Няколко са подводните камъни при обсъждането на Стратегическия план за развитието на земеделието на България до 2027 г. и те са напълно осъзнати от онези браншови организации, които в детайли са се запознали с европейския регламент, обнародван от Еврокомисията в края на миналата година. А тези, които не са го сторили, би трябвало да се консултират с експерти в областта, за да не бъдат залъгвани по политически причини за светлото бъдеще, което ги очаква след 2023 г..
Да, в коалиционното споразумение на новата власт основен приоритет стана малкият и среден бизнес, но проблемите с диспропорциите в вземеделието са натрупани далеч преди страната ни да се присъедини в Европейския съюз. Неслучайно при първата си среща с новите депутати в края на миналата седмица всички браншови организации дебело подчертаха, че тези диспропорции трябваше да бъдат решени преди 10-15 години. Затова на сегашното управление ще му се наложи планини да повдигне, ако иска поне частично да промени подпомагането за малките семейни ферми и средния бизнес.
Браншовиците в земеделието осъзнават, че за 3-4 седмици е напълно невъзможно сегашната власт да се ориентира в обстановката, така че новото европейско законодателство да бъде напаснато към родните условия. Може би и затова в дискусиите си с министерството на земеделието фермерите все още имат доста „бели петна” по отношение на подготовката на Стратегическия план за развитието на земеделието до 2027 г.
И за да не сме голословни в тези твърдения, ще ви представим някои от МИТОВЕТЕ, които остават неразвенчани по отношение на директните плащания, прилаганите тавани и други особености на европодпомагането - а това води до неразбиране защо администрацията не приема някои от предложенията на бизнеса, свързани с прилагането на ОСП.
Какво искат браншовиците, какво предлага властта
Първи мит – че с прилагането на някои от схемите по директните плащания би могло да има различни ставки за производителите, отглеждащи 100, 200 или 300 декара, така че за стопаните с по-малки декари да се отпускат повече средства, отколкото на по-големите. Да, подобна практика в момента се прилага за биологичните производители при мерките от Втория стълб ПРСР – мярка 11 „Биологично производство”. Но експерти по ОСП дебело подчертават, че подобен тип изчисления на ставките е неприложимо за Първия стълб (където е преразпределителното плащане).
Философията на европейското подпомагане при първия стълб е по-различна от тази по Втория стълб, където имаме компенсиране на фермерите и там би могло да има диференцирани ставки. При схемите по директните плащания обаче ставките за преразпределителното плащане, както ставките за базовото плащане на площ (СЕПП) са еднакви за всички фермери, независимо от това колко площи обработват. Бюджетът се дели на допустимите площи и се определя единна ставка при едното и при другото подпомагане.
Втори мит – някои от българските браншови организации предлагат при директните плащания да има гарантирани секторни бюджети за силно уязвимите земеделци – примерно при обвързаната подкрепа и преразпределиетелното плащане да има гарантирани бюджети за пипер, за домати и др. Това също противоречи на еврозаконодателството, свързано с подкрепата по Първия стълб и не може да се приложи в български условия, категорични са експерти по европейско право. И припомнят, че европодпомагането има особености, които не допускат държавите членки да въвеждат свободно свои правила извън регламентираните от ЕП и Съвета на министрите на ЕК.
Трети мит - Същото се отнася и за предложението на Съюза на градинарите в България ставката по директните плащания да зависи от себестойността на производството на дадена култура. Известно е, че сега ставката по СЕПП за зърно и за плодове и зеленчуци е еднаква, независимо от разликата в себестойността на производството на тези култури. Да, подобна промяна би била справедлива, но европейското подпомагане по първи стълб е изключва подобно разграничение. И това беше обяснено от Еврокомисията, когато от Съюза на градинарите бяха отправили подобно запитване до Брюксел преди години.
Най-големите митове засега са свързани с преразпределителното плащани и таваните на директните плащания, около които на този етап вървят най-оспорвани дебати. На последното заседание на тематичната работна група по Стратегическия план бяха предложени 10 варианта за преразпределяне на бюджетите и за прилагане на тавани в бъдещата ОСП, като идеята е малкият и среден бизнес да получи по-голямо подпомагане в средващия период. Десетият вариант категорично беше отхвърлен от бранша, затова и при срещата си с депутатите земеделците обсъждаха 9-те варианта, предложени още по време на служебния качинет през декември 2021 г.
Анализите на досегашното подпомагане сочат, че преразпределителното плащане има най-голям ефект за подкрепа на малкия и среден бизнес. Но експерти по ОСП питат защо администрацията не предложи за него по-голям бюджет от 10-те процента от общия бюджет за директните плащания, каквито са досега обсъжданите варианти. От Съюза на градинарите предложиха бюджетът за преразпределяне да бъде поне 27-28% от бюджета по първия стълб.
От министерството на земеделието обаче не са отронили и дума по това искане. Може би защото еврорегламентът поставя бариера, като казва, че „ставката при преразпределителното плащане не трябва да бъде по-висока от базовата ставка по СЕПП”. Въпросът е, защо родната администрация не направи разчети с 10% и с 28% бюджет, така че да е ясно каква част от малкия и среден бизнес би трябвало да бъде подпомаган.
Смисълът да се избере един от 9-те варианта за преразпределяне на таваните
Вместо това те държат на 10-те процента, като в случай, че тези средства са недостатъчни за малките и средни фермери, тогава ще се ползват акумулираните средства от таваните върху директните плащания. И тук стигаме до големия балон с таваните на плащанията, с който политиците искат да замажат нежеланието си да увеличат бюджета за преразпределяне над 10%.
Ще попитате защо балон – защото тук администрацията се препъва в още един мит и той е свързан с въпроса като се наложат тавани върху директните плащания, дали ще се приспадат заплати и осигуровки и какъв ще бъде размерът на това приспадане. Синдикалистите от КНСБ много точно бяха изчислили, че и при досега прилаганите тавани от 150 хил. евро и 300 хил. евро върху директните плащания средствата за заплати и осигуровки бяха раздути по такъв начин, че акумулираните бюджети бяха стопявани до минимален ресурс, от който да няма полза. Ето и примерът – през 2014 г. 214 стопанства са приспаднали 33 млн. за заплати и осигуровки, докато през 2018 г. 322-те стопанства вече приспадат 160 млн. лв. за заплати и осигуровки, а акумулираните средства за малкия бизнес са около 150 хиляди лв. Смешно и жалко, нали?
Именно затова и сегашната власт декларира как ще наложи тавани, но при условие, че бизнесът приспада заплати и осигуровки само до 2,5 пъти средната за сектора заплата, която е изчислена за 2019 и 2020 г. Само че това е най-голямият мит и заблуда, защото европейският регламент за директните плащания допуска само два варианта – или държавите членки да налагат тавани, без да се приспадат разходите на фермерите по трудовото законодателство, или да има тавани с приспадане на разходите по трудовото законодетелство без никакви ограничения. Защото, ако се допусне приспадане на тези разходи, то държавите членки нямат никакво право да поставят условия към фермерите за това какви заплати ще дават на подчинените си и дали ще ги дават за пряко заетите в производството или за целия си персонал, включително и за счетоводителите (лъжа е, че могат да се приспадат само заплатите за трактористите и другите пряко заети със земеделие наемни лица). С други думи, ако има приспадане на заплатите и осигуровките, със сигурност бюджетът от таваните ще бъде „изяден” от тези разходи (както се случваше и досега), така че смисълът от таваните отново ще бъде нула, коментираха пред Синор.бг експерти по ОСП.
Именно затова и следващите дискусии по темата ОСП и Стратегически план би трябвало да се проведат на професионално ниво, като се вземат под внимание всички „подводни камъни”, които на този етап не са представени на земеделските производители.
Екатерина Стоилова
