На първи ноември нацията ни се прекланя пред делото на радетелите на родната книжнина, завещали онези високи духовни ценности, върху които се крепи българския дух. Многобройни са имената им, а още по-обширно е делото им, което не може да се обхване с няколко думи. Днес ще припомним заветите на Петър Берон - този учен-енциклопедист, чиито трудове са били високо оценени не само в пределите на България, но и в цяла Европа.
Роден през 1799 г. в Котел, той учи за кратко в Брашов, а по-късно и в елинско-българско училище. Двайсетгодишен отива в Букурещ, където учи в гръцката Княжеска академия, а по-късно с помощ от сънародници – в различни университети в Европа.
Учи медицина в Хайделберг и Мюнхен, като в Мюнхен слуша лекциите на Фридрих Шелинг и на Лоренц Окен. През 1831 г. защитава докторат и се връща в Румъния. Автор е на около 20 научни труда.
Владее девет езика и като дипломиран лекар се отдава и на научни занимания. Учи и работи активно в Сорбоната (университет в Париж), където е известен като един гениален учен, но беден преподавател.
Французите са запленени от този академичен гений, предлагайки му да приеме френско гражданство под името Пиер Барон, но той отказва. По време на своето пребиваване в Сорбоната живее на последния етаж на една бедна сграда, където на места покривът е срутен и се вижда небето. Въпреки че е добре платен, той предпочита да вложи заплатата си в лаборатория по химия, за да продължи научните си експерименти.
През 1824 г. с помощта на просветителя Антон Йованович Петър Берон издава първия български буквар, наречен „Буквар с различни поучения“, или „Рибен буквар“.
През 1842 г. заминава за Париж и се увлича в изучаването на физико-математическите и природните науки, плод от който труд са неговите научни съчинения, на брой повече от 25 тома. През 1853 г. Берон прави завещание, преработено през 1867 г. един път, а през 1870 г. втори път. За изпълнител на завещанието оставя на един комитет с председател родолюбивия българин от Букурещ Евлоги Георгиев.
Петър Берон е известен и с дарителството си. През живота си той е предоставил средства в подкрепа на много български училища.
Рибният буквар се състои от предисловие, 8 раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни.
В първия раздел той включва азбуката и произнасянето на буквите, като въвежда понятия и обяснения за съществително, прилагателно, глагол, местоимение, предлог, наречие и др.
Вторият раздел е изцяло с молитвите, които всеки ученик трябва да знае, като Отче наш и др.
Третият раздел е наречен от Берон „Добри съвети“. Авторът включва 64 въпроси и отговори за доброто възпитание на детето.
Четвърти раздел – наречен от автора „Умни ответи“, подобно на предния раздел този раздел има ролята да подобри възпитанието на ученика. Използвани са миниатюри от живота на древните гърци.
В петия раздел са басните.
Шести раздел се нарича „Различни истории“. Използвани са случки от живота на древните цивилизации с поучителен край.
Седми раздел Берон наименува „Физически сказания“. Разделът има енциклопедичен характер, давайки информация за продукти, които се използват в бита (тютюн, кафе, сол и др.) и за различни непознати по българските земи животни: (делфин, крокодил, камила, носорог и др.).
Осми раздел авторът нарича „Аритметика“. В раздела има само примери без правила. Берон оставя на учителя сам да обяснява на учениците. Има примери за деление.
Поради големия интерес към този учебник той претърпява 6 издания в продължение на 20 години, а авторът му д-р Петър Берон се радва на високо уважение. Според панагюрския възрожденец Петър Карапетров, букварът на Петър Берон в онези времена „е бил последната книга за учение, които го изучвали от кора до кора, минували вече за учени.“
