Приспособимостта на растенията към непрекъснато променящите се условия се осъществява с помощта на човека. Това е особено необходимо при наличието на температурни колебания. Бавната и постепенна температурна закалка в млада възраст може да осигури на редица растения (включително и оранжерийни) възможност да оживеят при много екстремни температури – например краставиците могат да оцеляват в диапазона от 5 до 45 градуса по Целзий.
Кратковременните и бързи процедури не дават добри резултати.
Светлинното закаляване при отглеждане на растенията има относителен характер. Това се дължи на факта, че разсадът, а също и възрастните растения при включване на допълнително осветление незабавно задействат фотосинтезните процеси.
Не така стоят нещата със закляването на плодовете, картофите и лука преди съхранение, а също на картофите преди засаждане – там процесът на закаляване е много ефективен.
Съвсем естествено е, че що се отнася до хранителните и водни режими, а също и до киселинността на почвата, за закаляване не може и да става дума. Нарушаването на границите на тези параметри водят много често до катастофални последици. Излизането отвъд горните граници на оптималните стойности на хранителните вещества и водата може да бъде полезно само за процесите на растеж на самите растения, но не и за реколтата. Всяко понижение под долните граници на стойностите със сигурност е вредно за растенията.
Зависимостта на добивите от оптимизиране на външните фактори за даден сорт от една и съща култура може да бъде ясно проследена тогава, когато се отглежда при различни условия. Провеждани са експерименти с домати и кореноплодни.
При отглеждането на домати от даден сорт на открито, в полиетиленова оранжерия и в специална камера (в камерата се подържат оптимални условия за отглеждане), се получава добив в съотношение 1:2:4 за един квадратен метър. При селекцията на различните сортове се изхожда от това – при какви условия ще се отглежда и коя е най-благоприятната среда.
Още по-очебиен е резултатът с бавнорастящите моркови. В градината за дългия вегетационен период се получават примерно 6 кг/м2 за даден сорт, а в камера само за два месеца (или по-малко) – до 20 кг/м2. При кореноплодните условията на отглеждане оказват влияние и върху продължителността на вегетационните периоди.
Постоянството на светлинните и температурни режими, ненарушеният ритъм на подхранване и поливане значително ускоряват процесите на растеж и развитие, увеличават продуктивността на всяка плодна и зеленчукова култура.
Понятието – оптимален интервал на жизнените условия на растенията, е известен за всяко едно от тях. Очевидно е, че в този случай трябва да се изхожда от факта, че средните стойности на всеки интервал са „най-оптимални“: например при киселинност (рН) от 5,5-6,5 – 6,0; при температура 22-28 градуса – 25 градуса; влажност на почвата 70-85% – 77% и др.
Според природните и физически закони е невъзможно да се създадат тези най-благоприятни условия на околната среда за живот и развитие на растенията. Енергийните загуби през вегетационния период намаляват потенциалните нива на добив на различните култури.
