Периодът след плододаване е много важен в годишния цикъл на крушата. Ако се погрижим за нея сега и извършим всички необходими есенни процедури, тогава догодина тя ще ни зарадва с богата реколта. От какви грижи се нуждае и какво е важно да направим в началото на есента?
Както всички овощни дървета, така и крушата през есента трябва да се подхрани, подреже, защити от болести и вредители, а също от още някои процедури.
Почистване на стволовете и стволовите кръгове
Грижите за крушата след плододаване трябва да започнат с почиставане на падналите листа и плодове, лежащи на земята. Ако дървото не е боледувало през изминалия сезон, всички растителни остатъци могат да отидат в компостната яма, но при условие, че са забелязани и най-малките признаци на заболяване, отпадъците трябва да бъдат изгорени или изнесени извън градината.
След почистване на кореновата зона е редно да се заемем с отстраняване на частично отмиращата кора от ствола, както от мъховете и лишеите по него и скелетните клони. Дори най-незначителната промяна на повърхността на кората води до частичната и смърт, а след това се предава на дървесината, което естествено влияе върху цялостното развитие и плододаване на дървото.
Преди започване на работа е добре да се разстеле под дървото фолио, върху което ще се съберат отломките от кората, лишеите и мъховете. След това с разтвор на железен сулфат (500 г на 10 л вода) внимателно се обработват ствола и скелетните клони на крушата. След около седмица повечето мъхове и лишеи ще паднат сами, а останалите се изстъргват на ръка с четка, дървена шпатула или груба тъкан.
Санитарна резитба на крушата
Основната – формираща резитба на крушите се извършва през пролетта, но санитарната може да бъде есенна или пролетна. Възможно е да се осъществи по всяко време след прибиране на реколтата. Важно е да се спази следното правило: след резитбата, преди настъпване на първите слани, трябва да минат поне 2-3 седмици, за да има време да заздравеят нанесените рани.
Основни правила при есенната резитба: най-напред се премахват коренните издънки, защото от тях няма никаква ползва, но отнемат хранителни вещества от плодните клони; следват всички сухи и болни клони, защото през зимата под тежестта на снега могат да се отчупят и да повредят здравите; следващите поред са лакомниците – те в повечето случаи растат вертикално и никога не дават плод; могат да се премахнат и конкуриращи се леторасли, които са близо един до друг, ориентирани са под един и същ ъгъл, оставяйки само един, който е най-силен.
След резитба местата на среза се замазват с подходяща паста, което ще ги предпази от заразяване. При старите дървета се замазва веднага след подрязване, а при младите се оставят срезовете малко да позасъхнат и след това се покриват със защитен филм.
Есенно подхранване
След плододаване крушата се нуждае от допълнително подхранване. Хранителните вещества ще помогнат на дърветата да се справят по-лесно в зимните условия и за полагане на плодни пъпки за следващия сезон.
Видът и количеството на хранителните вещества зависи от вида на дърветата и състоянието на почвата. При ясни признаци за недостиг на даден елемент, той трябва да бъде въведен най-напред. За недостиг на бор свидетелстват плодовете с неправилна форма и прекалено зелените и удебелени листни пластини.
Липсата на желязо се проявява като листна хлороза. Тя засяга най-напред връхните листа – те започват да пожълтяват и даже да побеляват, но жилките остават зелени. Във времето листата пожълтяват напълно, а между жилките се появяват кафяви петна.
Ако по време на сезона листата избледняват без видими причини, деформират се и опадат, а плодовете остават малки, тогава най-вероятно има недостиг на калий.
При подобни видими признаци на липса на даден елемент е необходимо подхранване на дърветата с подходящи препарати – железен сулфат, калиев тор или борна киселина.
Когато дървото е здраво и не показва недостиг на един или друг елемент, тогава есенното подхрнване включва фосфорно-калиеви торове, за да се възстановят хранителните запаси след плододаване. За всяко дърво са необходими 200 г калиев сулфат и 300 г суперфосфат, които се вграждат в почвата по периметъра на короната и се полива обилно. За това подхранване е подходящ и всеки комбиниран фосфорно-калиев тор, например калиев монофосфат: 10-15 г се разтварят в 10 л вода. Това е нормата за 1 квадратен метър от проекцията на короната. Минералните торове могат да се комбинират с органични. За дървета под 8 години е необходим около 30 кг компост или узрял оборски тор, а над 8 год по 50 кг. Добре е да се вграждат в почвата на дълбочина 15-20 см.
Обработване на дърветата срещу болести и вредители
Есента е време, когато вредителите търсят укрития за презимуване – в кората на дърветата, под опадалите листа или в повърхностния слой на почвата. Освен тях, съществени вреди нанасят и болестите, болшинството от които са гъбични.
Основно средство срещу болестите е медният сулфат. Той притежава комплексно действие и е ефективен против множество болести по крушите: струпясване, различни видове петнистост, монолиоза, кокомикоза и др.
Преди опадане на листата (в началото на листопада) крушата се третира с 5-7% разтвор на карбамид. Това се прави с цел ограничаване на заразата следващата година и подобряване на лигнифицирането. Пръскането на вече опадалите листа служи като катализатор за намножаване на полезни микроорганизми, които бързо разлагат листата, а останали без храна болестотворните бързо загиват.
През есента, след опадане на листата, дърветата се обработват с 3% разтвор на меден сулфат, като 300 г препарат се разтварят в топла (45-50 градуса по Целзий) вода и се разрежда до 10 л.
След третиране с меден сулфат 60-70% от спорите на гъбичките и патогените умират, а освен това препаратът насища тъканите на растенията с мед.
При есенната обработка на крушите е добре да се дезинфекцират не само дърветата, но и почвата под тях, като се пръска със същия разтвор. След това почвата се разхлабва и се внася органичен тор. Такава обработка на почвата се извършва не по-често от веднъж на 3-5 години.
Ако дърветата са обработвани срещу мъхове и лишеи с железен сулфат, тогава не е необходимо да се третират с меден препарат.
Пръскане на плодните дървета с карбамид
Срещу гризещи и смучещи насекоми дърветата се третират с подходящи инсектициди. Често се използва Децис 2,5 ЕК, който е ефикасен срещу презимуващите форми на много вредители. Препаратите се използват спорен инструкциите.
Влагозарядно поливане
Това поливане е особено важно в случаите, когато есента е суха. То способства за усвояването на хранителни вещества от кореновата система и подготвя дърветата за зимуване.
Количествата вода зависят от възрастта на дърветата. За 1 квадратен метър от проекцията на короната се полагат по 40-50 л за тези под 10 год, а за по-възрастните 50-70 л. По възможност може да се полива на няколко етапа, като се изчаква да засъхне повърхностният почвен слой.
Тази обработка има за цел да предпази дърветата от зимите и пролетни слънчеви изгаряния, а в допълнение варта унищожава вредителите, скрити в кората, които инсектицидите не са успели да унищожат.
Към тази операция се пристъпва тогава, когато крушите са почистени от мъхове и лишеи и обеззаразени. За 10 л вода са нужни 2,5 кг гасена вар. Към тази смес може да се добави 1 супена лъжица карболова киселина за защита от гризачи и 1 чаша лепило за тапети. Варта често се замества със същото количество креда на прах.
