България и Испания са двете държави в ЕС, които са поискали от Европейската комисия (ЕК) тълкувание на регламента по Стратегическите планове, свързано с прилагането на таваните по директните плащания. Въпросът е свързан с приспадането на заплатите, което ще става преди таваните да бъдат наложени.
Пред депутатите от парламентарната комисия по земеделие, които вчера проведоха извънредно изнесено заседание в агроведомството, министърът на земеделието Иван Иванов изчете отговора, получен преди ден от ЕК. Според него крупните арендатори, които попадат в обхвата на таваните, ще приспадат 2,5 пъти размера на средната работна заплата, която изплащат само на пряко заетите в земеделието.
Така се слага край на досега прилаганата практика, при която се приспадаха заплати на счетоводители, адвокати и други наети на трудов договор, които буквално „изяждаха” резерва, който би трябвало да се пренасочва към малкия бизнес.
Ще припомним анализа, предоставен от синдикатите в земеделието, които бяха изчислили, че през 2014 г. 214 стопанства са приспаднали 33 млн. за заплати и осигуровки, докато през 2018 г. те вече са 322 стопанства, като са приспадали 160 млн. лв., а акумулираните средства за малкия бизнес били едва 150 хиляди лева.
Казусът с осигуровките засяга над 15 хиляди земеделци
Да се надяваме, че този път разчетите на министерството са направени така, че резервът от таваните да има ефект за преразпределителното плащане за първите 300 декара, което ще е бъде насочено към стопанства, обработващи 6 500 декара. Поне това е последният вариант на Стратегическия план, който вчера беше подробно представен на депутатите.
