В Североизточна България жътвата на пролетниците е пред приключване и фермерите се готвят за сеитбата, но чувството за тревога от неизвестността се засилва заради необичайното поскъпване на всички разходи за производство - от горивата и торовете до семената и препаратите за растителна защита. „Ако питате с колко ще се вдигне себестойността за сеитбата на пшеницата и ечемика тази есен, няма как да ви отговорим, защото сме само в началото на кампанията, а цените вървят нагоре и ако преди седмица азотните торове се предлагаха между 600 и 700 лева, то вече чуваме за оферти от 800 лв. за тон”, посочи в интервю за Синор.бг Божидар Митов, един от земеделските производител с богат опит в Търговищко, чийто бизнес е познат на мнозина.
Да, тазгодишните добиви и цени на пшеницата наистина са добрата новина за фермерите, но „с печалбите от лятото стопаните в Североизточна България успяха единствено да покрият загубите си от миналата година, когато заради сушата добивите бяха изключително ниски”, припомни зърнопроизводителят. Защото, докато в Северозападна и Централна България тазгодишните добиви от пшеница бяха наистина рекордни, то в Търговищко и региона ожънатото зърно от декар не достигна максимума, отчитат в добри години, посочи още Митов.
Реколтата от пролетни култури също не води до оздравяване на бизнеса - най-вече заради високите летни температури, в резултат на които средно от декар са ожънати по около 250 килограма слънчоглед и между 500 и 600 кг царевица.
Именно затова и земеделците се готвят за трудна есен, която изцяло ще премине под натиска на инфлацията, смята зърнопроизводителят. При над 100 процента поскъпване на торовете, които са едно от основните пера в разходите за есенната сеитба, при още 30-процентно вдигане на цените на препаратите за растителна защита, на горивата и на резервните части за машините – според земеделеца от Търговищко общата себестойност тази есен ще бъде поне с 50% по-висока от тази през 2020 г.
На фона на растящата инфлация земеделските производители няма как да понижат рентите, затова и тази есен собствениците на земеделска земя в региона ще получат по 50 лв. на декар вместо по 40 лв., както беше миналата година, обясни Митов. Хората от бранша за пореден път ще допринесат за положителния баланс в селското стопанство, тъй като благодарение на очаквания износ икономиката на страната ще разчита на тези приходи. Затови и Божидар Митов като повечето си колеги иска да напомни на днешните и бъдещи политици, че за да бъде на сегашното ниво от развитието си, зърнопроизводството трябва запази своята конкурентоспособност.
Само преди дни и земеделецът от Южна България Ангел Вукодинов изрази критиката си по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост, където планираният бюджет за напояване беше прехвърлен към други сектори от икономиката. Браншът изпитва силна тревога и по отношение на Стратегическия план за развитие на селското стопанство до 2027 г., където се залагат политики, без да има и един икономически обоснован анализ за планирания ефект от тях. „Защото субисдиите, които до този момент се вляха в земеделието, не отиват на вятъра, каквито мнения се чуват напоследък”, посочи още Божидар Митов. Акцентирайки върху необходимостта бъдещето да се основава на плюсовете, постигнати до момента. За да не се разрушава вече изградена и добре работеща система, каквото е зърнопроизводството.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
