И Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) днес обяви позиция срещу „опитите за намеса в кадровата политика и ръководството на Министерството на земеделието и храните, както и срещу практиките за налагане на законодателни промени чрез натиск, протести и заплахи“. Повод за съобщението, разпратено до медиите, са исканите оставки на политическото ръководство на ведомството, направено миналата седмица. Своята декларация днес ръководството на асоциацията изпраща до министър-председателя Росен Желязков, председателя на 51-то Народно събрание Наталия Киселова, председателя на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите Цвета Караянчева и министъра на земеделието и храните Георги Тахов.
Ще припомним, че ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), което миналата седмица изпрати декларация с искания до земеделския министър, беше предизвикана от факта, че те очакваха от МЗХ отговори на своите искания още след първи юли тази година. Още тогава от НАЗ настояваха за активен диалог по изработването на нов закон за уреждане на поземлените отношения в страната, защото кръпките на парче са неефективни. От МЗХ тогава обясниха, че предпочитат да предложат само промени в стария Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и в Закона за арендата, срещу което от НАЗ сериозно възразяват.
На въпрос на синор.бг дали БАСЗЗ е против същността на предложенията, които НАЗ отправят в своята декларация от миналата седмица, председателят на асоциацията Евгений Орашъков обясни, че защитата на тези предложения би могла да стане само в диалог с администрацията. Той подчерта, че през септември в МЗХ е проведена среща, на която са обсъдени основни искания за промени в ЗСПЗЗ и че тяхната асоциация е била против изменения в закона за земята, поискани от НАЗ, „защото всяка промяна, направена в една година, води до нова промяна през следващата година, а това не води до регламентация, която да реши проблемите“. С този отговор той доказва, че и НАЗ, и БАСЗЗ не желаят изменения на парче, докато от МЗХ до този момент не са излезли с едни читав проектозакон не само за поземлените отношения.
Отново ще припомним, че и двете организации имат разминавания в исканията по отношение на сключване на дългосрочните договори за ползването на земеделска земя. Докато НАЗ настоява едногодишните договори изцяло да отпаднат, от БАСЗЗ са против това искане. Според Орашъков, ако дългогодишните договори станат задължителни, както искато от НАЗ, то законодателните промени много ясно трябва да защитават собствениците на земя. Той припомня практиката, на която сме свидетели вече повече от десет години, когато редица арендатори плащат рента само първата година, след което прекъсват плащанията и по този начин притежателите на имотите са ощетени,като започват и протяжни съдебни битки, за да получат търсената рента.
Представителите на НАЗ неведнъж заявяваха, че този проблем може да се реши с нов Кодекс на земята, но в лицето на сегашния министър те срещат страшен отпор. Затова и миналата седмица се стигна до декларативното искане на НАЗ администрацията да влезе в задълженията си и да подготви коренно нов закон за уреждане на взаимоотношенията между собственици и ползватели.
С днешната си декларация от БАСЗЗ изразяват недоволството, че една организация иска да наложи мнението си чрез ултиматум. В част от позицията се казва, че „като неправителствена организация с над 18-годишна история и пълноправен член на Европейската организация на собствениците на земеделски земи (ELO – European Landowners’ Organization), организацията възразява срещу опитите на ограничен кръг сдружения в частна полза да влияят върху политиките и посоката на развитие на сектора чрез едностранен натиск върху изпълнителната власт”. „Подобни опити, включително чрез протести и публични заплахи, са правени нееднократно през годините и ние винаги сме ги считали за неприемливи. Всеки опит за постигане на политически цели чрез използването на неправителствения сектор и бизнеса компрометира доверието в сектора и води до катастрофални последици“, заявява Евгений Орашъков.
Темата очевидно е с продължение, защото за срещата в МЗХ през септември от ведомството не представиха никаква конкретика по исканията на различните земеделски браншови организации и темите са се решавали по напълно непрозрачен за обществеността начин. В същото време точно на тази среща администрацията, която редовно предпочита да прави законодателни промени в основния земеделски закон, отново е предложила удължаване на сроковете по член 19 от ЗСПЗЗ, регламентиращ обезщетенията, които земеделските служби трябва да дават за имоти, чиито срокове за издаване на решения на общинските служби по земеделие по ал. 4, т. 1 и 4, които изтичат в края на тази година. На срещата през септември отново са обсъждани и сроковете за давност за "белите петна", както и исканията до 300 декара земи от Държавния поземлен фонд да се дават с предимство под наем на малоимотни стопани от чувствителните сектори. Становищата на отделните организации по тези теми се разминават. Но това, което ги обединява е, че и двете организации отдавна настояват за Кодекс на земята. Идеята обаче се провали с гръм и трясък още преди 16 години и досега ниекое правителство не желае да работи по този основен документ.
