На 1 ноември България се прекланя пред просветителското дело на онези умове, разпалили искрата на родолюбието в годините на робството, а и след това. Наред с делото на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Васил Априлов, Иван Вазов, Любен Каравелов и ред други писатели и учени, днес отдаваме почит и на Петър Берон (Петър Хаджи Берович) - лекарят от Котел, създал първия български буквар - „Рибен буквар” през 1824 година. И не само това. През целия си живот Берон дарява средства за подкрепа на много български училища.
На 21-годишна възраст отива в Букурещ, където учи в гръцката Княжеска академия, а по-късно с помощ от сънародници – в различни университети в Европа. Учи медицина в Хайделберг и Мюнхен. В Мюнхен слуша лекциите на Фридрих Шелинг и на Лоренц Окен. През 1831 г. защитава докторат и се връща в Румъния. Автор е на около 20 научни труда. Владее девет езика и живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина. Дипломиран лекар, той се отдава на научни занимания.
Учи и работи активно в Сорбоната (университет в Париж), където е известен като един гениален учен, но беден преподавател. Французите са запленени от този академичен гений, предлагайки му да приеме френско гражданство под името Пиер Барон. Той отказва да приеме гражданство, оставайки си поданик на султана. По време на своето пребиваване в Сорбоната живее на последния етаж на една бедна сграда, където на места покривът е срутен и се вижда небето. Получава добра заплата, която влага за експерименти в лабораторията по химия. Продължава да живее в нищета.
През 1824 г. с помощта на просветителя Антон Йованович издава „Буквар с различни поучения“, добил популярност като „Рибен буквар“ заради изобразените в края на книгата кит и делфин. Това е първият български буквар изобщо, и е издаден от Петър Берон в Брашов. В продължение на цели 20 години този буквар претърпява 6 издания и по него учат азбуки много българчета в онези години.
През 1842 г. заминава за Париж и се увлича в изучаването на физико-математическите и природните науки, плод от който труд са неговите научни съчинения, на брой повече от 25 тома. Той често напуска Париж и посещава Румъния по частни дела.
През 1853 г. Берон прави завещание, преработено през 1867 г. един път, а през 1870 г. втори път. За изпълнител на завещанието оставя на един комитет с председател родолюбивия българин от Букурещ Евлоги Георгиев.
През 1863 г. пише разработка за безжичния морски телеграф. След смъртта му оставените от Берон попечители спечелват съдебното дело, осигуряват имота и изпълват завещанието. От продажбата на имота се получава доста голяма сума, от която малка част бива отделена за котленската община, а останалата – за постройката на Българската мъжка гимназия в Одрин.
Умира на 21 март 1871 г. в Румъния.
