Начало » Новини » Интервю
22.12.2020 г.

Светлана Боянова: Не е политика да натякваш на бизнеса колко субсидии били наливани в земеделието

Председател на Института за агростратегии и иновации:
Светлана Боянова: Не е политика да натякваш на бизнеса колко субсидии били наливани в земеделието

sinor

Дали заради Ковид епидемията или поради разрушителния ефект от карантината върху бизнеса, но да се правят обзорни анализи в края на повратната за всички 2020 година изглежда крайно несъстоятелно. Не само заради неизвестността, която продължа да витае около Covid-вируса и начина за неговото преборване, но и заради необмислените действия, наблюдавани в държавническите управления по целия свят.

На този фон хаосът в родното управление е напълно обясним. Затова би било крайно трудно да очакваме логически правилни ходове в която и да е сфера от българската икономика. Да не говорим за земеделието, където цялото медийно отразяване се върти около медийните лозунги за милиардите левове, които, видите ли, влизали в сектора.

Затова и в края на годината решихме да търсим експертното становище на страничния наблюдател, който не е пряко свръзан с реалното производство, но в същото време познава в детайли проблемите в селското стопанство. Ето и интервюто, което председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова даде за читателите на Синор.бг и което по същността си обобщава въпросите, които и родните фермери нееднократно задаваха на администрацията  през тази година.

Г-жо Боянова, имате ли усещането, че в края на 2020 година бизнесът стана твърде апатичен към държавната политика в сектора, сякаш решен поединично да се справя с проблемите си - на принципа „и сам войнът е войн”. И какви според вас са причина за това отдръпване от властта?

Според мен, на бизнеса му омръзна непрекъснато да му се натяква колко много пари се наливали в сектора и това да бъде основната теза, изтъквана на всички нива, когато става дума за селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.  Хората от бранша отдавна очакват управлението да бъде свързано с ценности и политики, а не само със субсидии. Но това остава извън полезрението на администрацията. И негативният ефект от липсите на политики пролича особено силно тази година, когато нито един подсектор от селското стопанство не изрази задоволство от въведените антикризисни мерки.

Даваните от министерството на земеделието обяснения не бяха убедителни, защото не показаха как точно Ковид мерките помогнаха на отделните фермери да се справят със спадналото потребление и изобщо дали успяха да се справят с кризата. Не прочетох данни защо на едни фермери даваме толкова пари, а на други – толкова. Да, имаше осигурено финансиране, но без да задължителната статистика и прозрачност. В резултат никой не разбра дали бяха подпомогнати наистина нуждаещите се земеделци. Докато в другите държави в ЕС имат много силна подготовка по събирането на данни, ние бяхме направо безпомощни. От EIT FOOD се опитаха да направят анализи, но ние не можахме да дадем данни колко оранжерии бяха засегнати, колко животновъди. А подобни анкети за влиянието на пандемията върху хранителната индустрия бяха направени за останалите държави в ЕС. Когато обаче поискаха данни от България, нямаше как да им ги предоставим, защото липсваше подобна обобщена информация на страницата на министерството.

Защо според вас е тази непрозрачност?

Вероятно поради липса на капацитет, а и поради необходимост от цифровизация, за която Институтът за агростратеги и иновации настояваше още преди пет години, когато се заговори за дигиталното земеделие. Вярно, че сега в Плана за възстановяване и устойчивост на България заложиха средства за цифровото земеделие. Но на този етап все още не са обявени детайлите, по които ще се разпределят предвидените 102 милиона лева. Общите цели звучат добре, но липсва конкретиката - за какви прецизни системи ще се дават парите и каква част от бюджета ще отиде за информационните системи на министерството и каква – за земеделските производители. Реално министерството на земеделието вече има изключително добри информационни системи. Само през 2020 г. минаха две големи обществени поръчки за над 4 милиона лева, които са спечелени и вече се изпълняват, едната от които е за ГИС базираните данни. Съобщиха също, че ще се дават ваучери на земеделските производители за въвеждане на прецизно земеделие, но каква част от бюджета ще отиде за тези ваучери и на калпак ли ще се дават – това никой не може да каже. А когато не се казва ясно какви намерения искат да постигнат с това подпомагане, тогава и у хората се пораждат съмнения дали отново няма да има злоупотреби с тези бюджети и дали ще се постигне очаквания ефект. За да няма подобни съмнения, обществеността очаква да й бъде обяснено с примерни разчети и очакван ефект – а това на този етап липсва.

