагане на практиките, допринасящи за целите на околната среда.
Държавите, внесли стратегическите си планове към началото на февруари 2022 г.
Към момента биологичното производство в страната се простира върху 749 хил. ха, или над 7,4 млн. декара, за които са били осигурени около 452 милиона евро. Агроекологичните ангажименти пък са прилагани върху приблизително 68 хил. ха, или 680 хил. дка, с бюджет от 62 милиона евро.
Като мерки с много висок приоритет в Стратегическия план са посочени:
- подобряване на запазването и съхранението на въглерода в почвата;
- осигуряване на подходящо възстановяване на горските насаждения от гледна точка на измененията на климата (частично заложена в стратегическия план SZP и частично в Националния план за обновяване NPO, oдобрен за периода 2021-2026)
Мерки с висок приоритет са:
- увеличаване на устойчивостта на селското стопанство към изменението на климатичните промени (нуждата е заложена в стратегическия план SZP)
- използване на наличния потенциал на биомасата за ефктивно производство на енергия от възобновими източници (OZE) (частично заложена в SZP, основно по OP TAK)
Мерки със среден приоритет:
- намаляване на емисиите на парниковите газове и амоняк от селското стопанство (заложена в стратегическия план SZP)
- подобряване на водозащитните функции на горските насаждения (заложена в стратегическия план SZP)
Към мерки S05.2 с много висок приоритет е увеличаването на задържането на вода в почвата и подобряването на качеството на подпочвените и повърхностните води. С висок приоритет е опазването и подобряването на качеството на земеделските земи. Със среден приоритет е понижаването на емисиите на парникови газове и амоняк в селското стопанство.
По отношение на планираните мерки за „Опазване и подобряване на качеството на земеделските земи” и „Увеличаване на задържането на вода в почвата и подобряването на качеството на подпочвените и повърхностните води” е предвидено следното подпомагане.
- Мерките за екоплащане в стопанството ще допринесат за посрещането на нуждите на конкретната цел, по-специално чрез отделяне на непроизводствени площи върху обработваема земя, подобряване на баланса на органичната материя в обработваемата земя, поддържане на площи за постоянни пасища, създаване на зони, поддържащи биоразнообразието на селскостопанския ландшафт, изпълнение на процедури, ограничаващи използването на POR (вещества за защита на растенията).
- Подпомагане на затревяването осигурява превенция на деградационните процеси на почвите и защита на почвата срещу ерозия. След като повърхността на обработваемата земя бъде покрита с пасища, степента на инфилтрация ще се увеличи и по този начин ще се забави и намали оттока на повърхностните води и отнасянето на почва във водните потоци. Създаването на междинни култури също допринася за намаляване на процесите на деградация. Освен защитата срещу изсушаването на почвата и ерозията е необходимо обогатяването с органична материя и последващото подобряване на свойствата на почвата. Практиките на биологичното земеделие също водят до намаляване на вложените средства, което по този начин намалява потенциалния риск от замърсяване на водните ресурси. Запазването на трайните насаждения (овощни градини, лозя) засилва спосоността за стабилно секвестиране.
- Биологичното земеделие като цялостна земеделска система намалява риска от ерозия на почвата и в същото време води до увеличаване на съдържанието на хумус в обработваемата земя, което впоследствие има положителен ефект върху намаляването на риска от деградационни процеси в почвата.
- Като част от Промените на собствеността ще се осъществи достъпността и окрупняването на земята, подновяването на собствеността и използването на земята под аренда, но по-специално подобряването на защитата на почвата от ерозия, подобряването на натрупването на вода и повишаването на екологичната стабилност на ландшафта, като по този начин се поддържа защитата на почвата и ландшафта като цяло. Поддръжката ще подпомогне адаптирането към изменението на климата и свързаното с това увеличаване на наводненията, засушаванията и тежките деградационни процеси в почвата.
В рамките на Плана за изпълнение Стратегическата рамка на Чешката република до 2030 г. е заложена необходимостта от защита на почвите от ерозия и максимално възможното използване на потенциала на ландшафта за улавяне и съхранение на въглерод. Обръща се внимание на необходимостта от адаптиране и укрепване на устойчивостта към негативните последици от изменението на климата чрез Стратегията за адаптиране към изменението на климата. Тук ще се прилага и чешкият Национален план за действие за адаптиране към изменението на климата, който съдържа конкретни мерки и предизвикателства за повишаване на устойчивостта на екосистемите и намаляване на тяхната уязвимост.
