Мравките са интересни насекоми. Описани са над 12 500 вида, от които 163 вида в България. Те не само изграждат своите „градове“, но влияят върху видовия състав на растенията и киселинността на почвата. Мравките значително променят средата си – също като хората, а връзката им с листните въшки заслужава специално внимание.
Най-често виждаме тези насекоми или в горите, където е невъзможно да не се забележат огромните строежи на червените горски мравки, или в градините, поляните и край пътищата – там обитава черната мравка. Видът е толкова гъвкав и многоброен, че можем да го срещнем дори в жилищните постройки. Мравките „дърводелци“ обичат да живеят в стари дървета и дървени постройки. Най-често под камъни, но не само, можем да се натъкнем на червена и много жилеща мравка – мирмика (огнена мравка). Повечето други мравки, които срещаме, нямат жило. Те хапят с челюсти и пръскат киселина.
Мравките са най-голям и единствен род в нашата фауна с ясно разделение на касти. Различните видове се отличават и по своя начин на живот. Крилати женски, крилати мъжки и работници е основната общоизвестна версия, но дори мравките работници са разделени на касти. При дървесните има както обикновени „трудолюбиви“, така и големи едроглави „войници“. Най-разнообразно морфологично разделение има при тропическите мравки – всяко насекомо има собствена „професия“.
Известно е, че мравките ускоряват разлагането на изсъхналата дървесина, пънове и сухи листа, докато търсят материал за изграждане на домовете си.
Учените смятат, че мравките повишават плодородието на почвата. Те я смесват и разрохкват на дълбочина 50-70 см, обогатявайки я с органични вещества, азот, фосфор, магнезий и калий. Тъй като земята около мравуняците гъмжи от полезна микробиота, разграждането на растителните остатъци става многократно по-бързо.
Санитари на участъка
Не напразно мравките (особено червените горски мравки) се наричат санитари, които регулират числеността на вредителите на определен участък. Те са месоядни и хранят децата си изключително с протеини. Голяма част от менюто им (около 62%) са насекоми – какавиди на растителноядни оси, гъботворки, плодови молци и др. За един сезон всеки голям мравуняк може да унищожи от 100 хиляди до 1 милион вредители.
Червените мравки лесно се справят с гъсеници, охлюви и ларви, като инжектират мравчена киселина в меките им тела. От това вредителите умират, частично губят мобилност или остават осакатени за цял живот, без да произвеждат потомство.
Черните градински мравки, въпреки факта, че могат да се хранят с вредители, рядко ги убиват. Бръмбарите с твърда хитинова обвивка и косматите гъсеници не са любима част от менюто им. Не ловуват и насекоми, живеещи под кората на дърветата или под земята.
Появата на мравки е почти винаги сигнал за наличие на листни или щитоносни въшки, както и листни бълхи.
Листните въшки осигуряват сладка храна на мравките с отделянията си, а в замяна ги защитават и дори разнасят от едно растение на друго. Не може да се каже, че се церемонят с тях – когато свърши медената роса, а се нуждаят от протеини, тогава ги изяждат.
Един за всички
Известно е, че мравка, която намира храна, никога не я изяжда сама. Тя я предава на останалите събратя, които среща по пътя, а тези, които са получили своя дял, също го споделят с останалите, като хранят и своите ларви. Една порция се предава приблизително на 100-на индивида. Оказва се, че като се заразят мравките работници, може да се отрови цялото семейство, включително и ларвите.
Използването на пестициди е крайна мярка, оправдана само в случаите, когато няма друго решение. Химичните средства атакуват нервната система на насекомите и причиняват парализа, но ефектът от отровата винаги има последствия. Унищожавайки мравките, ние убиваме и другите насекоми, включително полезните.
Използване на отблъскващи аромати срещу мравките
Мравките, особено червените, не обичат силни миризми – дафинов лист, магданоз, синап, канела, чесън, пелин и др. Части от растения или инфузия от тях, ако се излее върху местообитанията им, ще действа като възпиращ фактор.
Черните градински мравки са невероятно адаптивни. Те или ще изградят нови пътеки, или ще прегризат и премахнат всички препятствия, които им пречат.
Може да се поръси местообитанието с пепел или сода за хляб, но проблемът с тях никога не може да се счита за решен. Тази борба е безкрайна и след година (или много по-рано) се появяват отново.
Изненадващ факт е, че мравките имат памет и способност за обучение. След като намерят добър източник на храна, те запомнят местоположението и се връщат отново и отново към него. В тестовете за съобразителност мравките превъзхождат жабите, костенурките и дори някои птици.
Сами трябва да решим дали да влизаме в битка с тях или да се примирим. Всеки вид си има свое място – градинските в градината, горските в гората, а дървесните в гниещите дървесни части.
