Членовете на Националната биоасоциация категорично отхвърлят проектонаредбата за агроекологичните плащания за 2021 г., като настояват за нейното ревизиране. Фермерите категорично отхвърлят възможността от тази година ангажиментите, поети от фермерите в преходния период, да става само за една година, а не за пет, както беше досега. Днес изтича срокът за обсъждане на промените в наредбата за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., затова те настояват за нови дискусии по следните текстове.
„Практиката до момента показва, че не може да се приложи никаква агроекологична дейност, която би довела до полза за природата, ако се прилага само за 1 година”, посочват в мотивите си биофермерите. И допълват, че „съобразявайки факта, че се намираме в България, всеизвестна със своята корупция, източването на европейски средства и всякакви измами и схеми, ние не желаем прилагането на тази възможност, тъй като това ще доведе единствено и само до кражба/източване на евро средства”, посочват от асоциацията.
Като пример за подобно източване на евросредства от асоциацията посочват, че "всеки бенефициент по направление за площи с висока природна стойност (ВПС), който реши да прилага агроекогогична дейност за една година, би могъл да очертае и заяви хиляди декари постоянно затревени площи по мярката. И след приключване на поетия ангажимент от 1 година той би могъл да прекрати тази дейност, без да дължи възстановяване на средства, както е до момента с 5-годишните ангажименти, които се поемат от останалите земеделци.
В писмото до министерството се посочва, че с тази промяна се „създават нормативно определени изкуствени условия за близки до властта и чиновниците фирми да заявяват обширни площи, за които да се получи завишено подпомагане с близо 300% за период от 1 или 2 години (виж Протокол КН 23.1120-30..11.20).
"Не стига всичко това, но драстично се намалява и изискването за гъстота на животните (ЖЕ) спрямо хектар постоянно затревена площ, който става от досегашните 2 ЖЕ/ 1 ха на 0.3 ЖЕ/1 ха, което е близо 7 пъти по – малка гъстота, обясняват от асоциацията. Посочвайки, че така се създава нормативно изкуствено условие, така че с едни и същи животни ще се очертават 7 пъти повече площи, а ако категорията на земята е 7-ма или по-голяма, тогава ще имаме до 14 пъти по-голямо очертаване на пасища, след прилагане на разпоредбата на чл, 37и, ал.4.", предупреждават от асоциацията.
В становището си по наредбата от биоасоциацията предлагат промени и в частта от наредбата, където се въвежда ново плащане за допълнително окосяване и във вътрешно редовото пространство (между растенията), като в същото време се променя подпомагането едва с 1,48 евро на дка. (от 156.00 на 157,48 евро/дка).
Фермерите не приемат това предложение с мотива, че предвид спецификата на терена на всяко трайно насаждение, вкл. и гъстотата на растенията, понякога технологично е невъзможно окопаване на трайните насаждения във вътрешно редовото пространство. „Смятаме, че е най-уместно самият земеделски стопанин да прецени сам дали желае и дали би било ефективно и природосъобразно извършването на окопаване на вътрешно редовото пространство”. От асоциацията припомнят, че досега това решение се вземаше от самия земеделски стопанин, затова е редно и занапред да не се вменят нови задължения. От друга страна окопаването на вътрешно редовото пространство по същество е доста по трудоемък и енергоемък, изисква и допълнителна земеделска техника.
Кампания за директни плащания 2021 г. - начало
Затова от биоасоцията предлагат в чл. 36, ал. 1, т. 2: „извършване на противоерозионни мероприятия в лозя и трайни насаждения:
а) чрез затревяване на междуредията на лозята и трайни насаждения;
аа) чрез затревяване на междуредията на лозята и трайни насаждения„- поддържане на нисък тревостой на междуредовото затревяване и вътрешно редово окопаване на насажденията от Приложение № 10;“ да се направят следните промени:
в т.2, буква а) да се подпомага като досега със 156 евро/хектар, а прилагането на дейност по т.2, буква аа) със 312 евро/хектар.
"Не приемаме внасянето на допълнителна тежест на земеделските стопани за прилаганите до момента ангажименти по отношение на противоерозионните дейности в трайни насаждения, като се извършва окопаване на вътрешно редовото пространство", пише в писмото. Като се добавя, че това е нова дейност и следва да е налице различно финансиране за нея, като се представи и нов агроекологичен план.
От био асоциацията са против още едно от предложенията в наредбата в параграф 20, където в допълнителните разпоредби в § 1, т. 1 думите „регистриран в СИЗП“ се заличават.
В досегашния текст в параграф 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Блок на земеделското стопанство" е физически блок или част от него, регистриран в СИЗП, притежаващ уникална идентификация и стопанисван от един земеделски стопанин.
Според биофермерите със заличаването на думите „регистриран в СИЗП“ допълнително се разширява възможността от целенасочени злоупотреби, като се заявяват обширни територии от всякакъв тип площи, които не са регистрирани в СИЗП.
Кумулативно към гореизложеното е налице и следната хипотеза :
Новозаявените бенефициенти по мярка 10 „Агроекология и климат“ с площи, които са с ангажимент за по една година през Кампания 2021 и Кампания 2022, реално ще „източват“ бюджет от новата ПРСР (новия програмен период), тъй като се намираме в т.н. преходен период”, смятат от асоциацията. С тази промяна се ощетяват старите реални земеделски стопани, които ще могат само да удължават ангажиментите си година за година, а не да ги подновят изцяло.
По този начин през 2023г., когато старите земеделски стопани вече ще имат възможност да подновят изцяло агроекологичните си ангажименти, може да се окажат в ситуацията на 2016 г., когато чертожниците са източили бюджета по мярката, със заявените огромни площи през 2021 и 2022г. и завишените драстични компенсаторни плащания с близо 300%, като по този начин отново да е налице дефицит от средства за реалните стопани”, се посочва в мотивите.
В заключение от био асоциацията заключават, че „направените нормативни предложения обхващат плащания на европейско финансиране, което надвишава 10 млн. евро, и всяка грешка в тази посока подлежи на възстановяване от бюджета на България и попада в компетентността на Европейската прокуратура. Предвид гореизложеното, ние сме изключително силно обезпокоени от направените предложения за промени в Наредба №7/2015г., за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“.
Затова браншовиците настояват проектът за наредба да бъде изцяло оттеглен, като всички спорни моменти отново бъдат дискутирани от експертния състав на МЗХГ и браншовите организации.
