Депутатите в 47-то Народно събрание много скоро трябва да решат дали да одобрят искането на правителството с бюджета за 2022 г. да бъде увеличен минималният осигурителен праг за земеделски стопани и тютюнопроизводители от 420 лв. на 710 лева (колкото ще стане най-ниският осигурителен праг за страната от април т.г.), или осигуряващите се за пенсия в сектора отново да внасят по-малки суми, коита са далеч от необходимото, за да покрият осигурителните си права. Това посочи в интервю за Синор.бг председателят на Федерацията на независимите синдикати от земеделието Светла Василева по повод позицията, която КНСБ представи при обсъждането на проектобюджета преди обсъждането му в парламента.
Повече от 20 години осигурителната система на страната поставя изключение за земеделските производители и за тютюнопроизводителите във връзка с минималните прагове, но е време това да се промени, припомня Василева. При обсъждането на проекта в парламентарната комисия по земеделие е редно депутатите да получат анализ за броя на земеделците, които ще бъдат засегнати от новите прагове, за да бъдат взети и справедливи решения, посочи представителката на синдикалната организация.
За ориентир, могат да се ползват данните на Националния осигурителен институт (НОИ), който предоставя обобщена информация за броя на земеделските производители и тютюнопроизводители, осигуряващи се на минималните прагове. Ако преди години техният брой е бил 47 хиляди души, то през 2020 г. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, осигурени за всички социални рискове, без трудови злополуки и безработица са били 15 304 души, а осигурените само за пенсия са едва 11 983 души в цялата страна. НОИ все още не е изнесъл данните за 2021 година.
Фактът, че броят им намалява, е сигнал към властта, че хората вероятно започват да се осигуряват на по-високи нива. И ако от минималните прагове се ползват все по-малко работещи, би трябвало държавата да приложи други механизми за подкрепата им, вместо да прилага изключението с минималните осигурителни прагове. Защото чрез тях държавата поставя в неравностойно положение останалата част от работещите, примерно едноличните търговци, които се осигуряват на по-високи нива, за да стигнат до минималната пенсия за страната. А с преференцията за земеделците те внасят много по-малки суми и получават същата минимална пенсия, без да са го заслужили, е мотивът на синдикалните организции.
Синор.бг реши да сравни броя на регистрираните земеделски производители в страната и на тези, които кандидатстват за субсидиране по директните плащания, за се да види огромната разлика между броя на хората, осигуряващи се според законодателството, и стопаните, за които важи изключението за осигуровки под минималния праг.
Последната информация на министерството на земеделието, изработена от служебния кабинет в края на 2021 г., показва, че броят на заетите в сектора през 2003 г. е бил 1 288 614 души, докато през 2020 г. вече намалява до 232 610. В същото време основната заетост през 2003 г. е била от 920 530 регистрирани стопани, през 2010 г. пада на 456 845 души, за да се срине през 2020 г. на едва 87 999 души. От тях около 57 хиляди стопани кандидатстват по линия на директните плащания. Вярно е, че казусът с минималните прагове се отнася за съвсем малките стопанства, които не получават субсидии по директните плащания. Именно затова в анализите на бъдещата ОСП и предложенията на агроминистерството за това как ще бъда подпомагани малките и средни ферми, би трябвало да се помисли как при нормално осигуряване този бизнес би могъл да бъде подкрепян по Втори стълб или да се намери друга форма за облекчения, така че стопаните, които примерно използват земеделието като втори бизнес, да имат стимул да се осигуряват по правилата.
Митовете за таваните на плащанията и приспадането на заплатите
Ето и мотивите на Федерацията на независимите синдикати от земеделието по повод новите осигурителни прагове, чиято позиция е внесена в парламентарната земеделска комисия. Синор.бг публикува пълния текст.
В проекта на Закона за ДОО се предлага повишение на минималния осигурителен доход (МОД) на земеделските стопани и тютюнопроизводители от 420 лв на 710 лв.,колкото ще бъде минималната работна заплата (МРЗ) за страната. Всяка година в бюджета за 2022 се предлага минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица да бъде равен на МРЗ за страната – от 650 на 710 лв. Съвсем логично е, след като се променя минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, да се променя и МОД на земеделските стопани и тютюнопроизводители.Още повече, че се повишава и минималната пенсия на 370 лв.,а средният осигурителен доход за страната става 1 171 лв.
При плащане на посочения по-горе минимален осигурителен доход за миналата година от 420 лв. в никакъв случай не се покриват осигурителните права за минимална пенсия. Земеделският производител при навършване на осигурителен стаж и възраст, независимо че в годините назад е плащал още по-ниска осигурителна вноска, тъй като се променяше минималният осигурителен доход почти всяка година или се задържаше в ниски стойности ,той ще получи определената за страната минимална пенсия. Така осигуряването на неговата пенсия е за сметка на солидарната осигурителна система. Всички останали българи, които навършват осигурителен стаж и възраст, пенсията им се определя на база на техния действителен осигурителния принос.
От горепосоченото е видно, че само земеделските производители и тютюнопроизводителите са изключение в осигурителната система, тъй като години наред плащат минимални осигуровки, които не покриват осигурителните си права дори за минималната пенсия.
В действителност се изравняват пенсиите на лицата, които са се осигурявали в годините на минимална работна заплата или в малко по-високи стойности от нея и при пълен осигурителен стаж, получават минимална пенсия със земеделските производители, които са се осигурявали почти на половината на минималната работна заплата, но и те ще получат минимална пенсия. Това е доста неравностойно,но солидарно. Не би трябвало повече да се разчита само на солидарност.
От друга страна, предвиденият МОД за земеделските стопани и тютюнопроизводителите - поради многогодишното му задържане на ниско ниво, сега скача с почти 60 на сто, което само по себе си ще породи колебания, а и съпротива, включително и в парламента.
Осигуровките, които се внасят сега
В момента задължителните осигуровки за тези, които не се осигуряват за общо заболяване и майчинство, възлизат на 116,76 лв. При условие ,че бъде приет минимален осигурителен праг от 710 лв, осигуровката ще бъде 197,38лв. - повишението е с около 80лв.
Увеличението на осигурителните вноски със сигурност ще засегне най-уязвимата част от земеделските стопани и тютюнопроизводители.
Вярно е, че те и сега плащат трудно определената вноска, това е видно от средния осигурителен доход.
Когато се обсъжда МОД, се говори само за размера му като парична такса, но липсва анализ колко са тези земеделски производители и тютюнопроизводители, за които се отнася - от кои сектори са, какво произвеждат, от колко години се занимават със селскостопанска дейност, какви политики и финансиране могат да се насочат към тях. За да преодолеем дисбалансът, е необходима повече активност от всички експерти в министерството на земеделието, браншовите организации и народните представители, пише още в становището на синдикалистите.
Екатерина Стоилова
