Начало » Новини » Интервю
20.01.2022 г.

Стоилко Апостолов: По зелените изисквания има снишаване, което не е от полза за фермерите!

Позиция по бъдещата ОСП
Стоилко Апостолов: По зелените изисквания има снишаване, което не е от полза за фермерите!

sinor.bg

Преди броени дни се проведе 18-то заседание на Тематичната работна група (ТРГ) за подготовка на Стратегическия план за развитие на земеделието до 2027 г., чиито обсъждани теми останаха „под пълен похлупак” за медиите. И тъй като декларираната прозрачност в работата на новата власт, се изроди в необяснима непрозрачност, потърсихме за мнение част от участниците в заседанието по обсъжданите теми. Представяме ви разговора на Синор.бг с представителя на Фондация „Биоселена” Стоилко Апостолов.

Г-н Апостолов, на този етап представителите на бизнеса се въздържат от коментар по 10-те варианта за пренасочване на резерва от таваните, който се предлага като бъдеща интервенция. Ако част от парите се пренасочат като преразпределително плащане за малките стопанства, дали би било достатъчно за тяхното разширяване?

Аз не представлявам организация на производители и затова не мога да се ангажирам да отговарям от името на производителите. Ние, като неправителствена организация, която работи за развитие на био земеделието - с късите вериги на доставки и живите селски райони, винаги сме настоявали за специално отношение и политика към семейните ферми. Таваните са един от инструментите, но не единствен. Освен това таваните на директните плащания са политически въпрос и са индикатор за това дали държавата има способността да регулира процесите в земеделието и в селските райони. Такова решение няма как да бъде взето в Тематичната работна група, защото това е група за дискусии. В правилника няма предвиден механизъм за вземане на решение. 

А защо до този момент не се обсъжда възможността за по-високо национално съфинансиране на парите за земеделие – и изобщо обсъжда ли се?

Нито една от представените досега интервенции не е била придружена с бюджет. Там, където има плащане на площ или животинска единица, също няма представени ставки – вероятно в момента се изчисляват.

Според мен е важно по отделните интервенции да се свикват по-малки работни групи само със заинтересованите страни, които да разпишат интервенцията и да постигнат съгласие по общите параметри. Когато се съберем на онлайн заседание 150 човека и започнем да обсъждаме интервенция, която сме получили преди 4 дни, мислите ли, че е продуктивно..? Няма логика да се работи така.

По отношение на биопроизводството, чийто нов регламент влезе в сила от 2022 г., какъв бюджет е заложен в Стратегическия план и какво е вашето предложение?

Ние имаме много ясна позиция, която представихме още през май 2021 г. Нашето предложение беше плащането за площите и животните, които са преминали период на преход и вече са със статут БИО, да бъдат прехвърлени като екосхема по Стълб1. Всички нови площи, животни пчелни семейства, които ще бъдат в период на преход, да бъдат подпомагани по интервенцията биологично производство по Стълб 2. За избягване на злоупотреби, на които бяхме свидетели в минали години, предложихме да има намаляващо плащане – за всяка група култури да се плаща 100% от ставката за първите 250 ха, и да има плавно намаляване на ставката за площите над 250 ха. На практика това е вид таван на плащането, което се приема доброволно от биопроизводителите с цел да има справедливост. 

Направихме и изчисления, които изпращахме на всички нива в администрацията.

Сега площите в биосертификация са 2,3 % от ИЗП, ако си поставим за цел до 2027 г. да имаме 6% био площи и съответното увеличение на животни и пчелни семейства ,ще са ни необходими минимум 400 млн. евро, изчислени при по-ниската ставка за био производство. Но в същото време общият наличен бюджет за мерките „Климат и околна среда“ в Стълб 2 е 655 млн. евро, където освен интервенция БИОПРОИЗВОДСТВО има още 12 интервенции. Това беше причината да предложим да се прехвърли поддържащото плащане в първи стълб.

За да се постигнат онези 25% биоплощи до 2030 г., какво точно трябва да се предложи на българските земеделци?

Ние разбираме каква е ситуацията в нашето земеделие и сме си поставили една по-скромна цел от 15%, пък ако постигне 10% ще го смятаме за успех! Първото нещо, което трябва да направим, е да преработим Плана за действие за био земеделие и да сложим количествени цел, срокове и отговорници. След това на базата на целите, записани в плана, да се разработят и останалите мерки. Субсидиите на площ/глава животно/пчелно семейство са само една част от мерките. Останалите са описани добре в плана, просто трябва да се остойностят и да се определи отговорник, който да  контролира постигането на целите. Администрацията трябва да носи отговорност за постигането на целите, заложени в плана. Изчерпването на парите по мярката от сегашната програма, съпроводено с намаляване на броя на сертифицираните оператори и площите в сертификация, е пример за лошо управление.

Шест часа ТРГ и никаква конкретика

Добрият пример от Франция, Скандинавските страни, Австрия, Италия показва, че включването на местни био храни в обществените кухни (детски градини, училища, болници) действа много добре, стимулира производството в общината, късите вериги на доставки, децата свикват с вкуса на истинската храна от малки. Това е цяла една тема, която освен финансов ресурс ще изисква промяна в Закона за обществените поръчки, пилотни проекти, дори обучение на готвачите.

Биопроиводителите, които имат продукти с експортен потенциал трябва да бъдат подпомагани за участие в панаири, изложения, промоционални проекти в ЕС и в трети страни.

Във връзка със зелените изисквания – обвързани ли са със сдружаване на фермерите, защото големите ферми ще оправят, но малките – едва ли?

