Голите охлюви са всеядни вредители, които се укриват през деня и живеят под прикритието на тъмнината. При влажно и облачно време, а също и след дъжд са активни и в дневните часове. Обитават влажни места с обилна растителност, но се откриват и под буци пръст, камъни и различни растителни остатъци. Присъствието им се установява лесно по сребристата следа, която винаги оставят след себе си – отделят слуз от специални жлези, служеща за защита на тялото от механично повреждане.
Числеността им се увеличава значително в дъждовно и хладно време, а щетите, които нанасят са особено големи при по-тежки почви, съдържащи повече органични вещества.
Видовото разнообразие на голите охлюви е голямо и в зависимост от това тялото им е оцветено в бяло или бледорозово с различни петна, сиво, жълто-кафяво до ръждиво оранжево.
Голите охлюви зимуват като яйца, ларви и възрастни. Младите охлюви живеят заедно на групи, а после поединично. Половата им зрелост настъпва на 5 -8 месечна възраст. И понеже се размножават през пролетта и есента, е важно да се знае, че те снасят яйцата си на купчинки в почвата, под растителни остатъци или по корените на растенията. Развиват едно или две поколения годишно.
Есенното яйцеснасяне – от октомври до края на декември е по-интензивно от пролетното, което трае от края на март до края на април. Отделните видове копулират по различно време и снасят различно количество яйца – от 50 до 400.
Къде зимуват охлювите и какво може да се направи срещу тези вредители до края на есента?
Изправени пред нашествието от охлюви в градината, мнозина от нас залагат надеждите си на студена зима, но ще останем разочаровани. Въпреки факта, че не притежават черупка, мекотелите понасят изненадващо добре много ниските температури и това не оказва влияние върху популацията им.
Научни експерименти доказват, че дори когато са изложени директно на ледени кристали, нито един гол охлюв не е загинал. Повечето видове са развили естествена защита срещу ниски температури. Това означава, че дори по някаква причина охлювът да изпълзи през зимата върху почвата, той има всички шансове да се върне обратно невредим и да оцелее.
Яйцата на вредителите също зимуват безопасно под земята. Жизненият цикъл на охлювите е адаптиран да прескача непригодните за обитаване месеци. Това означава, че за повечето видове сезонът за снасяне на яйца е есента, пилото се инкубира през зимата, а през пролетта се появяват нови охлюви.
Като цяло преди настъпване на постоянно студено време, охлювите търсят места с термичен буфер, където температурата рядко пада под нула градуса по Целзий.
Превантивни мерки за борба с голите охлюви в есенните месеци
Превантивните мерки включват правилно мулчиране, привличане на естествени врагове, алкализиране на почвата почистване на плевелите и изнасяне на едрите камъни, които биха могли да използват за укрития.
Проблемът с правилното мулчиране се основава на факта, че охлювите се натрупват и снасят яйцата си на места под слой смачкани (или цели) листа и други растителни остатъци. Това наистина е вярно, но ако се мулчира след замръзване на земята – това няма да увеличи популацията. Достатъчно е мулчиращият материал да се изнесе извън терена и след замръзване да се мулчира.
Осигуряване на достъп и привличане на естествените врагове на голите охлюви – от домашни и диви (косове и сойки) птици до таралежи.
Алкализирането на почвата с помощта на гасена вар, доломитово брашно или дървесна пепел е добро решение, защото охлювите избягват алкални земи. Половината количество обикновено се внася с есенната обработка, а другото се разпръсква на повърхността.
Капани и примамки за охлювите
За примамки се използват дървени стърготини, овесени ядки (може и трици), напоени с бира или прясно мляко и поставени вечер под изкуствени прикрития. Добре е почвата наоколо да бъде влажна.
Много ефикасни в затворени съоръжения и на малки площи са бирените капани, които вечер се напълват с бира, която привлича мекотелите. Ефикасни са на около 1 квадратен метър. Попаднали там – охлювите умират.
Химични вещества
За борба с голите охлюви могат да се използват изсушени инертни материали, суперфосфат, фелезен сулфат и др. Те предизвикват интензивно отделяне на слуз, дехидриране и изтощаване.
От химичните вещества популярен е металдехидът, който привлича голите охлюви, парализира ги, а после разяжда храносмилателната система и тялото им. На основата на металдехид се произвеждат готови гранулирани продукти като Меташ, Вениш ГБ и Мезурол Шнекенкорн.