Неведнъж изказахте възражения и във връзка с работата на тематичната работна трупа ТРГ по бъдещата ОСП и Националния стратегически план за развитие на земеделието. Коя е най-голямата ви критика по провежданите дискусии?

Не става въпрос само за моите критики, а и на тези на бизнеса, защото за двата пълни програмни периода от прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП), през които всички ние преминахме, агробизнесът се увери, че България не провежда политики в земеделието, а само изпълнява определени правила, които са разписани в ОСП. И това личи от ефекта на приоритетите, които залагаме. За 14-те години от присъединяването на страната в ЕС основните ни приоритети бяха плодовете, зеленчуците и животновъдството – три важни отрасъла, които в резултат на приоритетното подпомагане би трябвало да се възстановят. Нищо от тези намерения обаче не се изпълниха. Катастрофалните числа в SWOT-анализите на институтите показват пълен провал – особено при зеленчукопроизводството. Резултатите от тези анализи трябваше да бъдат в основата на дискусиите и новите предложения на министерството за следващия програмен период, но уви – това не стана.

Браншът стана свидетел на едно препускане по Националния стратегически план за новата селскостопанска политика, което за мен не е оправдано. Защото в новите интервенции бизнесът не видя конкретика по изключително важни за земеделието проблеми. Аз питам защо не говорим за кризите със сушата. Само възстановяването на инфраструктурата на „Напоителни системи” няма да разреши проблемите. Нали всяко стопанство има собствена система за напояване – защо тези данни не се събират и анализират и дали имаме обучени хора. Защо в ТРГ-то не говорим за браншовите организации – как да им повишим капацитета, за да са в полза на земеделците. Много формално се обсъждат и насърченията за младите фермери, за предприемачеството в земеделието.

На последното шесто заседание на ТРГ предложих да се приоритизират иновативните проекти - примерно за агроекологични иновации или пък свръзани със стратегията „От фермата до трапезата”. Или да наблегнем не иновации, които да заменят животинския с растителен проетин – и това да стане наш приоритет. Населението на ЕС затлъстява и това е важно като насока, в коята да работим за промяна в начина на хранене. Друга иновация, която бихме могли да изведем като приоритет, е да повишим доверието на българските потребители в продуктите чрез използване на дигитални технологии като блокчейн (blockchain) например. Защо не дебатираме по тези важни въпроси, а си говорим за това колко членове да има в оперативните групи – това ли е най-необходимото? Или защо не обсъждаме другия важен въпрос - за истинската връзка между науката и бизнеса. Нашите институти биха могли да направят поредица от отворени дни в срещи със земеделците, където учените да кажат върху какво работят, а фермерите да поискат от тях да го направят удобно, така че науката да заработи в полза на фермерите.

Но по отношение на работата на ТРГ, смятам, че концептуално грешен е начинът за провеждане на тези заседания. Като участници в тази група нищо не решаваме, нито пък гласуваме. Решенията се взимат в министерството, като нас само ни питат какво е мнението ни. Ние го казваме, но дали ще приемат предложенията ни – това никой не знае. Ако примерно, някой от нас не е съгласен с мотивите на администрацията, тя не приемат критиката, дори ако мотивите й не почиват на реални факти. Напоследък нямаме дори физическо време да прегледаме документите за заседанието, защото ни се дава 7-дневен срок, който е крайно ограничен. Да не говорим за това, че редица организации в частна полза още не участват в заседанието. Причината за това е неизрядност в документите им. В резултат на това нито една браншова организация от хранителната индустрия не успя да присъства на заседанието, на което се дискутираха интервенциите в преработка.

Защо според вас продължава тази инерция и не се градят истински политики?

