Времето през последните години е твърде променливо и непредсказуемо, а изминалото десетилетие е най-топлото в световен мащаб за 170 години наблюдение. Ако няколко минали години климатитичната зима не идва такава, каквато я познаваме, това съвсем не означава, че няма да има както силни студове, така и обилни снеговалежи.
Опасни ли са зимата и мразовете за овощните и ягодоплодните култури
Зимната издръжливост и устойчивостта на замръзване са две различни понятия. Опитът показва, че не винаги устойчивите на замръзване сортове са най-издръжливи при неблагоприятни зимни условия. Растенията могат да замръзнат и при сравнително мека зима. Това се дължи на неблагоприятни метеорологичи условия по време на вегетационния период. При дъждовно, облачно и по-хладно лято фотосинтезата значително отслабва, а това води до заболяване на листната маса – най-често струпясване и брашнеста мана. Засегнатите листа опадат рано. Дърветата и храстите, които не са натрупали достатъчни количества хранителни вещества през вегетационния период, могат да замръзват дори при слабо понижаване на минусовите температури.
Устойчивостта на замръзване е критичната температура, при която пъпките на даден сорт могат да издържат и е посочена при описанието на сортовете. Има се предвид само температурата, но не и колебанията. Първоначалното закаляване формира устойчивостта на замръзване. Този процес, уви, е обратим – закаляването се губи и съответно устойчивостта намалява. Тя започва да се формира много преди началото на студеното време – от втората половина на лятото, когато температурите са все още високи, но продължителността на деня започва да намалява.
Зимоустойчивостта е комплексната устойчивост на всички неблагоприятни зимни фактори – това са не само студовете, но и резките температурни промени, продължителни размразявания, слънчеви изгаряния, зимното засушаване, повратните студове, преовлажняването.
Продължителното размразяване през втората половина на зимата е особено опасно. При последващо затопляне растенията излизат от състояние на покой и са склонни към измръзване от сравнително незначителни минусови температури. Това е сериозен проблем за овощните култури и особено при отсъствие на снежна покривка.
Зимоустойчивостта е едно от най-важните изисквания при селекцията. Тя също не е постоянна – променя се с възрастта на растенията, зависи от преобладаващите ветрове, микроклимата, типа и влажността на почвата.
Необичайно топлото време през есента и зимата и внезапната смяна със застудяване има негативен ефект върху овощните култури. Особено податливи на температурните колебания са костилковите, крушите и по-топлолюбивите лози и храсти.
Кои са най-зимоустойчивите култури
Първенец е ябълката, а след нея се нареждат – вишня, слива, круша, череша, кайсия, праскова, бадем, лози. От ягодоплодните касисът е най-зимоустойчив. Костилковите овощни култури, които имат кратък период на покой страдат най-много от ниските температури – кайсия, бадем, праскова, афъзка, череша. При тях пъпките започват да се пробуждат още през февруари. Сортовете, които не са зонирани също не са готови генетично за резки промени в температурата – тези, предназначени за отглеждане в южните райони трудно се адаптират в северните и високите полета.
Зимоустойчивостта в най-голяма степен зависи от навременното и пълно навлизане на растенията в състояние на покой.
Това е физиологично състояние, при което метаболизмът и скоростта на растеж рязко намаляват и в клетките се извършват дълбоки физиологични и биохимични промени.
Има три вида покой – органичен, дълбок и принудителен. Органичният покой започва с появата на есенните багри на листата до началото на листопада. Този период е много кратък и зависи от хормоните на растеж и инхибиторите.
Състоянието на дълбок покой съответства на падането на листата, припокрива частично органичния и има различна продължителност – за ябълките, черешите, касиса и цариградското грозде е 140-145 дни, а за малините 120-125 дни. Най- дълбокият сън е през януари, когато обикновено температурите са най-ниски. Растенията излизат напълно от дълбокия покой по различно време и при различни средни денонощни температури на въздуха. За ябълките те са около минус 4 градуса по Целзий, за круша, череша и слива – при минус 7, за касис и цариградско грозде – минус 7,5-8, а малините при минус 9 градуса.
Състоянието на принудителен покой започва от момента, в който овощните и ягодоплодни култури излязат от дълбок сън – до началото на набъбване на пъпките. За ябълките той е 29-23 дни, за череши, сливи, круши, цариградско грозде и касис е 38-40 дни, а за малините – 40-45 дни.
Зимната издръжливост е най-висока през първата половина на зимата (декември-януари).
Безснежните зими крият рискове за кореновата система – става уязвима при минус 13-16 градуса, а разположените по-близо до повърхността корени умират и при минус 5-7 градуса.
За колонните (джуджета) ябълки и круши температури от минус 8-10 градуса вече са критични.
Факт е, че сортове, които са доказали висока студоустойчивост в едни райони, може да се окажат по-малко студоустойчиви в други.
