При първото обсъждане на двата европейски регламента, свързани с прилагането на бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) за периода от 2028-а до 2032 година, представителите на браншовите организации от сектора благодариха на администрацията за цялостното представяне на реформите. Изразявайки силната си надежда, че с предстоящите преговори по новата ОСП през тази и следващата година политици и администрация биха гарантирали нужния баланс между потребностите на земеделската общност и финансовите възможности на ЕС, така че в условията на климатични промени и глобални кризи родното земеделие да остане жизнено.
Маса въпроси преди това се натрупаха около искането на ЕК да обедини бюджетът за ОСП с този на останалите политики в областта на икономиката, отбраната, сигурността, социалните и образователни дейности, здравеопазването и др. Затова ви срещаме с директора на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова, която разясни доколко основателни са предварителните страхове по бъдещото финансиране на секторите земеделие, животновъдство, селски райони и хранителновкусова промишленост. И кои са основните промени за бизнеса.
Г-жо Боянова, разкажете за първите си впечатления от двата европейски регламента – за ОСП и за Националните планове, по които държавите в ЕС ще подкрепят селското стопанство след 2028 г.?
Авторите на двата еврорегламента се придържат стриктно към политиките, обявени във визията на Европейската комисия за опростяване на Общата селскостопанска политика и това според мен е положителен подход. Ако трябва с едно изречение да обобщя, лично на мен ми допадна административните облекчения в областта на екологизацията и опазването на околната среда, така че сега съществуващите множество екоинтервенции от първия стълб (директните плащания) и агроекологичните плащания от втори стълб ще бъдат обединени в една обща платформа.
Всеки земеделец ще ви каже каква мъка сега е да се кандидатства по отделните интервенции, където десетки пъти се представят почти едни и същи документи за десеки мерки, по които се отпуска подпомагане, колко нерви и усилия им костват да докажат, че работят по правилата. Заради бюрокрацията хората се отказват от подобни подкрепи, а пък планираните бюджети не отиваха по предназначение. Този проблем очевидно е отчетен в Брюксел, а това е сериозно облекчение и за фермерите, и за администрацията, след като в бъдещата ОСП тази подкрепа да се извършва само от един фонд (резултат от обединяването на досегашните два стълба – първия, където са директните плащания и втория – досегашните програми за развитие на селските райони и инвестиционните мерки от Стратегическия план за развитие на селските райони).
Да, но бюджетите за ОСП след 2028 година силно намаляват. Може ли да посочите как ще изглежда финансирането?
Според мен проблемът не е в това, че имаме общо намаляване на бюджета за ОСП, който в сега действащия 7-годишен период е 380 млрд. евро, а в бъдеще става 295,7 млрд. евро. Причина за това намаление е с изваждането на субсидиите за общините и хранително-вкусовата промишленост от тези за земеделие и прехвърлянето им към Общия фонд, през който ще се финансират политиките във всички останали сектори.
Реално земеделците няма с кого да се конкурират по отношение на финансирането и това ясно е посочено в текстовете на двата европейски регламента, затова трябва да отпаднат първоначалните притеснения на фермерите, че всяка година сме щели да участваме в преразпределяне на бюджети и да се бием с другите политики. Това не е вярно. Общо за националните планове на всички държави членки са заложени 782,879 милиарда евро – това са средствата в така наречения Общ фонд. От тях 217, 7 млрд. евро са за регионите, а за ОСП са фиксирани 295,7 млрд. евро (наричан ОСП-бюджет).
Парите от ОСП-бюджета ще се използват за досега прилаганите директни плащания плюс обвързаната подкрепа, субсидиите за малките фермери, за агроекологичните плащания, които вече са обединени и др. За първите четири подкрепи – основното дегресивно плащане на хектар, обвързаната подкрепаи субисидите за памук и за малките фермери, няма да се отпуска национално съфинансиране, каквато беше досегашната практика. Но в частта за агроекологията, за инвестициите в земеделски стопанства, за управлението на риска – извън класическите директни плащания, там държавите-членки ще могат да съфинансират подпомаганията, като минималният процент на тези съучастия е 30% от националните бюджети. Още веднъж повтарям, земеделците не би трябвало да се притесняват за бъдещото подпомагане, защото точно земеделските и животновъдни дейности ще бъдат подпомагани като досега.
Как фермерите ще бъдат обезщетявани за щетите, нанесени от климатичните промени?
Извън средствата за ОСП се планират още две отделни финансирания, които ще бъдат в следните направления – кризисни плащания при поява на неблагоприятни климатични условия и кризисни плащания при пазарни смущения. За климатичните промени регламентите да дават яснота дали парите ще бъдат ОСП-бюджета, но за негативните последици при пазарните смущения обезщетенията със сигурност ще се финансират от друг фонд. Текстовете в регламентите обаче не са изчистени много добре, затова очаквам повече яснота по отношение на този тип европейско и национално подпомагане. Особено за двете кризисни групи компенсации – за неблагоприятните климатични събития и за сътресенията на пазара. Тези събития зачестиха много и хората наистина са в безизходица как да се справят – то не бяха градушки, суши, горещини и измръзвания през пролетта. Няма как всяка година да вадиш пари за компенсиране. Според мен тук трябва много да се работи и да се обърнем към вътрешните си проблеми. Защото смятам, че субсидиите за сектора са най-малкият ни проблем. Хората очакват от властта да им реши пречките с достъпа до напояване, с липсата на работна ръка и с осигуряване на пазарите. Ако тези проблеми бъдат решени генерално, не смятам, че въпросът със субсидирането ще бъде толкова важен за бизнеса.И това го казват всички успешни хора в земеделието. Бизнесът не иска помощи и подаяния, а да достойни доходи за труда, който полагат.
Към този момент никой от нас не знае точно какви ще бъдат прогнозните бюджети за селскостопанската политика на всички 27 държави членки на Европейския съюз, още повече че трябва да се отчете и процентът на инфлация в общността за периода 2028-2032. Докато Еврокомисията не ги обяви, не смятам, че трябва да имаме притеснения. Защото тепърва ЕК заедно със Съвета на министрите на ЕС и с Европейския парламент ще преговарят по новото законодателство. Трябва да изчакаме септември, когато ще станат ясни данните с разбивките на проектобюджетите за държавите-членки, които ще бъдат вписани в анекс 18 на еврорегламента за ОСП .
Досега България осигуряваше 60-процентно съфинансиране при агроекологичните мерки. Дали тази подкрепа ще се запази в тези нива?
В новия програмен период държавите членки трябва да осигуряват минимум 30 на сто държавно съфинансиране за интервенциите, които споменах по-горе. Дали държавата ще успее да продължи с досегашните съфинансирания, това зависи изключително от националния бюджет. Все пак, досега тези 60 процента се прилагаха само за определени екологични дейности по втория стълб.
Тук обаче искам да засегна друг елемент, който се отнася до съучастията на самите фермери в инвестиционните проекти, защото при тях определено ще има увеличение на европейското и национално съфинансиране. Досега за всеки одобрен проект в съотношението между субсидии и съфинансиране беше 50 на 50 на сто. Но в новите еврорегламенти при грантовете за инвестиции в земеделски стопанства и екология максималният размер на субсидирането за един проект се вдига на 75% от общите допустими разходи плюс само 25% съучастие от кандидата. Засилват се преференциите за организациите и групите прозводители, които ще бъдат подпомагани. А за проекти на млади фермери максимумът ще бъда 85 процента, което е значително подпомагане. Всичко това държавите членки ще го доуточняват спрямо политиките, които ще издигнат като приоритет.
Гарантиран е бюджетът за земеделците за всички направления, по които и досега те получаваха подкрлепа – и за инвестиционните проекти, и за новите и млади фермери, и за управлението на риска, за агроекологията, необлагодетелстваните райони и др. Само към някои от тях ще има национално съфинансиране, не по-малко от 30 процента.
С излизането на храните от ОСП има ли опасност да се пресече тенденцията за подпомагане на малкия бизнес, който досега инвестираше успешно в малки мандри и месарски цехове?
Подпомагането за тези фермери няма да спре, но очевидно тепърва ще се обсъжда как точно ще се разпределят финансите за чисто земеделската и животновъдна дейност и тази за преработката. В Общия фонд за подпомагане на националните и регионални програми, е заделен бюджет за ОСП в размер на 22,3 милиарда евро за държавите в ЕС, но от тези средства ще видим колко ще останат за България. Именно тук страната ни би трябвало да осигури точна защита за земеделците, които инвестират в преработка и за фирмите от хранително-вкусовата промишленост. Надявам се през следващите две години на преговори тези въпроси да намерят правилните отговори.
Според еврорегламента тези политики са поверени на управителния съвет на националните фондове на България и останалите държави, чиято структура и функции тепъпрва ще бъдат разработвани. Страните-членки тепърва ще обсъждат и политиките в националните си планове, където подкрепата ще бъде в секторни направления – по отношение на отбраната, климатичните промени, миграцията, социален климатичен фонд и др.
Националните планове не се отнасят пряко до ОСП, а касаят само хранителната индустрия и общините, които остават извън гарантирания бюджет за земеделие. Политиките трябва да се защитават по отделните подсектори от хранително-вкусовата промишленост и политиките в селските райони.
Обяснете идеята за подпомагането от 200 хиляди евро при преход към устойчивост на стопанствата?
По отношение на обединената интервенция, за която говорих в началото, тя се нарича „Агроекологични и климатични действия“ и при нея ще има две групи ангажименти, които ще бъдат сусидирани. В първата група влизат добре познатите на фермерите досегашни интервенции – биологично производство, екстензивно животновъдство, управление на водите, оздравяване на почвите, биоразнообразието, ограничаване на вредното въздействие от климата, намаляване на емисиите, генетични ресурси и хуманно отношение. Колко от тях ще прилагаме в България, това е въпрос на национално решение.
Другата група са така наречените „Преходни действия към устойчиво производство“ – и се отнася до фермери, които искат да преминават от конвенционално към устойчиво производство. Плащането е в размер не повече от 200 хиляди евро и ще бъде съобразено с изпълняването на многогодишен план, който кандидатът сам изработва. Планът не включва агродейностите, включени в първата група като биопроизводство, биоразнообразие и др. Все още няма яснота точно какво ще включват тези планове, които ще бъдат одобрявани от разплащателните агенции. Целта е да се преминава по-масово към опазване на природата – като парите за този план ще се изплащат на части през определения многогодишен план на изпълнението му.
Как ще коментирате идеята, че до 2034 година ЕК няма да субсидира пенсионираните фермери?
Нямам категорична позиция по това предложение, защото всички хора, с които досега обсъжах темата, са силно притеснени от това изискване. Вярно, че в еврорегламента се акцентира върху обновяването на поколенията, което е важно за бъдещето на отрасъла. Разбирам, че от ЕК са го предложили за добро, с цел да се привличат повече млади хора в селското стопанство. Но реалностите в цяла Европа са различни и едва ли ще се стигне до реално прилагане. Първо, защото достъпът до земеделска земя е много труден. И второ – защото първоначалните инвестиции в техника също са сериозно перо за всеки начинаещ. Чистата математика, които авторите на тази идея са приложили, според мен няма да проработи в практиката. Разбира се, бъдещето ще покаже дали сме прави.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
