Не много хора могат да се съгласят с това, че почвата, богата на торф, или с повишена киселинност е прекрасна основа за пълноценна градина. Разбира се, не е нужно да се забравя, че далеч не всички растения ще са подходящи за такива условия. Специалистите потвърждават, че градината, която е създадена на почва с ниско съдържание на рН, може да се отличава с разнообразие.
Някои известни градини са били основани в условия на кисела среда. Най-ефектните растения за такива условия са рододендроните и азалиите, които цъфтят в ранното лято. Те се нуждаят от повишена киселинност на почвата. Тези растения също изискват прохлада, полузасенчено място и влажна, но добре дренирана почва. Въздушната влага, ако е оскъдна, честото оросяване на цялото растение рано сутрин може да компенсира нуждата. Отделеното място за тези видове може и да е на сянка, най-добре под короната на някое широколистно дърво. Малко по-късно започва да цъфти магнолия на Уилсън, която има остър лимонов аромат, камелията също се включва в пъстрия хоровод, а сезонът на буйните краски завършват клена и червения дъб.
Повечето хора не губят сили в промяната на природните условия на терена и почвата, а директно правят градина избраното място. Ако имате кисела почва, не използвайте торове, които бавно се разтварят и така допълнително да повишавате киселинността на почвата. Бъдете готови към редовно поливане през лятото, когато торфената почва може да изсъхне, а да я върнете в предишното й състояние е много сложно.
Има огромен избор от растения, които са специално разработени за кисели почви. На сянка могат да растат трилиумът, меконопсисът. Те могат да бъдат смесени с някои сортове луковични, с папрати, дребни рододендрони и вечнозелени храсти. Лилиумите могат да се засадят на слънчеви участъци, а в алпинеумите прекрасно живеят и астрите. Есенните астри са много невзискателни цветя, но най-добър декоративен ефект се получава, когато им се създадат условия, подобни на тези, при които растат дивите им роднини. За да успеят да зацъфтят, трябва да им се осигури добре огрявано от слънцето място.
Различните сортове на едно растение могат да живеят на съвършено различни почви. Например виола канина обича киселият торф, виола хирта предпочита варовита почва, а блатната теменужка пък се нуждае от кисели терени. Прекрасно на кисела почва расте и калуната – тя е разноцветна през цялата година, като радва очите ни с цялата палитра от багри. Соротовете ерика и калуна се съчетават прекрасно с песъчливи и гранитни почви, а също така и с борове и ели, ниски рододендрони, снежноплодници и др.
Мъхът е главното растение на кисели и торфени почви. Вие можете да го използвате, за да покриете цялата си градина. Можете внимателно да пресадите мъха в някакво ъгълче до стената или камъните и да оставите известно време, за да се формират хълмчета или да се разпълзят меки влакнести колими. Но никога не донасяйте мъх от горски терени.
Длановиден клем, потентила, гениста, хортезия, папрати, илекс, червен дъб, калмия, лавровишна, рододендрони, азалия, магнолия, лилиум, теменужки, мъх, бор, бадан, карамфил, лупина, калина, трилиум, меконопсис, тис, калуна и ерика.