Пепелта намира широко приложение в градината – в качеството и на тор, за борба с болести и вредители, за намаляване киселинността на почвата. Може да се използва в сухо състояние или под формата на разтвор. За качественото оползотворяване на пепелта, а и да не навредим на растенията – нужно е да познаваме нейния състав, както и да знаем как я понасят различните растения.
Какво е важно да знаем при избора на торове за градината?
Пепелта съдържа полезни елементи като калий, калций, фосфор, бор, манган и други микроелементи, които попълват запасите в почвата, а количествата има зависят от вида на източника. При изгарянето на слама, бряст, лозови отпадъци и слънчоглед доминира калият, а от широколистните видове се получава повече калций. Иглолистните растения дават най-много фофор.
Кога и как се тори с пепел?
Дървесната пепел се разнася равномерно преди или след есенната обработка, като за 1 квадратен метър са необходими между 300 и 700 грама (съд с обем 1 л съдържа около 500 г пепел). При засаждане на растения, внесената пепел задължително трябва да се смесва с пръст, защото може да изгори корените им. Използва се и пепелна вода.
Не се внася пепел, ако почвата е с рН 7 или по-високо.
Подхранването с пепел не се препоръчва и при леки почви, защото тя се отмива много бързо и ефектът е нищожен.
Кои растения обичат пепел?
Много градинари смятат, че пепелта е универсален тор, но в действителност не е така, защото не всички растения реагират добре на такова подхранване. Наистина, по-голямата част от растителното царство обича пепел – овощни култури, ягодоплодни (ябълки, сливи, круши, череши), зеленчуци (домати, краставици, тиквички, патладжан, магданоз, моркови, лук, чесън), както и цветя (клематис, роза, хризантема, астра, божур).
Предвид факта, че пепелта осигурява хранителни вещества, които се усвояват лесно от растенията, може да се постигне увеличаване на добивите, а освен това се наблюдава и по-ранно разцъфване.
Кои растения не трябва да се торят с пепел?
Такива са всички растения, които обичат слабо кисели и кисели почви. Те не реагират добре на подхранване с пепел. Груба грешка е да торим всичко наред, защото това може да доведе до сериозни последствия – изоставане в развитието и намаляване на добивите.
Динята е сред типичните представители, които не обичат пепел. Внасянето под всякаква форма увеличава значително рисковете от загниване на плодовете. Пепелта причинява и смущения в разпределението на течностите. Резултатът ще бъде влошаване на качеството на плодовете и тяхното напукване.
Репички – отлично място за отглеждането им са участъци със слабо кисела почва. Внасянето на пепел ще направи почвения слой с неутрална или алкална реакция, което за много култури ще бъде безспорен плюс, но не и за репичките. Те ще изостанат значително развитието си, което ще доведе до намаляване на качеството и количеството на продукцията.
Бобовите култури и пипера са също сред зеленчуците и подправките, които не харесват подхранването с пепел, а киселецът е типичен любител само на киселите почви.
Невен – това е друг типичен представител на растенията, имащи неприязъм към неутралните и алкални почви. Той изостава значително в своя растеж и развитие, наблюдават се деформации по вегетативните части, а цъфтежът е незначителен.
Има много представители на декоративните растения, които не само не харесват торенето с пепел, но предпочитат само от кисели почви – азалия, хортензия, камелия, калуна, гардения.
Голяма част от представителите на стайните декоративни растения – циклама, кливия, драцена, каланхое, импатианс, мушкато, фуксия, бегония, аспарагус и папрати не биха се зарадвали на подхранване с пепел, защото харесват слабо кисели до неутрални почви.
Кивито и боровинката също не реагират добре на торене с пепел.
Растенията, които не обичат подхранване с пепел, не харесват и използване за целта на дървесни отпадъци – стружки или талаш.
