През ноември и декември администрацията на министерството на земеделието направо сащиса земеделските производители с бясното галопиране по проекта за Национален стратегически план за развитие на земеделието до 2027 година и с това че почти през десетина дни организираше тематични работни групи (ТРГ) за обсъждане на документа. Заседанията се провеждаха дистанционно и често без необходимия кворум, като „черешката на тортата” е поставена със седмото заседание на ТРГ, което забележете – ще се проведе в последния работен ден от годината 30 декември 2020 година!!! Е, това си е направо нечувано като работоспособност в историята на родната администрация, не мислите ли?
Тази работоспособност направо слиса бранша, още повече че след последните решения на Европейската комисия, на Европарламента и на Съвета на ЕС се разбра, че държавите-членки не са длъжни да бързат с обсъждането на стратегическите планове. Подготовката им се отлага с една година, така че браншовици и администрация ще имат достатъчно време да предлагат идеи за бъдещите политики, защото плановете трябва да са готови до 31 декември 2021 г., а не 31 декември 2020 г.
Неслучайно, само преди един работен ден - на 18 декември, Европейската комисия изпрати до администрациите на всички държави членки поотделно препоръки как да съдействат при изготвянето на техните стратегически планове за Общата селскостопанска политика (ОСП), защото „това е част от диалога между Комисията и отделните страти-членки като помощ в прилагането на ОСП след 2023 г., както и да се гарантира, че техните стратегически планове за ОСП допринасят по амбициозен начин за европейския зелен курс”, се посочва в прессъобщението от ЕК.
В тази връзка от комисията изрично подчертават, че „ключов елемент от реформата на ОСП е тези стратегически планове да установят как всяка държава-членка ще използва инструментите на ОСП ВЪЗ ОСНОВА НА АНАЛИЗ на техните условия и нужди и с цел постигане на специфичните цели на ОСП, както и на целите на европейските зелени сделка. Неслучайно акцентираме върху анализа, защото до този момент нито едно от решенията не се основават на тези анализи, коментират за Синор.бг представители на ТРГ.
На 18 декември комисарят по земеделие и развитие на селските райони Януш Войцеховски е наблегнал извънредно на факта, че „препоръките към държавите-членки са решаваща стъпка в прехода към увеличаване на устойчивостта и устойчивостта на нашия селскостопански сектор. Настоятелно препоръчвам на държавите-членки да вземат предвид тези препоръки, докато изготвят своите стратегически планове за ОСП. По този начин можем да осигурим ОСП, която е в съответствие със Зелената сделка и която подкрепя фермерите като двигатели на зеления преход. Заедно с Европейския парламент и Съвета ще гарантираме, че реформата на ОСП поддържа необходимите екологични и климатични амбиции", е обявил още Войцеховски.
Комисията предоставя препоръки за всяка държава-членка въз основа на анализ на техния земеделски сектор и селските райони. Тези препоръки са свързани с деветте специфични цели на ОСП, които засягат екологичните, социалните и икономическите предизвикателства и с кръстосана цел относно знанията и иновациите, се посочва още в прессъобщението от ЕК.
Препоръките трябва да покажат посоката, която стратегическите планове на ОСП трябва да поемат, за да изпълнят тези цели и цели, като идентифицират ключови проблеми, които трябва да бъдат решени от държавите-членки, и как да се справят с тях. За целта препоръките също така предоставят актуално състояние по отношение на целите на Зелената сделка. Например приложената карта показва емисиите от добитък на хектар за всяка държава-членка.
За да постигне целта от 25% за биологично земеделие, Комисията препоръча на по-голямата част от държавите-членки да разработят необходимите структури на веригата за доставки на храни, да идентифицират местния потенциал на биологичното производство, да насърчат потреблението на биологични продукти и да осигурят подкрепа за конверсия за и поддържане на биологично земеделие чрез развитие на селските райони.
Що се отнася до целите на ОСП, свързани с повишаване на конкурентоспособността и привличане на млади фермери, Комисията препоръчва на множество държави-членки да улеснят достъпа до финансиране, например чрез по-широко използване на финансовите инструменти, налични в рамките на развитието на селските райони.
Друг пример е намаляването на употребата и риска от пестициди. Комисията препоръчва на държавите-членки да насърчават устойчивото използване на пестициди, като осигуряват възприемането на интегрирано управление на вредителите. Те се фокусират върху растежа на здрава култура с възможно най-малко смущения в агро-екосистемата и насърчават естествените методи за борба с вредителите. И накрая, препоръките също така посочват необходимостта от увеличаване на стойността на селскостопанските продукти на ниво първичен производител чрез географски указания или местни и регионални вериги за доставки.
От Еврокомисията припомнят, че в плановете трябва да бъдат включени и изискванията на двете стратегии - „От фермата до трапезата” Farm to Fork и „Биологично разнообразие”. Те включват целите, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. - с намаляване с 50% от употребата и риска от пестициди, намаляване с поне 20% от употребата на торове, намаляване с 50% в продажбите на антимикробни препарати, използвани за земеделски стопанства животни и аквакултури, както и да достигне 25% от земеделските земи под биологично земеделие и да осигури 100% достъп до бърза широколентова връзка в селските райони до 2025 г.
На този фон българските земеделци отново питат агроведомството защо е този необясним галоп по проекта за Стратегически план, след като браншът и администрацията имат цяла година, за да обмислят детайлно как да прилагат съвършено новите политики. Очевидно, че намеренията на фермерите да се премахнат досегашните диспропорции в подпомагането на бранша силно се разминават с тези на чиновниците. Може би затова и пъзелът, наречен бъдеща ОСП, отдавна е нареден заради нечии предизборни трепети, а колкото до мнението на браншовиците, то е само като параван пред ЕК - че и у нас се допитват до реалните земеделци.
Екатерина Стоилова
