Стичането на смола при костилковите дръвчета е много сериозен проблем, от който страдат сливи, череши, праскови, кайсии и др. Важното е да се знае, че то е последица, но не и причина. Смолата представлява гъсто жълтеникаво лепливо вещество, отделяно от пукнатини и рани по кората на стволовете, скелетните клони, а често и от плодовете. Така дърветата се опитват да се излекуват самостоятелно, но това не винаги им се отдава.
Причини за смолотечението
Всяко механично увреждане на кората, което достига до проводимата тъкан, предизвиква изтичане на смола. То може да се дължи на нараняване при обработка, разпукване при разклоняване на скелетните клони (наблюдава се най-често при черешата), нараняване при формиране на короната, повреди от измръзване или градушка – това е по-добрият вариант. Когато в тези пукнатини и рани попаднат гъбични или бактериални микроорганизми (възбудители на монилиоза, кластероспориоза, огнен пригор или бактериален рак по костилковите култури), те предизвикват локална инфекция и некротират тъканите – тогава смолотечението протича безконтролно. Обилното отделяне може да забави или спре развитието на растенията, а впоследствие да ги унищожи напълно.
От смолотечение по-често страдат костилковите култури на кисели, тежки и глинести почви, при повишена влажност, небалансирано хранене (повишено съдържание на азот, калий и магнезий и недостиг на калций) или несъответствие между подложката и присадника.
Как да предотвратим този процес
За успешно справяне с проблема е необходимо да се установи причината, а ранните мерки ще предотвратят последващи усложнения.
Превантивните мерки включват:
1. Не травмирайте растенията – с тях трябва да се отнасяме деликатно. Фанатичното почистване на старата и отмираща кора може да създаде много проблеми през зимата, защото тя защитава лежащата под нея жива дървесна тъкан, която често не е съвсем съзряла.
2. Правилно райониране на сортовете – за по-студените региони е важно да бъдат студоустойчиви, защото даже да оцелеят през зимата, то при следващи повратни студове загиват пъпките, цветовете и завръзите.
3. Защита на стволовете – слънчевото изгаряне грози дърветата през зимата и ранна пролет. За предотвратяване на тази неприятност е необходимо варосване на стволовете и скелетните клони. Грижата за кората на дърветата е важен агротехнически прийом, защото тя първа изпитва температурните колебния.
4. Правилно и навременно кроене – череши, кайсии, сливи и вишни могат да „отговорят“ със смолотечение на силно и ненавременно рязане. Ненужните леторасли е най-добре да се отстаняват през лятото, когато са още зелени и невдъвесени. Малките рани, получени в резултат на тези „зелени операции“ се възстановяват бързо и безболезнено.
5. Грижи за почвата в градината и правилно подхранване – алкализирането на почвата е важна задача. Изследванията в тази насока показват, че смолотечението може да бъде предизвикано и от небалансирано подхранване, предизвикващо недостиг на калций. В този случай се препоръчва еднократно обилно поливане на почвата с голямо количество вода и последващо няколкократно поливане със светлорозов разтвор на калиев перманганат.
Полезно е и подхранване с калциев хлорид (10 мл на 10 л вода). Всяко възрастно дърво може да се полее с до 100 л от този разтвор.
Почистване на смолата от дърветата
Раните се почистват през първата половина от вегетацията на растенията и след приключване на сокодвижението. С помощта на нож се изрязва до здрава тъкан (още по-добре 4-5 мм от нея), намазване с 1% разтвор на меден сулфат и последващо замазване с градинска вар или овощарска замазка, съдържаща мед.
Ако смолотечението е по върховете, най-доброто решение е да се изреже до здраво, да се изнесе навън и изгори. Когато язвите по старите клони са много, тогава най-често дърветата загиват. Предзимното, зимното и ранно пролетно пръскане с медсъдържащи препарати при гъбно или бактерийно заразяване е задължително.
След градушка се прави предпазно третиране с медни препарати.
Ранната, правилна и навременна грижа за костилковите ще осуети появата на смолотечение.
