В развитието си през есенно-зимния период пшеницата преминава през фазите покълване, поникване, образуване на втори и трети лист и братене. При спазването на нормалния срок за сеитба и при дневна температура около 15 градуса образуването на втори и трети лист и на възела на братене става около 15-20 дни след поникването на пшеницата. Колкото по-късна е сеитбата, толкова повече се удължава този срок. При много късно поникналите растения, когато средната дневна температура е под 6 градуса, възелът на братене се залага чак през пролетта. Свойството на пшеницата да издържа на ниски температури, т.е. нейната студоустойчивост, зависи преди всичко от вида и сорта, също и от възрастта на растенията. Когато кълновете са по-малки от половината дължина на зърното, те безопасно могат да понесат температури до минус 6-7 градуса. Най-чувствителна към ниските температури е току-що поникналата пшеница с лист, по-малък от 2 см. С нарастването на листа до 2-4 см студоустойчивостта се увеличава. След образуването на първия лист и по-нататък във фазата на братенето студоустойчивостта на пшеницата зависи от закаляването й. Рано през есента пшеничените растения може да загинат при температури минус 9-10 градуса, но по-късно през есента, в резултат на закаляването, те може да оцелеят при температури минус 15-17 градуса, а през зимата - при минус 20-25 градуса и повече.
Но големите студове през пролетта също може да нанесат поражения. Причината за това е, че към края на есента пшеницата се е закалила, докато рано наесен още не е, а към пролетта вече е загубила закалката си. Закаляването е процес, който има две фази. Първата протича през есента при понижение на дневните температури от 6 до 0 градуса, а задържането й вечер около 0 градуса. В тази фаза за закаляването освен температурата е необходима и интензивна светлина, спомагаща за натрупване на повече асимилати и захар в растенията. Втората фаза на закаляването настъпва при спадане на температурата до около минус 2-4 градуса. През тази фаза също е необходима светлина. След преминаването от растенията на втората фаза от закаляването пшеницата става още по-студоустойчива и може да издържи без повреди до минус 20-25 градуса. Закаляване е пряко свързано с метеорологичните условия.
Ясните и слънчеви дни през есента, редуващи се със студени нощи, благоприятстват закаляването, а облачното и дъждовното време го възпрепятстват. За закаляването са важни също и агротехническите мерки като например правилното торене, полета да са чисти от плевели, навременната сеитба, недопускане на излишна влага в почвата, което става с отводнителни бразди, прокарани през време на сеитбата, и други. (от в. Фермер новият)