Нямам обяснение. Още повече, че на европейско ниво триалогът по бъдещото законодателство не е приключил. След последните срещи се разбра, че бъдещото законодателство би могло да се очаква най-рано в късната пролет на 2021 г. В тази връзка смятам, че имахме достатъчно време в началото на 2021 г. да дискутираме нашите документи спокойно. Като в същото време администрацията би могла да разиграе различни сценарии за подпомагане в различните сектори и това да бъде обектн на нашите дискусии. Така дори да няма окончателно приет бюджет на ниво ЕС (б. ред. интервюто беше взето преди приемането на бюджета), бихме могли да задълбаем в интервенциите и да направим сполучлив документ. Защото сега сме само някакви свидетели, които трябва да легитимират интервенциите, предложени от администрацията. А тези интервенции почти по нищо не се отличават от досега прилаганите. Затова и моите забележки в частта за иновациите бяха толкова сериозни – бизнесът не трябва да бъде използван като легитиматор на един формален проект на стратегия, зад който не прозират политики.

Може ли накратко да посочите възраженията си по повод политиките за иновации в земеделието?

На поредното шесто заседание, когато гледахме оперативните групи за иновации, нямаше как да водим смислбена дискусия, без да разгледаме досега одобрените проекти по подмярка 16,1. Досега никой от нас не знае какви проекти са излъчени и най-важното да видим в какви насоки са иновациите по тях; как са се случили консорциумите, обединени в тези групи; на каква средна стойност са проектите, за да видим в бъдеще дали нормативната уредба да бъде като сега действащата – десетки въпроси без отговор. Единственото, което ни беше казано на заседанието, беше, че оперативните групи са 26, но не всички от тях имат одобрени проекти. Затова и никой не разбра поне в каква насока са тези иновации. Предложих да отложим дискусията, защото при липсата на всякаква информация не можем да кажем дали тази мярка е работила добре, какви са били най-големи проблеми за самите кандидати. Други колеги в ТРГ-то поискаха друга важна информация за това в какви посоки работи в момента науката, за да помагат на земеделските стопани. Но и това не ни беше казано.

Липсва контретика и за бъдещите цифрови иновационни хъбове, които ще бъдат в основата на дигиталното земеделие през следващия период. Ако в България искаме да въведем изкуственият интелект в земеделието, това трябва да стане възможно чрез цифровия иновационен хъб. Защото той реално играе ролята на фасилитатор (помощник) в това да се направят връзките между високо технологичните компании, земеделските стопани и институтите към Селскостопанска акадевия и БАН. Да, тези хъбове приличат на оперативните групи, но добрата новина е, че ЕК е написала правилата за тяхната дейност, така че, ако ние тук покрием евроизискванията, тогава всичко е наред. Но към момента страната ни не е готова. Да не говорим за обучението и придобиването на знания на земеделците по отношение на тези технологии. На този етап никой не обучава земеделците в това направление, затова и за хората звучи далечно и непознато.

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Светлана Боянова: Не е политика да натякваш на бизнеса колко субсидии били наливани в земеделието
17779

Последни материали
Виж
Фонд „Земеделие”
От днес Кампанията за директни плащания започва и онлайн
Добрите практики
Дълбоко забравеният лен вдъхва надежди за разнообразяване на културите
От 9 март стопаните кандидатстват по схемата за контрол на вредители по картофите
Подхранване на разсада – кога, колко и как да избегнем грешки
Опазване на природата
Осем земеделци обмениха опит в no till-технологиите на конференция в Киев
Български борш
Свързани материали
Виж
Становище на Института за агростратегии и иновации
Защо от февруари до юли липсва заседание на тематичната група по Стратегическия план
Становища
Светлана Боянова: Финансирането по ОСП не е панацея за проблемите в сектора
Важно за фермера
Светлана Боянова: Бюджетът за ОСП по държави още не е обявен
Директните плащания – история или бъдеще за ОСП
„С.Б.Агростратеджис”
Нов консултантски офис в Пловдив
Консултантите препоръчват
Доста са капаните при кандидатстването за преработка на храни по подмярка 4,2
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2021
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам