Основно ядро в Стратегическия план за развитието на земеделието до 2027 г. е кооперирането на сектора. Само така можем да постигнем заложените растеж и добавена стойност на селското стопанство. Това е заявил заместник-министърът на земеделието Момчил Неков по време на вчерашното 19 заседание на Тематичната работна група, обсъждащо бъдещите мерки (интервенции по новому) в националния план.
Според Неков само чрез сдружаването ще се гарантира и контролът, който производителите ще прилагат взаимно в рамките на организациите и групите на производителите.
Интервенциите в Плана вече са актуализирани според постулатите на коалиционното споразумение, подписано между четирите управляващи партии, е посочил зам. министърът..
Стратегическият план залага и значителни помощи за младите фермери, чиито проекти да бъдат разписвани безплатно. Планира се да има подпомагане по цялата агрохранителна верига до пазара и по този начин да се увеличат производството и преработката.
Неяснотите по Стратегическия план
Неков е обяснил също, че активно преговарят с Министерството на финансите, „за да бъде подсигурено достатъчно национално съфинансиране, за да изпълним визията си в сектор „Земеделие“.
По отношение на продукцията от трети страни зам. министърът очерта като комплексна задача осигуряването на надежден контрол от страна на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), НАП и Агенция „Митници“, така че всички играчи на пазара да са равнопоставени и секторът да бъде подкрепен по начин, който е съвместим с европейското законодателство.
Заместник-министърът на земеделието посочи още, че биопроизводството е приоритет, като в Националния план за възстановяване и устойчивост е заложено да има минимум 5% биологични площи.
Относно прилагането на гарантирани бюджети за общините в следващия програмен период от Националното сдружение на общините в Република България са подкрепили този подход на финансиране и са предложили допълнения в допустимите инвестиции – настоява се да се одобрят и вложенията във възобновяеми енергийни източници, за да се подкрепи енергийната независимост на общините.
От организацията считат още, че трябва да се включат инвестиции в културна и туристическа инфраструктура. Много общини с развит туризъм се нуждаят от средства за подобряване на инфраструктурата, а алтернативният еко-, селски и планински туризъм остава основен фактор за местната икономика.
Становището на агроведомството е, че голяма част от предложенията могат да бъдат включени, като преди това трябва да бъдат съобразени с вече заложените цели.
Конкретните бюджети за общини, както и по интервенциите, ще бъдат представени на следващо заседание. Експертите от министерството уточниха, че има разработена методика, която ще бъде оповестена, така че общините ще могат да планират проектите си за целия програмен период.
Част от дневния ред на заседанието бяха интервенциите за „Инвестиции в основни услуги и дребна по мащаби инфраструктура в селските райони“, „Запазването на духовния и културния живот на населението в селските райони“, „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“, горския и лозаро-винарския сектор.
