Начало » Новини » Интервю
09.09.2019 г.

Властта „осъди“ на емиграция и Венцислав Петков от Мало Конаре

Фермерът, който наложи сорта домати „Розова мечта“ зад граница
Властта „осъди“ на емиграция и Венцислав Петков от Мало Конаре

sinor

Ако секретарят на Бундестага (германския парламент) Михаел Щубген научи, че заради бездействието на българската администрация един от най-успешните земеделски производители в областта на производството на домати в страната Венцислав Петков става емигрант, западният администратор трудно би проумял как един доказал се млад фермер в държава от Европейския съюз би напуснал земеделието, където е работил активно повече от 10 години. За да отиде на работа във Великобритания – и то изцяло сменяйки професията си.

Правим сравнението с германския политик, защото само преди девет месеца, през януари тази година, по време на земеделското изложение в Берлин „Зелената седмица“, след като беше опитал вкуса на произведените от Петков и семейството му домати „Розова мечта“, Михаел Щубген, изумен от превъзходното качество на продукцията, изложена на българския щанд, беше възкликнал „Защо вашите домати не се продават в германските магазини?“.

Тогава, за пред германския политик чиновниците от българското посолство и от министерството на земеделието избълваха цяла кофа обещания как щели да съдействат за намиране на подходяща локация и за откриване на магазин, така че родните фермери да продават качествената си продукция на европейски цени. И до днес обаче, нищо от това не се случва. Нещо повече, предишното ръководство на министерството на земеделието не само че не съдейства административно за издаване на необходимите разрешителни за откриването на български магазин в Берлин, но направи всичко възможно да няма никакъв ефект от представянето на родните фирми в чужбина, каквито бяха очакванията на бизнеса.

„Пет години ходим на изложения – като се започне от „Златна есен“ в Москва, после в Босна и Херцеговина, два пъти на „Зелена седмица“ в Берлин, един път в Италия“, разказва пред Синор.БГ Венцислав Петков. За всяко едно от тези представяния обаче дребният фермер плаща със собствени средства около 7-8 хиляди лева на изложение, тъй като държавата покрива разходите само за транспортирането на стоката и за щандовете по време на панаирите. „На два пъти направихме този разход с идеята, че ще ни бъде отворен пазарът поне в германската столица, но накрая получихме едно огромно нищо. А в същото време държавата гласува бюджет от 2 милиона лева за участията в „Зелената седмица“, тъжно обяснява фермерът от Мало Конаре.

То да беше само проблемът с изложенията, с мед да го намажеш. Но през тази година градинарите в България получиха още няколко шамара от властта, с което администрацията окончателно затвърди липсата на политики към малките и към младите в бранша. Още през юни, в разгара на скандалите с къщите за гости и с апартаментите на властта, които изхвърлиха от поста предишния министър на земеделието Румен Порожанов, започнаха протести и на градинари в Южна България. Стопаните, чиято първа реколта розови домати бяха узрели и очакваха да ги реализират на родния пазар, за пореден път бяха „отнесени в цените като ураган от евтините домати от Турция и Македония“.

Ако тогава хората не се бяха вдигнали на протест, браншът тази година направо щеше да бъде убит и фалитите щяха да са повсеместни“, категоричен е Петков. Лошото е, че и през есента за пореден път сме свидетели на същия сценарий с конкурентния внос, само че сега на борсата в „Дружба“ стоварват 20 тира с домати от Полша. „Съпругата ми Галя три дни безрезултатно седя на борсата, без да продаде качествените ни розови домати, които се надявахме да продадем поне на себестойността от 1,50 лв. за килограм. Как да се бориш с евтината чужда стока, когато тя залива борсата“, риторично пита производителият.

Два дни, преди да отидем в оранжерията му в пазарджишкото село Мало Конаре, за да разберем защо този иначе борбен и безкрайно работлив българин е принуден да се откаже от бизнеса, той ни разказа за поредния срив в цените на доматите, които само за седмица са паднали от 1,50 лева на 80 стотинки.

„Многократно сме апелирали да се създаде институция или ако е създадена, да заработи ефективно, като започне всеки ден да проверява хората, които продават плодове и зеленчуци на пазара и ако нямат документи като регистрирани земеделски производители, да ги глобява и гони“, посочва Петков. Защото, ако потребителите си мислят, че фермерите продават доматите по 2-3 лева на пазара, трябва да знаят, че за тях това са бленувани цени и че от това печелят най-много прекупвачите по веригата от борса до пазара“, категоричен е Венци Петков.

Всяка година той залага между 20 и 25 хиляди лева, за да произведе селекционираните от него сортове „Розова мечта“ и „Розов блян“, за които заедно със семейството си полага къртовски труд, за да го изкара на пазара в качествения му вид, ценен не само у нас, но и зад граница. „При такава аномалии с цените като сега обаче, няма как колегите да се изправят на крака. Именно затова десет години очаквахме адекватна намеса от държавата и като председател на Националното сдружение на младите фермери се борих за това“, посочва Петков. Неслучайно и колегите му винаги са се изненадвали от безкрайния му ентусиазъм и истинската му вяра, че зеленчукопроизводството в България може да се възстанови и младите хора да се връщат към селото.

Последната капка катран в неговия идеализъм налива старото ръководство на фонд „Земеделие“ в лицето на бившия зам. изпълнителен директор Атидже Алиева, която като пряко отговаряща за Програмата за развитие на селските райони, не одобрява нито един от проектите на групите производители на плодове и зеленчуци, кандидатствали по инвестиционните подмерки 4.2 и 4.2 за модернизация и за преработка на земеделската продукция.

