Всички растения се нуждаят от подхранване, поливане и светлина. Тя е сред най-важните фактори, защото е необходима за протичане на фотосинтезата – един от най-удивителните процеси в живата природа. Фотосинтезата е биологичен процес, при който с помощта на слънчевата светлина въглеродният диоксид се преобразува в органични съединения. Светлината за растенията е особено необходима във времето, когато жизнените процеси протичат най-енергично.
Преобладаващата част от градинските култури са светлолюбиви, което означава, че за пълноценното им развитие е необходима достатъчно светлина.
Планиране на градината
За получаване на максимална реколта е необходимо добро проучване на характеристиките на отглежданите култури и засаждането им на подходящо място. Това е особено важно за по-малките градински участъци, на които не е възможно да отглеждаме всичко, което желаем.
Важно е да се отчетат много изисквания, но едно от основните е съседството на растенията и взаимното им влияние (алелопатия). Мястото на различните култури трябва да бъде съобразено и с изискванията им към светлината – слънце или сянка, защото имат различно отношение към нея.
Да вземем за пример репичките – експертите твърдят, че можем да получим до 10 кг от 1 м2 и тогава логично питаме за сорта. В случая не са важни само сортовите особености, а агротехническите практики. Да, репичките обичат светлина, но дозирана и максимална реколта се получава, когато денят е кратък. При продължително слънцегреене те започват да стрелкуват и може и един килограм да не получим.
Най-много светлина е необходима за домати, краставици, боб, тиквички, патладжани, пипер, тикви, дини, пъпеши, царевица. Значително по-малко светлина е необходима на репичките, спанака, копъра.
Кореноплодните култури, салатите, зеленолистните зеленчуци (манголд, рукола и др.) и подправките растат добре в частична сянка.
Изисквания към топлината
Растенията се разделят на две основни групи в зависимост от изискванията им към топлината – топлолюбиви и студоустойчиви. Често листата на топлолюбивите култури (домати и патладжан) са покрити с власинки, но не винаги е така. Власинките им позволяват да се предпазят от прегряване. Пиперът се предпазва по друг начин – преминава през повишено изпаряване на водата. Това показва, че е много важно да познаваме всички особености на растенията, които ще отглеждаме.
Най-взискателни към топлината са патладжанът, пиперът, краставиците, доматите, тиквичките и патисоните. Те започват да покълват при температури не по-ниски от 14-15 градуса по Целзий. Развиват се най-добре при температури 22-26 градуса. Не понасят и най-малките застудявания под 14 градуса – преустановяват развитието си.
Някои овощни култури – праскови, кайсии, орехи и лозите се нуждаят от повече топлина. При продължително застудяване и ниски температури измръзват плодните пъпки, а понякога частично и дървесината.
Има и топлоустойчиви култури – пъпеш, диня, тиква, боб и царевица. Те започват развитието си при температури 15-17 градуса и плододават при температури 25-30 градуса.
Има и „моржове“ сред градинските растения – китайско, брюкселско, савойско, бяло и червено главесто зеле, алабаш, моркови, цвекло, ряпа, репички, магданоз, целинат, пъщърнак, лук, чесън, праз, маруля, грах и спанак. Те не се плашат от застудяване. Семената на тези култури покълват при 5 градуса и растат вече нормално при 15 градуса.
Има и зимоустойчиви зеленчуци – киселец, хрян, ревен, аспержи, естрагон, някои сортове лук и чесън и др. Те започват да растат при 1-2 градуса над нулата и дават ранна реколта. Могат да преживяват и студове при -10 градуса.
