Абсурдите по отношение на политиките, прилагани в земеделието като компенсация за щетите от кризата с Ковид-19, не спират да изненадват родните фермери. И това се видя от размера на помощта, която кабинетът в оставка е заделил за компенсиране на фермерите и фактът, че директно за бизнеса тази помощ ще бъде едва 30 млн. лв., или 8 процента от общия бюджет от Плана за възстанвяване, който е в размер на 12 милиарда лева. Това посочи пред Синор.бг председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК) Тодор Джиков по повод представения вчера в парламента окончателен вариант на Плана за възстановяване и устойчивост, обсъждан от представители на повече от 30 браншови организации от чувствителните сектори „Плодове и зеленчуци” и „Животновъдство”. Срещата беше организирана от Албена Симеонова, депутат от "Демократична България"/"Зелено движение" - Добруджа.
Според разчетите на министерството от заделения 1 милиард лева за възстановяване и устойчивост на земеделието през следващите години 970 милиона лева се насочват към министерството на земеделието, което чрез своите структури ще използва тези средства за напояване, широколентов интернет, дигитализация и модернизация.
ЕС изисква актуализации на плановете
„В същото време директната компенсация за бизнеса, който също се нуждае от инвестиции в напояване, дигитализация или модернизация, бюджетът е само 30 милиона лева, което е направо смешно на фона на подпомагането, прилагано в останалите държави от ЕС”, обясни Джиков. В различните държави членки на ЕС директно като обезщетения за бизнеса се насочват между 20 и 40 процента от общия бюджет за възстановяване от Ковид-19, обясни още председателят на асоцияцията.
Коментирайки, че това са най-несправедливо разпределените средства, насочвани някога в родното земеделие, Джиков определи като „връх на парадоксите факта как досега браншовите организации от сектора изобщо не бяха допуснати до обществена дискусия за начина на финансиране на сектора - ясен показател за липсата на демократично управление в земеделието”.
Пред колегите си в парламента вчера Джиков е представил декларация от НАК със следните въпроси – защо само 3 дни преди крайния срок (30 април), в който правителството трябва да внесе Националния план за възстановяване и устойчивост в Европейската комисия, браншовите организации официално са информирани за разпределението на компенсациите в земеделието. Вторият важен въпрос е защо дериктната подкрепа на частния бизнес съставлява само 8% от заделените 12 милиард лева, или само 30 млн. лв. Бюджетът за земеделие е 1 милиард лева.
В тази връзка депутати от 45-то Народно събрание вчера са обяснили на земеделците, че „според регламента на ЕС, одобрен в края на февруари тази година, внесеният от България план за възстановяване трябва да бъде одобрен от Съвета на ЕС и едва след това по него би могло да се правят някои промени (които родните земеделци биха искали да направят). Тези промени обаче не могат да са съществени, така че родният бизнес отново е поставен пред свършен факт.
Новият български парламент вече е информиран за финалния вариант на националния план, но да се очаква разработване на нов план с нови приоритети от следващото правителство показва непознаване на процедурите, са разбрали земеделците на вчерашната среща. Сега НС може само да заяви подкрепа или неподкрепа например с декларация. Или да задължи с решение правителството да внесе плана в срок до 30 април, което всъщност е излишно, (защото срокът е заложен).
Другата важна особеност е, че13 % от заложените суми биха могли да бъдат преведени на държавите членки през 2021 г само ако всички държави-членки са ратифицирали споразуменията за собствените си ресурси”.
Изводът от вчерашната среща е, че за пореден път българските земеделци са поставени пред свършен факт да прилагат бюджет, който няма нищо общо с реалните им потребности. Дали поради липса на административен капацитет или поради кой знае какви други причини, но бюджетът от 30 млн. лв., който родните фермери ще получат, за да компенсират щетите от пандемията, са направо смешни на фона на онези 970 милиона, които съмнително ще бъдат оползотворени чрез някакви обществени поръчки. А колкото до възстановяването на "Напоителните системи", където ще отидат над 850 милиона лева от този милиард, тези пари трябваше да бъдат заделени от българската държава много преди „съвременната чума” Ковид-19 да се сгромоляса върху света.
Екатерина Стоилова
