Производителите на малини се подготвят за технологична революция – деликатните плодове в редица стопанства вече ще се берат, почистват, сортират и пакетират от високотехнологични линии направо на полето, а една такава мобилни линия замества между 40 и 60 работници. Това каза пред Sinor.bg Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните.
„България е вече на много високо технологично ниво. У нас работят 12 такива линии, с което страната изпреварва преките си конкуренти Сърбия и Полша“, казва Петков. Заради високата цена произведената в САЩ техника е основно втора ръка, но това е временно, докато стопаните успеят да инвестират.
Сега земеделците планират да кандидатстват за нови машини по мярка 4.1 към Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Затова от асоциацията настояват този тип изделия да бъдат одобрени със 75% вместо с досегашните 50 на сто от стойността на проектите, защото са иновативно производство.
„Надяваме се на изключителен технологичен пробив при прибирането на реколтата през този и следващия сезон, защото продукцията от полето може да отиде направо на пазара“, допълва Петков. С подобна техника в Холандия или Англия се берат броколи и зеле, опаковат се на движещи се платформи и продукцията е готова за магазините.
Засилена хигиена при брането
Машините са снабдени с дигитални кантари и принтери за етикетиране. Опаковат малините или в касетки, или в малки кутийки. Механизацията според Петков ще облекчи хроничния недостиг на работна ръка. Освен това позволява да се спазват европейските изисквания за хигиена и контрол. Брането става без участието на човешка ръка, а при другите манипулации като сортиране и пакетиране хората са екипирани с ръкавици, маски и шапки. Така плодовете се предпазват от вторично замърсяване.
Този технологичен пробив ще помагне и при брането на къпини, боровинки, касис и арония. Няколко експеримента показват, че машините се справят добре с брането на вишни, киви и ябълки от нискостъблени градини.
Реколтата от ягоди и малини
Що се отнася до брането на ягодите, засега според производителите сезонът е започнал добре в средата на май. Поливането е било осигурено навреме от „Напоителни системи“. Сравнително студената пролет е забавила реколтата, а заради дъждовете има 30% спад на добивите. Засега стопаните са обрали около 450 кг ягоди от декар, но се надяват да наваксат до края на сезона към 15 юни.
Проблемът със сушата и липсата на напояване през миналото лято се оказа фатално
Брането на малините се очаква да започне около 15 – 20 юни и да приключи месец по-късно.
„Засега растенията се развиват добре, очакваме добра реколта, но глобалните климатични промени винаги носят изненади. Миналата година по това време имаше голяма суша и дефицит на водата поради забавяне на пусканията от страна на „Напоителни системи“. Тази година пък времето е хладно и дъждовно“, казва производителят.
Площите с ягодови градини в страната остават около 10 хил. дка, а с малини – около 22 хил. дка и са без промяна в продължение на няколко години. Въпреки че се създават нови насаждения и се подновяват стари, някои от тях се изкореняват и разорават, затова няма промяна при площите.
Проблем със загуби на продукция заради липсата на работници
Секторът е най-чувствителен по отношение на прибирането на продукцията заради дългата беритбената кампания – от май до октомври, коментира Божидар Петков. Хроничната липса на работна ръка в България води до 30% загуба на първокачествена продукция от нередовното или непълно обиране на плодовете.
Печелившите сортове
През последните 2 – 3 години се наблюдава промяна при традиционните сортове при ягодите и малините, които са подходящи както за преработка, така и за прясна консумация. Вместо традиционните Зенга Зенгана, Полка и Клери при ягодите или Мекер, Херитидж и Люлин при малините, все повече навлизат сортове за пресния пазар, които обаче не стават за индустрията. Модерните сортове при ягодите в момента са например Албион, Елсанта, Хъни и Азия.
Голяма част от производителите са изправени пред дилемата да решат в каква пропорция да засаждат от едните и другите сортове. Те трябва да преценят дали да гонят по-високите цени на пресния пазар, където има риск от бързо насищане и срив, или да захранват индустрията - на малко по-ниски цени, но по-устойчиви във времето.
"Опитните и разумни малинопрозиводители винаги правят насажденията си с два, три или четири сорта, за да има разтегляне във времето на бране и подбират сортове, които да са подходящи както за индустрията, така и за пресния пазар и така постигат баланс. А сега с мобилните технологични линии може да се бере еднакво успешно както за преработка, така за пресния пазар“, казва Божидар Петков.
„За 2020 г. при плодовете малините и черешите са единствени с положително експортно салдо, въпреки големите трудности“, твърди Божидар Петков.
Основният износ на малини и ягоди е в замразено състояние, тъй като основните пазари са Германия, Франция, Великобитания, Холандия.
Лидери в прясното производство в момента са Испания и Португалия, но българските плодове са много добри в замразено състояние и по тази причина близо 75 – 80% от продукцията се замразява. Около 10% се превръща в мармалади, сокове и джемове. Останалото е за пресния пазар, там тепърва ще има развитие.
Междувременно фермерите се надяват на компенсации заради Ковид кризата и тази година, тъй като изискванията за повече станции за дезинфекция и по-малък брой хора в превозните средства повишава разходите им. Фермерите настояват и за по-ниска цена на водата, както и да им се подава вода със стандартно налягане и качество.
Според Божидар Петков високите цени на малини и ягоди са резултат от дългата верига на доставки, тъй като с изключение на миналата година малинопроизводителите не са имали пряк достъп до търговските вериги. По думите му изкупната цена на малините е между 5 и 7 лева. Асоциацията си е поставила за цел да се бори за пряк достъп към супермаркетите, тържищата и по-малките магазини. Механизацията е другият сериозен фактор, който може да намали крайните цени за потребителите.
Интервюто взе: Надежда Иванова
