Започнатата в Синор.БГ поредица се явява по същество увод в интегрираната растителна защита. Подчертано бе, че здравеопазването на културните растения е стратегически насочена дейност. Създаването на стратегията изисква редица знания и умения, на които е основан крайният избор как да бъдат опазени растенията и растителната продукция от вредители. От практическо значение е познаването на естествените защитни механизми, заложени в растителния организъм.
В част 2 на поредицата бяха представени расовоспецифичният (вертикален, моногенен) и расовонеспецифичният (хоризонтален, полигенеин, универсален) имунитет. В настоящия материал темата за взаимоотношенията патоген – растениие продължава с други прояви, които имат значение при изграждането на стратегията за растителното здравеопазване.
Толерантността е проява, за която най-често като показател е приет добивът (Според някои автори това е полска или практическа устойчивост.). Типична толерантност има спрямо вирусните патогени, които заразяват растенията от даден сорт, при което добивът не спада или спада незначително. При това се запазва и качеството на растителната продукция (плодове и др.).
Придобитият имунитет е проява, която не е унаследена, а придобита в индивидуалното развитие на растението. Този имунитет може да бъде наблюдаван в определени сектори от даден орган, където предварително е внесена (инокулиране) зараза от непатогенна раса. При ново заразяване с раса, към която сортът е чувствителен, заразяването става там, където не е правено внасяне с непатогенната раса.
Известно във вирусологията е, че заразеното с даден вирус растение, има защита срещу вируси, които са сродни с вече наличния в растителните клетки вирус. При сродни или идентични вируси действа придобитият имунитет. Видимо няма вторична инфекция, а имунитетът може да бъде разглеждан като такъв спрямо признаците на болестта.
Придобитият имунитет може да се прояви само местно (локално) около хлоротичните петна (лезии) , образувани след инфекцията. Установено е още, че имунитетът може да премине към по-отдалечени органи на растението. Например след появата на некротични петна като проява на свръхчувствителност върху листата от един етаж листата от горните етажи стават имунни към вируса, заразил долните листа (Изследванията са установили, че при поява на алергични петна по долните листа започва усилено образуване на хормони, известни като цитокинини. Цитокинините преминават в листата на по-горните етажи, където вирусът вече не може да предизвика такива петна след повторно заразяване.).
Причини и механизми на растителния имунитет
Живите организми и в частност растенията са изградени и действат така, че да остават относително непроменени под външни въздействия. Спрямо причинителите на болести защитата може да съществува независимо от наличието на въздействие. Това е т. нар. пасивен имунитет или механичен. При по-сложно въздействие – паразит, превъзмогнал механичния имунитет и установил хранителна връзка с растението, се проявява активния, обусловен на физиологично ниво.
Пасивен имунитет
Самата анатомия на растенията предполага защита тяхната защита от вредители. Съществено значение има дебелината на кутикулата, през която трябва да мине инфекциозната нишка на гъбата и по-нататък да навлезе в епидермиса, където образува смукало (хаусторий), за да извлече от клетките необходимите и вещества. Увеличаване на дебелината на кутикулата с времето обуславя възрастовата устойчивост.
Друг пример е отлагането на лигнин в някои части на проводящата система. Лигнинът в жилките на листната петура ограничава развитието на гъбата (Plasmopara viricola), причиняваща обикновена мана по лозата. Поради това петната по маносаните листа са ъгловати. Поведението на растенията през вегетацията също предопределя тяхната възприемчивост към вредителите и в частност към патогените. Например, когато ръжта цъфти с по-продължително отваряне на плевите, тогава опасността от заразяване с Claviceps purpurea, причиняващ болестта мораво рогче, нараства.
Наличието на т. нар. фитонциди не позволява на спорите да кълнят и така инфекциозният процес не може да почне. Осъществяването на паразитния процес зависи от съдържанието на веществата, които са необходими за живота на паразита. Липсата на такива вещества не позволява неговото нарастване.
Следва продължение.
Д-р Антоний Стоев – специалист по растителна защита