"С кандидатстването по селската програма ние очаквахме да получим помощ за изграждането на хладилна база, в която да има малък опаковъчен център, така че колегите да имат възможност да осигуряват големи партиди за търговските вериги. Проектът ни беше върнат, защото чиновниците отказаха да признаят като строителни разходи парите, които ще вложим за тротоарите и другата вертикална настилка около базата. Според тях хората трябва да газят в калта, веднага след като излязат от пределите на базата, което е в разрез със Закона за устройство на територията“, коментира още Петков. Изумен от факта, че във фонда не познават българските закони и нагло орязват читавите проекти, които биха помогнали на бизнеса, той с мъка осъзнава, че чуждите инвеститори от "Метро" работят повече за бизнеса, отколкото българските чиновници. "Само от тази търговска верига фермерът получава това, което е написано в договора. Затова искахме да окрупним производството на домати от нашата група и да продаваме в "Метро", но уви, нито един проект от 8-те регистрирани групи не получи "да" от фонда", мрачно отбелязва земеделецът.

Проблемите не спират дотук. В резултат от намесата на министерството на земеделието по времето на Порожанов чиновниците три пъти променят и наредбата за кандидатстване по мярка мярка 9 за създаване на групи и организации на производителите, в резултат на което създадените през 2016 г. в Южна България осем подобни групи и организации напълно са отрязани от подпомагане. И понеже помощта за пет години напред се дава само от годината на подаване на първата заявка за плащане, тази година фонд „Земеделие“ е изплатил пълното подпомагане само за онези организации, които са създадени през 2018 г., защото тогава е одобрена умишлено забавяната наредба за кандидатстване по мярка 9. Всички останали организации, като тези на Венцислав Петков с фирмата му „Агродрийм“, са можели да получат подпомагане само за последната година от създаването си, защото са регистрирани много преди да влезе в сила дълго бавената от чиновниците наредба. Затова всички те се отказват от това подпомагане.

След всичко това ми се уби желанието да участвам във всякакви работни групи в министерството на земеделието, защото не виждам ефекта от тези обсъждания“, изказва дълбокото си разочарование Петков. „Ако и следващата година заложа десетки хиляди лева, но нямам реализация, какво бъдеще мога да предложа на дъщеря си, която иначе с удоволствие помага в семейния бизнес“, риторично пита фермерът от Мало Конаре.

„Всички знаят, че качественият български домат е толкова вкусен, защото му влияе климатът по поречията на реките Марица и Луда Яна, където се намират стопанствата на голяма част от нашите организации на производителите. „С цялото си поведение досега обаче, очевидно родните администратори желаят да подкрепят производителите в Турция, Македония и Полша, вместо българските земеделци, дръзнали да инвестират на полето...Именно затова реших поне за две години да се махна от тази действителност, като замразя бизнеса си“, с болка обяснява Венци Петков. Оранжериите ще бъдат демонтирани, земята изорана, а стопанството ще бъде поддържано от неговия баща. Докато реши дали би могъл да живее далеч от родното тракийско поле, с което досега са го свързвали само грижи и неволи.

Новината за емиграцията на семейство Петкови обходи като гръм сектора миналата седмица. Първо, защото бившият председател на едно от най-успешните сдружения на младите фермери в областта на зеленчукопроизводството беше помагал на много млади колеги в бизнеса. И второ, защото Венци Петков заедно със съпругата му Галя бяха едни от малкото ентусиасти, които очакваха промяна към по-добро в сектора на плодовете и зеленчуците. „Искам да се откъсна от средата, която ми донесе толкова огорчения и да помисля за бъдещето на дъщеря си“, посочи Венци.

А ние ще попитаме риторично министерството на земеделието, когато организира следващото представяне на българския бизнес в Берлин за „Зелената седмица“ през януари 2020 г., с каква продукция ще залъгва бизнеса и родните потребители как в България всичко било „розово“ - от зеленчукопроизводството и овощарството, та чак до животновъдството.

Екатерина Стоилова

Властта „осъди“ на емиграция и Венцислав Петков от Мало Конаре
55433

Последни материали
Виж
Предприемат се действия за регулиране на броя на дивите животни
Руски мечки нападнаха телета в обор и изплашиха работещи по газопровод
Местните производители обаче са пренебрегнати за сметка на вноса
Търсенето на яйца и птиче месо във Великобритания расте от началото на карантината
Само по подадени сигнали са открити 500 метра
Продължава ваденето на бракониерски мрежи от бургаските водоеми
Абевето
Честит 24 май, българи!
Обзор 19-22 май 2020 г.
Продавачите на пшеница свалят цените на борсата до 310 лв. за тон
Покрай бума на домашните печива при ограниченията заради коронавируса
Британските мелници едва насмогват на нарасналото търсене на брашно
Свързани материали
Виж
Не може да бъде
Германски чиновник отваря врата за градинар от Пазарджишко да продава домати в Берлин
Пробив в Европа
Венцислав Петков: До три години българските розови домати ще са търсени в Европа
Ивайло Тодоров, учредител и дългогодишен член на УС на асоциацията вече няма да бъде част от нейното ръководство
Венцислав Върбанов бе преизбран за председател на АЗПБ
Позиция
Венцислав Върбанов: Десислава Танева е добър избор за земеделски министър
Меморандум за сътрудничество
Климатичните промени ще подтикнат фермерите към застраховане на продукцията
Бъдеще
Браншовици подписват документ за сътрудничество със застрахователната компания ”Булстрад Виена иншурънс груп”
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2020
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам