При първото обсъждане на двата европейски регламента, свързани с прилагането на бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) за периода от 2028-а до 2032 година, представителите на браншовите организации от сектора благодариха на администрацията за цялостното представяне на реформите. Изразявайки силната си надежда, че с предстоящите преговори по новата ОСП през тази и следващата година политици и администрация биха гарантирали нужния баланс между потребностите на земеделската общност и финансовите възможности на ЕС, така че в условията на климатични промени и глобални кризи родното земеделие да остане жизнено.
Маса въпроси преди това се натрупаха около искането на ЕК да обедини бюджетът за ОСП с този на останалите политики в областта на икономиката, отбраната, сигурността, социалните и образователни дейности, здравеопазването и др. Затова ви срещаме с директора на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова, която разясни доколко основателни са предварителните страхове по бъдещото финансиране на секторите земеделие, животновъдство, селски райони и хранителновкусова промишленост. И кои са основните промени за бизнеса.
Г-жо Боянова, разкажете за първите си впечатления от двата европейски регламента – за ОСП и за Националните планове, по които държавите в ЕС ще подкрепят селското стопанство след 2028 г.?
Авторите на двата еврорегламента се придържат стриктно към политиките, обявени във Визията за бъдещето на земеделието на ЕС това според мен е положителен подход. Ако трябва с едно изречение да обобщя, лично за мен административните облекчения в областта на екологизацията и опазването на околната среда са правилните механизми, така че сега съществуващите множество екоинтервенции от първия стълб (директните плащания) и агроекологичните плащания от втори стълб ще бъдат обединени в една обща платформа.
Всеки земеделец ще ви каже каква мъка сега е да се кандидатства по отделните интервенции, където десетки пъти се представят почти едни и същи документи за десеки мерки, по които се отпуска подпомагане, колко нерви и усилия им костват да докажат, че работят по правилата. Заради бюрокрацията хората се отказват от подобни подкрепи, а пък планираните бюджети не отиваха по предназначение. Този проблем очевидно е отчетен в Брюксел, а това е сериозно облекчение и за фермерите, и за администрацията, след като в бъдещата ОСП тази подкрепа да се извършва само от един Общ фонд за всяка страна членка чрез Национален план (в него е ОСП с обединяване на досегашните й два стълба – първия, където са директните плащания и втория – програмите за развитие на селските райони).
Да, но бюджетите за ОСП след 2028 година силно намаляват. Може ли да посочите как ще изглежда финансирането?
Според мен въпросът е по-скоро какви са причините, поради които имаме общо намаляване на бюджета за ОСП, който в сега действащия 7-годишен период е 380 млрд. евро, а в бъдеще става 295,7 млрд. евро за всички държави членки. Една от причините най-вероятно е изваждането от ОСП на подкрепата за общините и хранително-вкусовата промишленост и прехвърлянето им към Общия фонд, през който ще се финансират политиките във всички останали сектори.
Също така за мен още не става ясно дали е отразена инфлацията при изчислението на сумата от близо 300 млрд. евро. Все още не са обявени конкретните цифри за разпределение на тази сума между страните членки и колко от тях ще бъдат за България. Докато не станат ясни, не можем да кажем дали реално ще има намаление на подкрепата за българското земеделие от страна на ЕС.
Става ясно, че земеделците няма да се конкурират с останалите бенефициенти по националните планове и това ясно е посочено в текстовете на двата европейски регламента, затова трябва да отпаднат първоначалните притеснения на фермерите, че всяка година сме щели да участваме в преразпределяне на бюджети и да се бием с другите политики. Това не е вярно. Общо за националните планове на всички държави членки са заложени 782,879 милиарда евро – това са средствата в така наречения Общ фонд. От тях 217, 7 млрд. евро са за регионите, а за ОСП са фиксирани 295,7 млрд. евро (наричан ОСП-бюджет).
