Често наблюдаваме ситуация, при която грижите за плодните и зеленчукови култури са правилни и навременни, но те не се развиват добре. В този случай е необходимо да се потърсят причините за лошия им растеж. Определянето на киселинността (рН) на почвата може да даде навременен отговор на проблема.
В киселите почви концентрацията на соли на алуминия, мангана и желязото са значително по-високи и блокират усвояването на фосфора, калия и магнезия от кореновата система на растенията. Повечето култури не могат да се развиват нормално в кисела среда, защото постоянно изпитват недостиг на хранителни вещества.
Има и растения, които имат предпочитания към “киселичкото”. Те са известни като ацидофилни култури и растат добре при рН между 3 и 6. рН е показател, отчитащ концентрацията на водородни йони. Киселинният водород може да се намира както в почвения разтвор във вид на разтворими киселини и соли, така и в твърдата почвена част под формата на обменен водород.
Да предотвратим върховото гниене при тиквичките
Киселинно-алкалният баланс се смята за неутрален при рН 6,5-7,5.
Най-точно той се измерва в лабораторни условия, но може да се определя с помощта на уреди, лакмусова хартия или растения-индикатори.
Биоиндикаторите са растителни видове, които имат предпочитания към почви с точно определени нива на киселинна реакция и в зависимост от това се определят като слабо, средно или екстремно ацедофилни.
На кисели почви растат: киселец (обикновен или конски), мъх, лютиче, хвощ, дива мента, трицветна теменуга, детелина (полска и декоративна), очиболец, цариче, живовлек и др.
Но повечето култури не се развиват добре на кисели почви, защо?
В киселите почви растенията не могат да получат най-важния елемент за израстване – азот. В тези почви няма нужните бактерии, отговарящи за него. Алкално-киселинният баланс е много важен, защото болшинството полезни микроорганизми предпочитат неутрална или много слабо алкална почва, което създава проблем не само за растежа и развитието, но и за плододаването на градинските култури. При повишена киселинност има дефицит и на азот, и на фосфор, калий и сяра.
Рецепти как да подобрим киселата почва
Добре е киселинността на почвата да се сведе до слабо кисела или неутрална. Това трябва да се извършва постепенно – в продължение на 2-3 години.
Разкисляването на почвата може да се осъществи по различни начини:
1. Разкисляването с помощта на дървесна пепел може да помогне при слабо и средно киселите почви. Тя не само разкислява почвата, но я обогатява с различни хранителни елементи – фосфор, калий и калций, както и с някои микроелементи.
2. Доломитово брашно – отличен разкислител, който допълнително обогатява почвата с калций и магнезий. Внася се при обработването на почвата, а необходимите количества са между 350 и 600 грама на квадратен метър.
3. Варуване на почвата – след тази процедура рН се увеличава постепенно 4-6 години, след което постепенно се връща в изходно положение. Това налага варуването да се извършва регулярно и се проследява изменението.
Не бива да бързаме с разкисляването на почвата, защото има зеленчукови култури, които проявяват по-висока лоялност към киселинността – картофи (установено е, че при по-ниски стойности на рН стават устойчиви на ризоконтия), домати, пипер, краставици, салати, тикви, тиквички, моркови. Те могат да се развиват и плододават добре в по-широк диапазон на рН – от слабо кисели до неутрални почви.
На кисели почви (слабо и средно кисели) могат да се отглеждат почти всички ягодоплодни култури: ягоди, малини, къпини, френско грозде (бяло и червено), цариградско грозде – може да се каже, че тези почви им харесват. Някои култури, в частност горските боровинки (червени, сини и черни), растат само на кисели почви.
