Дори да не знаем какво е алелопатия, ако имаме някакъв опит в отглеждането на растения забелязваме, че засадени едни до други едни растения взаимно се пазят от вредители и се насърчават в развитието си, а други изостават. Това се случва поради факта, че те се конкурират помежду си за хранителни вещества, вода и слънце, но влияят едно върху друго с помощта на осбождавани от тях физиологично активни вещества – това е конкуренция за оцеляване.
Какво е алелопатия?
Алелопатията изучава и описва взаимодействията на растенията, насърчаващи или потискащи развитието си. В подобни влияния участват всички растителни видове – културни и диворастящи, храстовидни, тревисти и дървета.
Кога е най-добре да засаждаме овощните култури и защо?
Влиянието между растенията се реализира по различни начини – едни растат по-бързо и задушават конкурентите или при неблагоприятни условия дават семена за по-кратко време (при плевелите), но най-типичният е посредством освобождаване на алелопатични вещества. Те се отделят чрез стъблата, листата, цветовете и плодовете, при разлагане на растителни остатъци, но най-силно влияние върху растежа на другите култури оказват кореновите отделяния.
Характерното за алелохимикалите е това, че нямат пряко отношение към живота и метаболизма на самото растение. Тези вещества са вторични метаболити и се синтезират единствено с цел да защитят растението от вредители и конкуренти, но оказват съществено влияние върху структурата, функционирането и развитието на природните екосистеми.
В природата се среща различна алелопатия в зависимост от класа организми, отделящи веществата и тези , върху които оказват влияние.
Антибиотиците са химични инхибитори, произведени от един вид микроорганизми, влияещи върху други микроорганизми. Маразмините са съедининения, произвеждани от микроорганизми, но влияещи върху висши растения. Фитонцидите са вещества, които се произвеждат от висши растения и оказват влияние върху микроорганизмите.
Колините са вещества, произведени от висши растения, които влияят върху други висши растения и те са основен обект на нашето внимание.
Ако разгледаме отблизо растителната алелопатия се установяват три вида влияния върху съседните растения:
1. Отрицателно алелопатично влияние – изразява се в потискане и забавяне на растежа и развитието на съседните растения, намаляване на добива, намаляване на устойчивостта към зимуване и дори смърт на растениеята.
2. Неутрално влияние – няма взаимодействие и влияние между растенията по никакъв начин.
3. Положително въздействие – при съседните растения се подобрява вегетацията, наблюдава се повишаване на добивите, намаляване на бактериалните инфекции и вредителите. Това има своето обяснение – веществата, отделяни от растението имат пагубен ефект върху плевелите, прогонват вредителите, което позволява на „съседите“ да растат и плододават спокойно.
Важно е добре да познаваме алелопатичното влияние на растенията и правилно да разчитаме сигналите, защото изоставането в развитието може да се дължи на различни други фактори – недостиг на хранителни вещества или умора на почвата, нарушена агротехника и др. Добре е да се анализират всички аспекти и тогава да се оцени влиянието на съседните растения.
Има много двойки култури, които не могат да се развиват добре една до друга. Например, добре е да не се засаждат в близост овощни култури с ягодоплодни храсти, както череши до ябълки, круши и кайсии. Сливите също обичат самотата.
Много зеленчукови култури не понасят добре съседството: тиквичките не трябва да се засаждат близо до доматите, зелето до боба, а морковите до цвеклото – това се дължи на негативното алелопатично влияние.
Известно е, че бобовите растат лошо до целина, чесън и лук. Има и растителни видове, които не позволяват да растат около тях никакви други представители на флората. Такива индивидуалисти са: пелин, люляк, акация, кестен, калина и кисел трън. Те трябва да се засаждат самостоятелно, далеч от останалите растения и само тогава се развиват най-добре.
Според алелопатията вредят едно на друго и растения, които са от едно семейство, защото се нападат от едни и същи болести и вредители, но имат и еднакви предпочитания към хранителните вещества. Типичен пример са картофите и доматите, а остатъците от броколи влошават развитието на други кръстоцветни, засадени след него. Съществува и известната вече автотоксичност, което означава, че растението отделя вещества, потискащи развитието на други от същия вид, засадени наблизо или след него.
Какви са положителните алелопатични ефекти?
Тагетисите са способни по оригинален начин да спасят розите и луковичните цветя от нематоди. Корените им не прогонват нематодите, а напротив – привличат и задържат. Хостата, лалетата и далиите ще помогнат за предпазване на лайката, пелина и мащерката от охлюви. Летливите вещества, отделяни от чесъна и синапа, отблъскват не само вредителите, но предотвратяват разпространението на брашнеста мана и други гъбични заболявания. Чесънът си влияе добре с патладжана и ягодите. Невенът, латинката и босилекът пазят от въшки , гъсеници и други вредители, приютявайки ги при себе си. Лукът пропъжда морковената муха, а морковите – луковата.
Много растения се радват на близостта на лупината, защото насища почвата с азот, кислород, разрохква я и не на последно място – привлича опрашители.
Доброто познаване на правилата на алелопатията ще помогне да се намали прекомерната употреба на препарати за растителна защита, да се привличат опрашители, максимално оползотворяване на почвените ресурси, а визията и естетическия ефект са допълнителен плюс за градината.
