Проблемът с пожълтяването на краставиците може да възникне по всяко време, но е особено актуален към края на вегетационния период. От здрави и свежо зелени те започват да пожълтяват и повяхват, а това е сигнал, че нещо не е наред. Важно е да знаем какви са причините и как могат да се отстранят.
Преовлажняването на корените е една от най-честите причини за жълтеенето на плодовете. В горещите и сухи дни е нужно щедро овлажняване на почвата на дълбочина около 15 см, но когато температурите значително намалеят и денят става по-къс или природата започне да решава този проблем – започват валежи, тогава трябва да ограничим поливането.
Превръщането на почвата в блато “удавя” корените, малките буквално се задъхват и загниват, ограничава се способността им да хранят растенията, плодовете започват да жълтеят, а това е предвестник за евентуалната им гибел.
Когато почвата наистина е преовлажнена, тогава е задължително да се спре поливането, докато просъхне на дълбочина 3-4 см и поливането се възстановява според необходимостта.
В горещите дни относителната влажност на въздуха е ниска, но в края на сезона се повишава, а влажната среда е отлично място за развитие на патогени.
Краствична мозайка и бактериално увяхване
Друга причина за жълтеенето е краставичната мозайка (независимо от вида и), чиито симптоми са удебеляване и грапавост по листата с характерните мозаечно оцветени петна и пожълтяване на плодовете. Причинява се от вирус и е неизлечимо. Разпространява се от листните въшки, но е важно да знаем, че е невъзможно да се спасят растенията.
Решението е отстраняване и унищожаване на болните растения, по които се забелязват признаци на заболяване, внимателно следене на останалите. Добро правило е профилактичното пръскане на растенията срещу инсектициди преди цъфтеж.
Обикновена мозайка по краставиците
При бактериалното увяхване пък се наблюдава повяхване на листата и появата на малки краставички с жълт или дори оранжев цвят. Причинява се от вид бактерия (Erwinia trachephila), която се пренася от насекоми-вредители. Разпространява се много бързо във вътрешността на растенията, запушва съдовата тъкан, което води до увяхване. На този етап методи за контрол не съществуват.
Гладуващи краставици
Загубата на зелената окраска е признак за загуба на хлорофил, който придава отчетливо зеления цвят и има важно значение за превръщане на слънчевата светлина в енергия. Дефицитът на хранителни вещества у активно плододаващите краставици е обичайно.
Решаването на този проблем, за щастие, е много по-лесен от болестните състояния.
Изрязване на излишните листа, проявяващи хлороза, внасяне в почвата на комплексен – NPK (10:10:10 или 15:15:15) тор на всяко растение според указанията на опаковката. За експресна помощ и при заблатяване на почвата е най-добре да се използва листен тор. Това е най-бързото решение да се доставят нужните хранителни вещества на гладуващите растения.
Трябва да знаем, че: когато краставиците презряват, зеленият цвят, дължащ се на хлорофила, започва да избледнява, което води до появата на жълт пигмент; често тези краставици горчат и не са подходящи за консумация.
Спазването на сроковете за прибиране на реколтата е много важен момент, а те се определят предимно от сортовите особености.