Парите от ОСП-бюджета ще се използват за дегресивно намаляващо подпомагане на доходите въз основа на площ; обвързано с производството подпомагане; специфично плащане за памук; плащане за природни и други специфични за района ограничения; подкрепа за неблагоприятни последици, произтичащи от определени задължителни изисквания; агроекологични и климатични действия; подкрепа за малки земеделски производители; подкрепа за инструменти за управление на риска; подкрепа за инвестиции за земеделски производители и собственици на гори; подкрепа за създаване на млади земеделски производители, нови земеделски производители, селски предприятия и стартиращи предприятия, както и за развитие на дребни земеделски производители; подкрепа за услуги за подпомагане на земеделските стопани - помощ на заместващи работници, когато са болни, в отпуск или се занимават със семейни задължения.
За първите три подкрепи – основното дегресивно плащане на хектар, обвързаната подкрепа, субисидите за памук и за малките фермери, няма да се изисква и няма да се отпуска национално съфинансиране. Но в частта за агроекологията, за инвестициите в земеделски стопанства, за управлението на риска и за останалите извън изброените по-горе, държавите-членки ще могат да съфинансират подпомаганията, като минималният процент на тези съучастия е 30% от бюджета на съответната интервенция. Още веднъж повтарям, земеделците не би трябвало да се притесняват за бъдещото подпомагане, защото точно земеделските и животновъдни дейности ще бъдат подпомагани като досега.
Как фермерите ще бъдат обезщетявани за щетите, нанесени от климатичните промени?
Извън средствата за ОСП се планират още две отделни финансирания, които ще бъдат в следните направления – кризисни плащания при поява на неблагоприятни климатични условия и кризисни плащания при пазарни смущения. За климатичните промени регламентите да дават яснота дали парите ще бъдат ОСП-бюджета, но за негативните последици при пазарните смущения обезщетенията със сигурност ще се финансират от друг фонд. Текстовете в регламентите обаче не са изчистени много добре, затова очаквам повече яснота по отношение на този тип европейско и национално подпомагане. Особено за двете кризисни групи компенсации – за неблагоприятните климатични събития и за сътресенията на пазара. Тези събития зачестиха много и хората наистина са в безизходица как да се справят – то не бяха градушки, суши, горещини и измръзвания през пролетта. Няма как всяка година да вадиш пари за компенсиране. Според мен тук трябва много да се работи и да се обърнем към вътрешните си проблеми. Защото смятам, че субсидиите за сектора са най-малкият ни проблем. Хората очакват от властта да им реши пречките с достъпа до напояване, с липсата на работна ръка и с осигуряване на пазарите. Ако тези проблеми бъдат решени генерално, не смятам, че въпросът със субсидирането ще бъде толкова важен за бизнеса.И това го казват всички успешни хора в земеделието. Бизнесът не иска помощи и подаяния, а да достойни доходи за труда, който полагат.
Към този момент никой от нас не знае точно какви ще бъдат прогнозните бюджети за селскостопанската политика на всички 27 държави членки на Европейския съюз, още повече че трябва да се отчете и процентът на инфлация в общността за периода 2028-2032. Докато Еврокомисията не ги обяви, не смятам, че трябва да имаме притеснения. Защото тепърва ЕК заедно със Съвета на министрите на ЕС и с Европейския парламент ще преговарят по новото законодателство. Трябва да изчакаме септември, когато ще станат ясни данните с разбивките на проектобюджетите за държавите-членки, които ще бъдат вписани в анекс 18 на еврорегламента на Националните и регионални планове.
Досега България осигуряваше 60-процентно съфинансиране при агроекологичните мерки. Дали тази подкрепа ще се запази в тези нива?
В новия програмен период държавите членки трябва да осигуряват минимум 30 на сто държавно съфинансиране за интервенциите, които споменах по-горе. Дали държавата ще успее да продължи с досегашните съфинансирания, това зависи изключително от националния бюджет. Все пак, досега тези 60 процента се прилагаха само за определени интервенции по втория стълб - ПРСР.
Тук обаче искам да засегна друг елемент, който се отнася до съучастията на самите фермери в инвестиционните проекти, защото при тях определено ще има увеличение на европейското и национално съфинансиране. Досега в обикновения случай на одобрен проект съотношението между субсидии и съфинансиране от страна на бенефициента беше 50 на 50 на сто. Но в новите еврорегламенти при грантовете за инвестиции в земеделски стопанства аксималният размер на субсидирането за един проект се вдига на 75% от общите допустими разходи плюс само 25% съучастие от кандидата. Засилват се преференциите за организациите и групите прозводители, които ще бъдат подпомагани. А за проекти на млади фермери максимумът ще бъда 85 процента, което е значително подпомагане. Всичко това държавите членки ще го доуточняват спрямо политиките, които ще издигнат като приоритет.
Гарантиран е бюджетът за земеделците за всички направления, по които и досега те получаваха подкрепа – и за инвестиционните проекти, и за новите и млади фермери, и за управлението на риска, за агроекологията, необлагодетелстваните райони и др. Само към някои от тях ще има национално съфинансиране, не по-малко от 30 процента.
С излизането на храните от ОСП има ли опасност да се пресече тенденцията за подпомагане на малкия бизнес, който досега инвестираше успешно в малки мандри и месарски цехове?
Подпомагането за тези фермери няма да спре, но очевидно тепърва ще се обсъжда как точно ще се разпределят финансите за останалите политики в националните планове, включително и за тази за преработка на земеделската продукция. В Общия фонд за подпомагане на националните и регионални програми за България се предвижда бюджет в размер на 22,3 милиарда, от които очакваме да видим каква част ще бъде заделена за ОСП от общата сума от близо 300 млрд. евро. Именно тук страната ни би трябвало да осигури точна защита за земеделците, които инвестират и в преработка и за фирмите от хранително-вкусовата промишленост. Надявам се през следващите две години на преговори тези въпроси да намерят правилните отговори.
Според еврорегламента управлението на националните и регионални планове ще бъдат поверени на повече управляващи органи, чиито структура и функции ще бъдат разисквани в Министерството на земеделието и храните и на политическо ниво. Страните-членки тепърва ще обсъждат и политиките в националните си планове, където подкрепата освен за ОСП ще бъде в секторни направления – по отношение на отбраната, климатичните промени, миграцията, социален климатичен фонд и др.
Обяснете идеята за подпомагането от 200 хиляди евро при преход към устойчивост на стопанствата?
По отношение на обединената интервенция, за която говорих в началото, тя се нарича „Агроекологични и климатични действия“ и при нея ще има две групи ангажименти, които ще бъдат сусидирани. В първата група влизат добре познатите на фермерите досегашни интервенции – биологично производство, екстензивно животновъдство, управление на водите, оздравяване на почвите, биоразнообразието, ограничаване на вредното въздействие от климата, намаляване на емисиите, генетични ресурси и хуманно отношение. Колко от тях ще прилагаме в България, това е въпрос на национално решение.
Другата група са така наречените „Преходни действия към устойчиво производство“ – и се отнася до фермери, които искат да преминават от конвенционално към устойчиво производство. Плащането е в размер не повече от 200 хиляди евро за целия програмен период и ще бъде съобразено с изпълняването на многогодишен план, който кандидатът сам изработва. Планът не включва агродейностите, включени в първата група като биопроизводство, биоразнообразие и др. Все още няма яснота точно какво ще включват тези планове, които ще бъдат одобрявани от държавата. Целта е да се преминава по-масово към опазване на природата – като парите за този план ще се изплащат на части през определения многогодишен план на изпълнението му.
Как ще коментирате идеята, че до 2034 година ЕК няма да субсидира пенсионираните фермери?
Нямам категорична позиция по това предложение, защото всички хора, с които досега обсъждах темата, са силно притеснени от това изискване. Вярно, че в еврорегламента се акцентира върху обновяването на поколенията, което е важно за бъдещето на отрасъла. Разбирам, че от ЕК са го предложили за добро, с цел да се привличат повече млади хора в селското стопанство. Но реалностите в цяла Европа са различни и едва ли ще се стигне до реално прилагане, защото може да се стигне до ситуации, в които на практика да няма млади хора, които да поемат земеделския бизнес от пенсионираните земеделски производители. Чистата математика, които авторите на тази идея са приложили, според мен няма да проработи в практиката. Разбира се, бъдещето ще покаже дали сме прави.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
