Трикратно провежданите избори за Народно събрание тази година е мотивът, с който България ще поиска от Европейската комисия разрешение да внесе проекта си за Стратегически план за развитие на земеделието до 2027 г. не на 1 януари 2022 година (както гласи еврорегламентът), а в края на феврурари. Това е осъобщено на фермерите на вчерашното заседание на Тематичната работна група (ТРГ), на което бяха дискутирани важните инвестиционни мерки (като 4.1, 4.2, 6.1 и др.), които ще се отпускат на бранша по линия на сегашния втори стълб (Програмата за развитие на селските райони ПРСР).
„И други европейски държави, в това число и Германия, ще искат отсрочки за внасяне на плана по различни причини, основно обективни”, съобщи за Синор.бг председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов. Затова и членовете на ТРГ са приели решението единодушно, тъй като все още не са дискутирани най-важните теми, свързани с таваните на директните плащания, интервенцията в екология, пазарните механизми и др.
Какво още предлагат зърнопроизводителите
Удължаването на срока за обсъждане на плана е единствената добра новина от вчерашното заседание, защото по повечето от останалите предложения, свързани с инвестиционните мерки, представителите на браншовите организации са останали силно недоволни заради орязаните бюджети, предвидени по двете основни мерки – 4.1 За инвестиции в земеделските стопанства, и 4.2 – за инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопанска продукция. И по двете мерки земеделците ще разчитат на минимален бюджет от 100 млн. евро за едната и 100 млн. евро за втората мярка, при положение, че в предишния период средствата за тях бяха двойно повече – размер на 400 млн. лв., коментира Костадинов.
Ръководството на НАЗ не приема и предложените тавани от 25% (при досегашни 50%) за субсидиране на големите ферми по подмярка 4.1, защото те по никакъв начин няма да улеснят бизнеса при покупката на техника. „Тази субсидия ще покрие единствено разходите за застраховки, които са задължителни за всеки проект, изпълняван в рамките на 5 години, така че 25-те процента безвъзмездна помощ е напълно неефективна”, посочи Костадинов. И допълни, че според проекта големи ферми са тези с над 4 хил. декара обработваема земя, така че всички те ще се откажат от подобно подпомагане.
Почти всички останали браншове са се противопоставили на решението за силно орязаните бюджети. Това обаче силно е изненадало председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите Тодор Джиков. Пред Синор.бг експертът припомни, че още по време на предишни тематични работни групи, организирани при управлението на ГЕРБ, всички членове на ТРГ единодушно са гласували решението голяма част от бюджета за ПРСР през следващия програмен период да се усвои от сектора през 2021 и 2022 г., които се водят преходни. „Попитах колегите си защо тогава гласуваха огромната сума, която те ще получават по ПРСР през тези две години, но очевидно някой е бил подведен...”.
Като доказателство на своята теза Джиков припомни, че в началото на предишния програмен период с ПРСР се случи същото – основната част от парите бяха изсипани през 2015 и 2016 г., след което средствата свършиха. Експертът допълни, че само през тази година фонд „Земеделие” е отворил приеми по различни мерки от ПРСР с общ бюджет между 500 и 600 млн. лева. И това е другото доказателство в подкрепа на факта, че след 2023 г. родното селско стопанство ще разполага с минимален ресурс за субсидиране на инвестициите в техника и оборудване. А периодът ще продължи чак до 2027 г. Очевидно, че темата с ПРСР и инвестиционните интервенции ще продължи да се обсъжда на заседанияте в началото на следващата година.
Точно преди Коледа, на 21 декември е насрочено последното за тази година заседание на ТРГ, на което земеделските производители ще дискутират една от най-важните теми, свързани с директното подпомагане на площ и таваните.
(Очаквайте още по темата)
Екатерина Стоилова