Зелените изисквания всъщност са много ясно измерими индикатори, които България трябва да докладва ежегодно в ЕК. Намаляване с 50% до 2030 г. на количеството използвани пестициди, антимикробни средства (вкл. антибиотици) в животновъдството, намаляване с 20% на използваните синтетични торове и увеличаване на биологичното производство до 25% от ИЗП. Засега тези цели са задължителни за държавата – членка, но са доброволни за фермерите. Това е един преходен период, който трябва да използваме, за да тестваме и да предложим работещи решения на земеделците.

Тук не виждам никакви смислени действия – по-скоро залагаме на тактиката на снишаването, с надеждата до 2030 нещо да се случи, да се смени политиката и т.н. Но това често е било губеща тактика. Ситуацията с въглищните ТЕЦ - ове е нагледен пример. Да не се окажат нашите фермери след 10 г. в сегашното положение на тецовете – дано не съм лош пророк.

Но помислете - как може един фермер, който отглежда бройлери на партиди по 10 000 броя в затворени помещения по договор с голяма птицекланица, да намали с 50% антибиотиците, без да намалява рентабилността на производството? Тук вече трябва да се приложат мерки, които да насърчат обмена на опит, да има трансфер на добри практики и да му се предложат на фермера работещи решения.

Зелените изисквания ще бъдат еднакво трудни за изпълнение и от малките,и от големите производители, затова е нужно да се започне веднага с демонстрационни проекти, обучения, посещения на работещи проекти в напреднали страни.  Стига да осъзнаем, че снишаването няма да ни помогне.    

По отношение на достъпа на малките до пазарите и късите вериги – какви точно са вашите предложения, доближават ли се поне малко до това, което администрацията предлага?

Не, тук дори нямаме общо разбиране на проблема. Администрацията винаги предлага едно и също – малките да участват по програми, да инвестират – за да станат големи. После да се сдружават, да отглеждат еднакви сортове, с еднаква технология, да произведат еднакво качество, което да съберат в големи количества в едни складове и тогава един назначен от тях мениджър да отиде да продаде на една голяма търговска верига.

Това е класическата схема, която има една крайна цел – да изпълним условията на търговските вериги.

Разговарял съм с много френски фермери, които членуват в кооперативи от 50 години. Никой от тях не е доволен от цените, които кооперативът им е договорил с веригите и с преработвателите.

Целта на мерките, които насърчават късите вериги,е да се улесни достъпът на всеки един малък производител до пазара – било чрез изграждане на обща система за доставка по домовете, било чрез дистрибуция до малки магазини, ресторанти или обществени кухни, било чрез фермерски пазар на производителите, било чрез общ магазин на няколко производители. Но идеята е не да се обезличава малкият производител и неговата продукция да се смесва с останалите.

В новата интервенция е предвидено финансиране за изграждане на складови бази и павилиони за търговия на едро. Сегашната мярка е направена така, че да стимулира например една мандра да направи група с десетина от фермерите, които й доставят сурово мляко и да си оборудва фирмен магазин в града. Или един зеленчуков магазин в София например да си направи група с десетина производители на плодове и зеленчуци (най-добре от планински район в радиус от 70 км. – носят много точки) и да си купи нов микробус. Отделно от това не е предвидено авансово плащане или е обвързано с банкова гаранция, което допълнително обезокуражава реалните малки производители да кандидатстват.

Ние вече 5 години правим фермерски пазар на тротоара пред Министерството на земеделието, но никой от администрацията дори не ни попита, когато разписваха текстовете на мярката, дали те отговарят на реалността. Не попитаха и организаторите на другите успешни фермерски пазари в София, Пловдив, Добрич. В сегашния програмен период юридическите лица с нестопанска цел не са допустим участник, в новата интервенция – също (изключение се прави за браншовите организации), а това е необяснимо.

Интервюто взе:

Екатерина Стоилова     

Стоилко Апостолов: По зелените изисквания има снишаване, което не е от полза за фермерите!
9518

Последни материали
Виж
Масово орязване на субсидиите по агроекология заради липса на синхрон при администрацията
Отпускат 400 милиона евро за храна за животните и отглежданите риби
ЕК одобри държавна помощ и за френските животновъди заради войната в Украйна
Рязко нарасналата стойност на доставките допълнително натиска цените
С резкия ръст на предлагането от Украйна слънчогледовото масло в Европа поевтинява
Решения на Министерския съвет
Сгрешена винетка ще може да се коригира еднократно
Въпросник до фермерите
До 17 юни давате мнения по Закона за браншовите организации
Търговията със зърно все повече се превръща в политически инструмент
Свързани материали
Виж
Опит, споделен от Стоилко Апостолов
Не субсидиите, а кооперативите крепят биофермерството в Андалусия
Една добра идея, потънала в дебрите на неизпълнените политики
Апостолов: В Плана за възстановяване копираха подмярка 4.1 от ПРСР под името Фонд за модернизация. Разочароващо е!
Становище
Апостолов: Във Франция има нови 35 хиляди биоферми само защото зареждат училищата с пресни храни
По повод обяснения на агроведомството
Как фермерите да разберат, че обсъждания преди година се смятат за актуални и за сегашните насоки за фермерските пазари
Според насоките за кандидатстване
Защо точно „пионерите” на фермерските пазари в България остават извън финансиране по ПРСР
Преди протеста
Осем месеца агроведомството спрягаше глагола „мотам се“ с наредбата за биопроизводството
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2022
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам