Начало » Новини » Интервю
15.11.2018 г.

Светлана Боянова: Финансирането по ОСП не е панацея за проблемите в сектора

Становища
Светлана Боянова: Финансирането по ОСП не е панацея за проблемите в сектора

На фона на бавните преговори между Европейския съюз и Великобритания за излизането на кралството от Общността неофициалните сигнали от Брюксел сочат за забавяне и в хода на преговорите по бъдещата Обща селскостопанска политика  ОСП. Неслучайно и от министерството на земеделието съобщиха, че е възможно законодателството да бъде прието от следващия Европейски парламент, което означава, че вместо от 2021 година бъдещите стратегически планове вероятно ще влязат в сила от 2023 г. Как българските фермери се подготвят за новите политики, разговаряме със Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации.

Г-жо Боянова, от министерството на земеделието обявиха, че Европейската комисия може да отложи приемането на Националните стратегически планове в земеделието от 2021 на 2023 година. Какво означава това за българските фермери?

Важно е първо да си отговорим на въпроса „какво е за нас стратегическият план“ и после да мислим какво ще се случи ако го няма. Лично за мен стратегическият план дава на България изключителна възможност да сложи на масата проблемите и да се опита да намери решенията. Нещо, което досега не сме правили по такъв начин. Защото на този етап като че ли наблягаме на това да оправяме всичките си проблеми чрез финансиране по ОСП. Ако продължаваме да действаме по този начин, ще сме в голяма грешка. Именно затова и не мога да кажа, ако тези планове се забавят, как това ще се отрази на земеделието и дали ще бъде добре или зле за нас, защото е свързано с редица въпроси, на които трябва да си отговорим.

Какво точно имате предвид?

На този етап всички се фокусираме върху това с колко ще бъде орязано бъдещото финансиране, а за мен размерът на бюджета не трябва да бъде определящ при формулирането на бъдещите политики. Тоест в стратегическите планове, особено по отношение на Програма за развитие на селските райони (ПРСР), ние трябва да изберем конкретни дейности за подпомагане.

Според сегашните предложения в проекта на Регламент за стратегическите планове по отношение на директните плащания имаме схеми, които няма да се променят и след 2020 г. Освен новите тавани на плащанията и предложенията за промени при зелените плащания, друго изменение при директните плащания не се очаква. Остава си преразпределителното плащане, както и подпомагането за млади фермери и дребни стопанства. Затова не виждам какво бихме могли да избираме като нещо по-ново през следващия период.

Важно е да намерим точния баланс за подпомагане при програмите за развитие на селските райони, където имаме намаление на бюджета с цели 400 милиона евро. А това изобщо не се обсъжда на този етап от гилдията – текат някакви дебати „по принцип“, но не разбирам как може да се говори „по принцип“ за бъдещите политики. Нужна е конкретика.

В този смисъл как трябва да протекат обсъжданията за ОСП според вас?

След като Европейския съюз има два фонда с „хикс“ пари по линия на аграрните плащания и средствата в тези фондове са намалени заради БРЕКЗИТ, ние трябва да решим как да разпределим този конкретен пакет за ПРСР. Конкретно ние би трябвало да изберем точните направления за това къде искаме да са ни интервенциите и какво съдържание да вложим в бъдещите мерки.

От досега провежданите дискусии по ОСП виждам, че колегите коментират единствено темите с таваните на директните плащания и защо България има по-малки субсидии от старите държави-членки. Да, това безспорно са важни теми, но според мен не трябва да се фокусираме само върху тях, защото реалността в света и в Европейския съюз се измени коренно и ние трябва да мислим в съвсем нови реалности.

Единствената революция по отношение на бъдещите политики в рамките на ЕС се изразява в това, че отговорността за тези политики се прехвърля от Европейската комисия на държавите членки, които чрез тези стратегически планове ще управляват земеделието си по места.

Казахте, че няма особено големи новости при директните плащания, но все пак как бихме могли да действаме в изгода на фермерите?

Единствената по-голяма свобода, която можем да си позволим, е по отношение на новите политики при зелените плащания. Защото в предложението на Европейската комисия за бъдещата ОСП вече не фигурират досега прилаганите 5 процента екологично насочени площи, нямаме я диверсификацията, която се искаше при културите. Имаме само предварителни условия, които повтарят настоящите изисквания за добро екологично състояние. Именно тук бихме могли да въведем такива изисквания, които да са от полза на българското земеделие. И най-важното - да решим как България ще прилага новата доброволна за фермерите екосхема. Кой от четирите елемента ще си изберем да субсидираме с предимство – дали чистотата на водата, дали на почвата, въздуха или запазването на биоразнообразието.

Дали ще се ограничим по някой от тези елементи или ще се насочим само към мерки по компенсиране на ефекта от климатичните промени, защото това е глобална стратегическа цел.

И когато България вземе  решение къде точно да се фокусира, тогава и националният стратегически план на страната ще бъде написан много лесно. Защото е важно не да се разхвърляме в различни посоки, а да конкретизираме основните направления. Може дори да са само 2-3 приоритета, но да бъдат точно в целта при бъдещото подпомагане. Това е личното ми пожелание да се случи, защото всички други дебати размиват същността на проблемите, пред които е поставено земеделието.

В такъв случай как би изглеждала бъдещата ОСП според вас?

При това силно намаление на бюджета по ПРСР би могло да се вземе решение, при което част от този свит бюджет да се поеме с национално финансиране, каквато е практиката в други европейски държави. Особено при подпомагане на инфраструктурните проекти в общините. Но преди да дадем каквито и да е предложения, е важно министерството на земеделието да направи анализ на постигнатото до момента, за да видим доколко ефективни са били досегашните ни политики.

Знае ли се какво сме постигнали досега с подпомагането на младите фермери – няма подобен анализ. Какви инвестиции постигнахме по мярката за групите производителите и по тези за частните стопанства – какви цели си поставихме за климата и дали сме ги постигнали – все въпроси, чиито отговори трябва да се дадат с този анализ.

Ако трябва да обобщя, лично на мен това, което най-много липсва, са дискусиите около бъдещата дигитализация в земеделието, по която в останалите европейски държави се говори изключително много и хората се готвят. Това ще бъде хоризонтален приоритет, затова и в стратегическите планове ще има специален раздел „дигитален стратегически план“. Именно тук ние трябва да кажем как точно си представяме дигитализацията у нас, как си представяме иновациите. И защо не се говори на тези теми?

Как протича тази подготовка в другите държави от ЕС, вие имате преки наблюдения?

Да вземем например съветническата мрежа в земеделието. В другите държави тези структури не са построени като при нас с Националната служба за съвети в земеделието. Съветническата мрежа там е построена по такъв начин, че всеки един земеделски производител – от най-малките до най-големите, да има достъп до нужната му информация. И всичко това се организира или от сдружения на производителите, или от частни фирми.

Проблемът при нас е, че ние дори нямаме точно определение за малки и големи фермери, за да построим подобни съветнически мрежи. Говоря за реална статистика, която да отчита истинските малки фермери, които в бъдеще наистина трябва да бъдат подкрепяни сериозно. Защото при отделните подсектори малките имат различна икономическа сила. Не може да се сложат под един знаменател малките в растениевъдството и тези в животновъдството. Затова трябва да имаме точно определение дали икономически трябва да са малки по дадени параметри или по декари? За съжаление не виждам дискусии по тези теми.

Проблемът е, че при нас липсва цифровата инфраструктура за обобщение на данни, защото те се събират от много различни институции и са в различен формат – на хартия, на ръка, със софтуер. Това дава много грешна база за бъдещи прогнози. Защото всички данни трябва да се анализират – именно при дигитализацията отпада субективният фактор и много лесно може да се правят прогнози. Именно тогава ще излязат на светло онези манипулации с таваните, със схемите по обвързаната подкрепа, с количествата произведена и продадена продукция. Неслучайно в ЕС определят дигитализацията като революцията в технологиите, използвани в земеделието.

Освен липсата на диалог по отношение на дигитализацията не считам за достатъчно обосновани исканията на някои фермери за увеличение на средствата по обвързаната подкрепа. Медиите ни заливат с недобри примери в областта на тази подкрепа, а ние вместо да оценим какъв беше ефектът от сегашното й прилагане, продължаваме да искаме увеличение. Явно не искаме честно да си зададем някои въпроси, за да сме наясно дали и в бъдеще трябва да продължаваме така.

Или може би ние задаваме въпросите, но те остават без отговор?

Не е точно така. При срещите си с фермерите в страната, когато им задам въпроса какви са най-големите им проблеми, те обикновено дават само два отговора – или с изкупната цена на продукцията, или със забавените плащания от фонд „Земеделие“. Тоест не може да генерализираме, че проблемите са огромни. Но това, което най-много пречи на фермерите да постигнат добри политики според мен е, че нашият земеделски бранш няма едно лице като колегите им в ЕС.

Като отидеш в Полша, Чехия или друга източноевропейска държава, там има земеделски камари, които са лицето на тяхното селско стопанство. Може и при тях да има търкания между отделните браншове, но когато трябва да водят диалог по различни проблеми, те застават с единната организация. За мен това е вътрешен лимитиращ фактор. И ето че сега Европейската комисия ни казва, че бъдещите стратегически планове трябва да се пишат съвместно с агросектора – как да стане това при нас, докато всеки дърпа чергата към себе си?

Според мен поне по ключовите теми трябва да се постигне единство. И е време да престанем да търсим решения само от министерството, а наистина да се намери подход, при  който отделните браншови организации да намерят общи решения. Да си създадем правила и процедури, а не фрагментирано да решаваме бъдещето си, това е моят съвет. Защото и сега съм силно изненадана от факта, че земеделците правят дебата по ОСП без общините, без хранително-вкусовата индустрия или без потребителите. В ЕС действат точно по този начин и ще напреднат много повече от нас при подготовката на стратегическите планове, защото там не се действа разпокъсано, а проблемите се обхващат цялостно. Именно затова и инвестициите в цифровизация, иновациите и съветническите мрежи са трите приоритета, които са заложени и ще останат в европейския регламент, и по които и ние трябва да се подготвяме. 

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Светлана Боянова: Финансирането по ОСП не е панацея за проблемите в сектора
18803

Последни материали
Виж
БАБХ
Започва работа по промените в наредбата за опазване на пчелите
Европейски форум
Оперативни групи от цяла Европа се събраха на втора среща за иновациите
За качество още не се говори
Танева прогнозира 5,4 млн. тона реколта от пшеница тази година
В разгара на лятото
Жегата вдига цените на зърното в Евросъюза, но паника на пазара няма
Танева жъне в Сливенско преди официалния старт на кампанията на 5 юли
Резултати
Класация в националното състезание за дървосекачи
Свързани материали
Виж
Предстоящо
На 18 март агроминистрите на ЕС ще обсъждат проекторегламента за стратегическите планове
Решения на Министерския съвет
Агенцията по вписванията получава статут на стратегически обект
Важно за фермера
Искра Вълчева: Вероятно стратегическите планове на държавите от ЕС ще бъдат отложени за 2023 година
Бъдеща ОСП
Пълна мъгла витае около стратегическите планове след 2021 година
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам