Почвената реакция е един от важните фактори, които влияят върху кореновото хранене и полезната дейност на микроорганизмите. Тя се определя от съдържанието на водородните йони в почвения разтвор. Бива неутрална, алкална и кисела. Реакцията на почвата се означава със знака рН. Неутрална реакция имат почвите със стойност на рН 7. Основна е реакцията, когато показателят рН е повече от 7, а кисела, когато рН е по-малка от 7. Много важно за градинарите е да знаят почвената реакция. Тя се определя в лабораторни условия. Най-подходяща почва за зеленчуците е неутралната с рН 7 или близките стойности до нея.
При повишена киселинност на почвите се забавя растежът на корените. Те стават дебели, груби и лошо усвояват полезните хранителни вещества. Киселинността на почвата се отразява и върху дейността на полезните микроорганизми за растенията. Например азотофиксиращите бактерии могат да усвоят азота от въздуха и да го отдадат на растенията само при слабо кисела реакция на почвата. А токсичните вещества пък в силно кисела или алкална почвена среда започват да се разтварят и бързо да се усвояват от растенията, водейки до гибелта им.
Почвата може да повиши киселинността си и в резултат на обилните и чести валежи. Тогава от горния плодороден слой (15-20 см) се измиват разтворимите във вода вещества и вместо калций и магнезий постепенно започва да се увеличава съдържанието на водорода и алуминия. Големите количества минерални торове също могат да направят почвата по-кисела.
Ако реакцията е кисела, почва може да се подобри чрез варуване с гасена и негасена вар, дървесна пепел, варовик и сатурачна вар.
Почвата се алкализира, когато се тори с повишени норми натриева селитра. Това влошава почвената структура, защото натрият измества калция от почвата. Алкалната почва става почти неутрална, когато се натори с оборски тор, амониев сулфат и суперфосфат.