Министерството на околната среда и водите работи по въвеждането на депозитна система за използваните стари опаковки, което да сатне от 2027 г. Заедно с прилагането на принципа „замърсителят плаща“ ще се гарантира устойчивото управление на отпадъците. Това съобщи министър Манол Генов по време на панелната дискусия за реформата в управлението на битовите отпадъци. Темата беше обсъждана в курорта Албена в рамките на годишната среща на местните власти, организиран от (НСОРБ). Националното сдружение на общините в Република България
През следващата 2026 година МОСВ ще проведе консултации с общините, оползотворяващите организации, браншови асоциации и ангажирани с процеса субекти, за да обсъдят кои видове дейности по управление на отпадъците ще влизат в депозитната система. „Искаме активно да се включат и общините. Целият процес от връщане на депозитната опаковка до нейното рециклиране е дейност, която трябва да се плати. Целта е да се съберат максимален брой опаковки – според данните общо в страната са около 40 хил.-50 хил. тона, което не е голямо количество. Единственият начин да успеем с тази цел е да стигнем до всяко село, всеки квартал и малък магазин, който желае да се включи. За малките магазини може да има подвижни вендинг автомати за събиране на опаковките“, каза още министър Манол Генов.
Депозитната система ще има и социално измерение, затова трябва да достигне до всеки магазин, до всеки потребител. Ако се насочи основно към големите търговци, малките ще загубят бизнеса си, а държавата трябва да се погрижи и за запазване на работните места.
МОСВ вече е подготвило промените в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), които скоро ще бъдат предложени за разглеждане. „Засега идеите на правителството са депозитната система да се управлява от държавно акционерно дружество“, съобщи министърът. И добави, че в противен случай има риск парите да изтекат заради огромния обхват дейности и споменатото предизвикателство да се стигне до всеки потребител.
Според Манол Генов „депозитната система не е панацея, а „патерица“ на всички дейности според принципа „замърсителят плаща“, затова е време да въведем реална отговорност – този, който замърсява с боклук, трябва да поеме и разходите за това. „Иначе ни застрашават наказателна процедура и финансови санкции за държавата и общините. „Ние трябва да обясним на гражданите, които плащат, че този е правилният начин и той ще им пести пари. Защото един човек, който не е убеден, че това е изгодно за него, няма как да подходи отговорно към разделното събирането“, предупреди министърът.
За да се въведе принципът „замърсителят плаща“, трябват промени в Закона за етажната собственост, Закона за адресната регистрация и да се осигури достъп на общините до различни бази данни, така че експертите в кметствата да направят изчисленията.
„Ако всичко се насочи към собственика и от там произхождат ангажиментите на ползвателя, общината трябва да изчисли таксата спрямо: определен адрес, определен самостоятелен обект в многоетажната жилищна сграда, като трябва да знае колко човека живеят в него“, обясни министър Манол Генов. Според него задачата не е лесна за кметовете и за да се справят, НСОРБ може да предложи и съответните промени в тези закони, за да могат да осъществят реформата.
Темата с боклуците има пряко отношение и към проблема с нерегламентираните сметища – необходима е превенция, за да не харчат общините за почистването им. Контролът на общините е занижен, а средствата за ликвидирането им са сериозен разход, който трудно може да се заложи предварително в бюджетите с точни цифри. Министърът увери представителите на местната власт, че МОСВ ще бъде техен партньор, защото са на първа линия в екологичната политика, за която държавата има задача да осигури нужната нормативна, финансова и експертна подкрепа.