Необходимостта от намаляване на парниковите емисии и амоняка в селското стопанство и подобряването на секвестирането на въглерод в почвата се свързва с намаляването на антропогенните емисии на парникови газове, което се разглежда в рамките на Политиката за опазване на климата в Чешката република, и който определя целите в областта на опазването на климата до 2030 г. с оглед до 2050 г. и по този начин представлява
дългосрочна стратегия за нисковъглеродно развитие, дефинира конкретни мерки и инструменти за постепенно намаляване на емисиите на парникови газове, за които селското стопанство може да допринесе, по-специално чрез фиксиране на CO2.
Въпросът за качеството на въздуха се разглежда в рамките на Държавната политика за околната среда на Чешката република 2030 с оглед 2050 г., която определя следните стратегическите цели: „1.2 Качеството на въздуха да се подобрява“ и „2.1 Емисиите на парниковите газове да се намаляват“.
Необходимостта от използване на наличния потенциал на биомасата за ефективно производство на енергия от възобновяеми източници (OZE) се разглежда в рамките на Държавната енергийна концепция с изглед до 2030 г., където са установени вероятните по-горе структури за производство на електроенергия за годините 2025 и 2030 г. (от 2005 г.). Този проблем е косвено засегнат в Стратегическата рамка на Чешката република 2030, ключови области 2 - „Икономически модел“, в Стратегическата рамка CS 72 CS Цел 10 „Икономическите дейности се поддържат от стабилна и функционираща инфраструктура”.
Все още не е актуализиран Планът за действие за биомаса (2014-2020), който ще преразгледа потенциала на Чешката република за отглеждане на биомаса за оползотворяване на енергия при постигане на самодостатъчност в производството на храни в съответствие с действащата Стратегия на Министерство на земеделието до 2030 г. и в съответствие с новата климатична и енергийна рамка на ЕС (моделиране и изчисляване на площта на необходимите обработваеми площи).
Въпросът за оползотворяването на биомасата е отразен в предстоящата кръгова стратегическа рамка Чехия 2040, приоритетни области 3 – Биоикономика и храни. По предложената мярка 8 „Осигуряване устойчиво производство на биомаса за производство на материали, енергия и горива. Използване на по-екологично чисти техники, включително прецизно земеделие и добрата практика ”да се планира следната цел:” Потенциалът на биоикономиката в Чешката република се използва в максимална степен в рамките на кръговата икономика. Намаляване на количеството на хранителните отпадъци."
Необходимостта от осигуряване на подходящо възстановяване на горските насаждения по отношение на изменението на климата се основава на Стратегията на ЕС за горите (2021 г.) и е отразена в дългосрочните цели на Концепцията за държавната политика за горите до 2035 г. „Предвид текущото изменение на климата трябва да се увеличи биоразнообразието и екологичната стабилност на горските екосистеми при запазване на производствената си функция“, под формата на мерки за насърчаване на видовото разнообразие, възрастовите и пространствените структури на гората за осигуряване на видова стабилност на гората.
Съдържанието на мярката включва и създаването на условия за естествено възобновяване, прилагането на различни земеделски методи като напр. предпоставка за увеличаване на видовото и пространственото разнообразие на горите.
Необходимостта от подобряване на водозащитните функции на горските насаждения се основава на Стратегията на ЕС за горите (2021) и е отразена в Стратегията за адаптиране към изменението на климата в условията на Чешката република, SC2 „Осигурена е екологична стабилност и предоставяне на горски екосистемни услуги с акцент върху предотвратяването на ерозията на почвата и засилването на естествения воден режим“.В рамките на тази конкретна цел се предлагат мерки за адаптиране, насочени към опазване и възстановяване на естествения воден режим в горите, свеждане до минимум на техническото отводняване на горските площи чрез използване на естествени и природосъобразни практики, прилагане на мерки за задържане на вода в горите, стабилизиране на териториите на различни видове гори, засегнати от водите, и защита на влажните зони в горите.
Нуждата се осъществява и чрез Концепцията за държавна горска политика до 2035 г., дългосрочна цел А: „Да се осигури балансирано пълноценно изпълнение на всички горски функции за бъдещите поколения“.
Разпределението за конкретната цел 4 е приблизително 483 милиона евро за периода и е до голяма степен насочено към екосистемата. Почти една трета от бюджета за екоплащания допринася за цел 4. Инвестициите за намаляване на емисиите на парникови газове и NH3 отговарят на бюджет от 80 милиона евро. Значим е делът на дейностите, насочени към горските земи с общо разпределение от приблизително 28 милиона евро. За изпълнение на целта допринася планираното залесяване на земеделските земи и агролесовъдство с общо разпределение в размер на около 6,5 млн. евро.
Цвети Бориславова
