В момент на криза като сегашната България неизбежно ще се обърне към родното производство на храни, затова е важно да се помисли първо за работната ръка, от която земеделието се нуждае особено силно. Това обяви за Синор.бг изпълнителният директор на Съюза на градинарите в България Мариана Милтенова по повод състоянието на бранша в момент, когато пролетните дейности са в разгара си, а при затворените граници пазарът ще започне да изпитва все по-голяма нужда от пресни зеленчуци и плодове.
„Българските фермери са в състояние да осигурят вътрешното потребление, но точно сега, когато залагаме разсадите със зеленчуци, ние се нуждаем от работна ръка. Виждаме, че редица наши съграждани се връщат от Европа, но всички те ще бъдат минимум под 14-дневна карантина, а и фермерите нямат достатъчно средства, за да осигурят маски и други предпазни средства за хората, които биха решили да започнат работа в земеделието”, коментира още Милтенова. И добави, че тези проблеми вече са представени на вниманието на минисетрството на земеделието.
И в САЩ се опасяват за въздействието на коронавируса върху заетостта - още по темата
Според Милтенова е нелогично държавата да дава помощи за безработица, когато в същото време земеделието има огромна нужда от работна ръка. Именно затова и неотдавна браншът постави въпроса за субсидираната заетост, която други държави използват по линия на европейските фондове. „Когато обсъждахме новите мерки по бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП), колегите от Румъния ни казаха, че в следващия период една част от субсидиите в производството на плодове и зеленчуци ще се дават като директни плащания, а другата – за субсидирана заетост”, посочи Милтенова. И допълни, че това е добър вариант, тъй като сега родните земеделци не могат да дадат същите заплати като тези в Западна Европа, а това е основният стимул на българите да емигрират от страната.
Преди дни вицепремиерът Томислав Дончев посочи, че страната ни ще преразгледа как да бъде преразпределен ресурсът от оперативните програми, затова и родните фермери ще настояват този път средствата да се насочват в правилната посока, така че и България като останалите европейски държави да осигури вътрешното производство на храни, за да се избегнат дефицитите.
На този етап няма опасност от дефицити при хляба, млякото и месото, но по отношение на пресните плодове и зеленчуци пазарът ще изпита силен глад, ако наистина не се намери разрешение на проблема със заетостта.
Фермерити са доволни, че получиха навреме средствата от обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци. Но в условията на криза вероятно ще настъпят затруднения в доставките на семена, торове и препарати, което би трябвало да се разисква между бизнеса.
Ще припомним, че до миналата година вносът на плодове и зеленчуци в страната непрекъснато растеше. Последните данни на статистиката сочат, през 2019 г. в страната са внесени 271 533 т зеленчуци, при 282 769 т внос през 2018 г. По отношение на плодовете обаче импортът си расте, като през миналата година търговците са доставили 358 960 т плодове, при 338 366 т през 2018 г.
Екатерина Стоилова
