В деня, в който пет от браншовите организации в сферата на животновъдството и оранжерийното производството за пореден път се готвят да протестират с искане за по-голямо подпомагане, министърът на земеделието и храните Кирил Вътев призова големите стопанства „да проявят благородство, каквото се полага на по-мощните бизнеси, защото те по-лесно биха преодолели кризата, както постъпиха зърнопроизводителите и се отказаха от схемата „де минимис” (de mininmis)”, посочи в интервю за медиите министър Вътев. Той добави, че целта на помощта е да отиде наистина към най-малките в сектора, които ще я усетят. Защото ограниченият бюджет от 47,5 млн. лв. ще стигне за минимален брой стопанства, ако се разпредели сред всички, както настояват някои.
Министърът е изразявал нееднократно тези аргументи в срещите си с браншовите организации, включително и петте, които се готвят за протест на 23 ноември. В тази връзка Вътев заяви крайната си изненада от решението им отново да търсят правата си с протести, след като от края на септември досега, когато националният фермерски протест приключи с меморандум, Министерството на земеделието и храните е изпълнило всичките искания, разписани между власт и земеделска общност за подпомагането на сектора.
Голяма част от исканията на българските земеделци Вътев е представил и на последното заседание на Съвета на министрите по земеделие в ЕС, проведено вчера в Брюксел.
Поименно може да бъдат изредени фермерите, получили тавана по "де минимис"
На извънредната си среща с еврокомисаря Януш Войчеховски министър Вътев е съобщил отново искането на готвещите се за протести стопани, които настояват да отпаднат таваните за размера на изплащаните компенсации заради конфликта в Украйна. Това искане също беше заложено в меморандума и затова България настоява пред Брюксел да направи изключение за страната ни. Отговорът на Войчеховски буквално бил следният – „Какви хора сте? Вие сте единствената държава в ЕС, която иска да няма тавани, само че подобен регламент в ЕС няма!”. А ние ще добавим, че българският министър е бил поставен в крайно неудобното положение да не може да обясни на еврокомисаря защо българските фермери не познават основни правила на европейските политики. А те са, че всеки регламент трябва да бъде гласуван с мнозинство от Европейския парламент и когато само една държава настоява да няма тавани по „де минимис”, без да е подкрепена поне от 4 други, това означава, че останалите държави в ЕС не са съгласни с българското искане. Още повече, че преди няколко дни ЕК е предложила на България таваните за тази помощ да бъдат вдигнати от 250 000 евро на 280 хил. евро. Страната ни обаче е отказала, защото в меморандума браншът е поискал да няма тавани.
„Това искане е по настояване на един ограничен кръг от хора в България. Озадачен съм защо ще протестират, след като имат пълната яснота за плащанията, които министерството ще извърши в следващите месеци”, коментира още агроминистърът.
В същото време той припомни, че по искане на тези 5 организации администрацията е направила изчисления, така че освен само за най-малките фермери да има „де минимис” за средните и за големите. „Наложи да правим сложни анализи и да разгледаме изключително внимателно структурата на стопанствата. На тази база ние направихме модулация, така че най-малките да получат най-ниски ставки, средните – по-малки, а най-големите – най-малки. Желанието на тези, които крещяха най-много – да има за всички, отново е удовлетворено”, заключи Вътев.
Колкото до другите техни желания – за възстановяване на старите по-високи ставки за обвързаната подкрепа и тази, която не е обвързана с производството, агроминистърът припомни, че „политиката на ЕС за обвързаното подпомагане важи за целия ЕС – ние не можем да сме изключение. Когато искаме нещо, е важно да знаем, че има правила, има закони и регламенти”.
Днес ЕК обяви, че одобрява отпадането на таваните за "де минимис"
И тези регламенти сочат, че, за да се отпусне подобна помощ, българските земеделски производители трябва да покажат висока производителност. „Не може по обвързаната подкрепа, когато поискахме да вдигнем количествата мляко, които те трябва да предлагат на пазара, стопаните да не са съгласни с увеличението. Не може минималните продажби от една селектирана крава да са 4 тона годишно. С триста мъки вдигнахме това количество с 10%. Не може при биволите, където нормата за добив е 3 600 л на лактация, ние да искаме 400 литра. Или при овцете да искаме реализация само на 0,4 агнета от едно животно. Това означава от 100 овце те да предлагат на пазара само 40 агнета, няма други държави с подобни количества, предлагани на пазара”, заключи министър Вътев. В тази връзка, той подчерта, че ако някой иска повече субсидии, нека му представи пазарните си дялове, защото целта на европодпомагането е да се увеличава вътрешното производство, което у нас не се случва.
В заключение министърът съобщи и една добра новина от Брюксел – че на отделно заседание вчера в Брюксел петте гранични държави с военния регион в Украйна – България, Полша, Словакия, Унгария и Румъния, са поискали компенсации заради последствията за фермерите от този военен конфликт. Те са представили искането си пред Януш Войчеховски и през 2024 г. да получат подкрепа.
Днес министър Кирил Вътев откри традиционната годишна конференция на Съюза по хранителна промишленост.
Екатерина Стоилова
