Младите фермери имат силни опасения как изискванията за прилагане на Европейската зелена сделка ще станат неотделима част от практиката на микростопанствата в България, още повече че политиките спрямо семейните ферми буквално бяха загърбени през последните години. Този извод се налага от редица срещи, проведени от Синор.бг със земеделски производители.
Преди дни представители на агросектора изразиха позицията си за позеленяването и по време на уебинар за „Конкурентоспособността на българската икономика в контекста на европейската зелена сделка”, организиран от българския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). В тази дискусия експерти от различни области на икономиката и енергетиката представиха становищата си за въвеждането на икономически ефективни технологии, щадящи природата, каквито са постулатите на Зелената сделка.
В дискусията участва и председателят на Националната асоциация на младите фермери Петър Петров, чиито въпроси бяха много точни и пряко свръзани с практиката. Отговорите на тези въпроси обаче очевидно ще се дават от бъдещите правителства, когато и да се сформират те.
За агробизнеса е важно решенията в земеделието да се взимат от хора, пряко свързани със земеделието, които дълбоко познават проблемите на дребните фермери. Затова и когато депутатът- биофермер Албена Симеонова инициира на 27 април среща с браншовите организации по повод Плана за възстановяване и устойчивост на земеделието, Петър Петров приветства силно нейната идея, коментирайки, че „е много по-лесно политиките в бранша да се правят от колеги, които са свързани с фермерството и които биха намерили бързо общ език с бранша”.
Срещата, организирана в парламента
По отношение на бъдещото позеленяване на земеделието младият фермер изказа по-скоро личното си мнение за политиките, които трябва да се прилагат, без да се ангажира с официално становище на асоциацията.
„От практиката на моите колеги виждам, че за малките стопани у нас е почти невъзможно да покрият новите изисквания, които се залагат в европейското законодателство за опазване на природата. Всички ние разполагаме с не дотам нова и модерна техника и ако отрежат зелените плащания за дребните стопани само защото замърсяваме природата, тогава семейното фермерство ще бъде обречено”, смята Петров. Като собственик на малка кравеферма в Габровско Петров разполага с десетина моторни средства от различен тип и мощност. „Невъзможно е да заменя този парк с екологично нов (електромобили например), просто защото е непосилно. Ние не сме като производителите на хляб например, които имат само една кола тип баничарка, за да я подменим лесно и без проблеми”, коментира още младият фермер.
Подобно на много други земеделци, започнали бизнеса си през последните 10 години, Петър се е убедил, че да стартираш земеделски бизнес днес, е много по-трудно, отколкото е било в зората на демокрацията, през 90-те години.
„Запознат съм и с кохезионната политика на ЕС, и със стратегията „От фермата до трапезата”, но за условията на България техните изисквания са невъзможни за прилагане, просто защото на европейската писта родните фермери със старите трабантчета не могат да се мерят с BMW-та на фермерите от старите държави членки”, заключава Петров.
И ако бъдещите политици не изградят правила в защита на дребния фермер, вместо да го задушават с безсмислени административни контроли, реалният бизнес на качествени български млечни продукти или на плодове и зеленчуци трудно би устоял на конкуренцията от ЕС.
Колкото до инвестициите в зелена енергия, всеки дребен стопанин би искал да облекчи разходите си за енергия, монтирайки примерно слънчеви панели в двора си. „По сега действащото законодателство обаче липсва всякаква комуникация между министерството на земеделието и на енергетиката, защото разрешителните за свързване в енергийната система са ограничаващи бизнеса”, коментира още Петров. „Лично аз искам да използвам соларната енергия за моята ферма и ако имам свободни мощности, едва тогава да я продавам на енергийното дружество, отговорно за преносната система. Но при сегашните правила това е невъзможно. Не са изяснени и условията за застраховане на земеделските стопанства или на соларните панели от градушки”, посочва още Петров. И заключава, че енергийната независимост за стопанствата е добра идея, но би била реализуема само в условията на лесни и удобни за бизнеса регулации.
Екатерина Стоилова
