По повод острите изказвания и реплики, които от вчера вървят между представители от различни браншови организации във връзка със споразумението за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП), подписано от министрите на земеделието на Евросъюза на 28 юни, Синор.бг се обърна за коментар към председателя на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. Ще припомним, че като експерт тя проследи досегашните триалози между Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия и публикува линкове към актуалните документи, по които земеделските министри на държавите-членки се споразумяха вчера.
Въпросите ни бяха концентрирани върху таваните на директните плащания и преразпределителното плащане, по които представителите на отделните браншове навлязоха в спорове и по които очевидно трябва да търсят разбирателство, търсейки съдействието на българската администрация. А самите недоразумения между отделните браншове дойдоха по-скоро заради липсата на информация от страна на министерството на земеделието, което за пореден път не огласи нито цялостната позиция на България по преговорите за ОСП, нито подробности от вчерашните обсъждания на ниво министри.
Споразумението, подписано от агроминистрите в ЕС на 28 юни
Като се позова върху последния документ с компромисните текстове по Регламента за Стратегическите планове по ОСП, които министрите по земеделие вчера одобриха, Боянова посочи, че промените са по-скоро в полза на българските земеделски производители и по никакъв начин не ощетяват нито малките и средни фермери, нито големите земеделски производители, а напротив дават възможност на страните членки да вземат предвид националните си специфики. Първо, защото държавите членки сами ще решават дали да прилагат таван на плащанията по СЕПП, и второ – защото 10% от директните плащания ще се дават задължително по схемата за преразпределителното плащане и в подкрепа на малкия бизнес.
Пред националното радио председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов настоя за разговор със служебния министър Христо Бозуков, тъй като първите сигнали от вчерашните преговори бяха, че България била за поставяне на тавани на плащанията, което според Костадинов ще предизвика разцепване на фирмите и би довело до протести. В противовес на това твърдение Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация посочи в интервю за националното радио, че тавани трябва да има, като икономисаните от неплатените субсидии средства според него биха могли да се преразпределят за останалите земеделци.
Противоречията обаче идват оттам, че вчера министрите в ЕС са одобрили компромиса държавите-членки задължително да заделят 10% от бюджета по първия стълб за преразпределителното плащане, което в предходни варианти на ОСП беше предвидено като доброволно за държавите в ЕС и това коренно променя ситуацията с подпомагането на малкия бизнес. Може би след като се направят точни изчисления, вчерашното решение би задоволило напълно българските малки и средни стопанства, за които годишно по преразпределителното плащане ще бъдат заделяни приблизително около 80 млн. евро, което е 10% от средствата за директни плащания в бъдещата ОСП.
Обаче е важно уточнението, че в рамките на преразпределителното плащане не може да се получи на декар сума, по-голяма от средното национално плащане на декар, което към момента приблизително е около 40 лева. Затова според Боянова е редно агроминистерството да представи точни разчети както за декарите, които ще бъдат подпомагани по преразпределителното плащане, така и за максималния размер на декарите за едно стопанство, които ще се подпомагат по тази интервенция. Така ще стане ясно кои фермери България счита за малки и средни и да получат адекватна подкрепа. При досегашните дискусии по Националния стратегически план браншовите организации, членове на Тематичната работна група, се споразумяха преразпределителното плащане да се дава на стопанствата с до 6 хил. дка. Затова е важно след вчерашното споразумение браншовите организации заедно с експертите в министерството на земеделието повторно да се съберат на тематична работна група, за да стигнат до решения, адекватни и съобразени с най-новото законодателно предложение, посочи Светлана Боянова. Само така може да се разбере какви български стопанства ще получават преразпределително плащане и ако то е достатъчно да покрие потребностите на малките и средни стопанства, ще се обезсмисли търсенето на допълнителен финансов ресурс по линия на таваните по СЕПП.
Колкото до тях – там също има място за допълнителни преговори с бранша, тъй като вчера министрите решиха страните членки сами да вземат решение как да ограничат диспропорциите в подпомагането. Родната администрация би могла да преговаря с бранша, защото новото предложение вече не фиксира задължителен процент при намаляването на субсидиите за сумите между 60 хиляди и 100 хиляди евро, които ще се дават на едно стопанство. В регламента е записано, че намалението трябва да бъде до 85%, така че държавите членки могат да решат конкретния процент. Преди да бъде приложен таванът или намалението от сумата, която следва да получи фермерът за съответната година се приспадат разходите за заплати и осигуровки. Също е важно и за какво могат да се използват средствата, акумулирани след прилагане на тавана от 100 000 евро – освен за финансиране на преразпределителното плащане, може и за финансиране на интервенциите по ПРСР (включително и към интервенциите за управление на риска). Очевидно, че неяснотите по отношение на новото законодателство ще трябва да бъдат изгладени.
(Синор.бг ще продължи да ви информира за промените в еврорегламентите, по които агроминистрите в ЕС се споразумяха на 28 юни).
