Производителите на плодове и зеленчуци остават пренебрегвани от държавните институции в сравнение с другите сектори от земеделието, а принципът „разделяй и владей” между браншовете продължава да действа, нагнетявайки у малкия бизнес усещането, че няма да се постигне справедливост спрямо дребните стопани дори сега – по време на кризисната ситуация заради коронавируса. Това е изводът, направен от представители на дребните и средни производители на плодове и зеленчуци в страната, които в поредното си писмо до министерството на земеделието подчертават, че те са РЕАЛНИТЕ производители.
И това дебело подчертаване не е случайно, защото на целия бранш отдавна му дойде до гуша от схемаджийството, развихрило се у нас не без съдействието на самата администрация, когато милиони български и европейски пари потънаха в неизвестни джобове, без да стигнат до реалните градинари. И което е още по-страшно – фермерите не виждат дори желание да се сложи край на тази порочна практика.
Поводът за писмото на дребните производители е отговор, даден за тях от шефа на Дирекция „Растениевъдство” в министерството на земеделието Петър Кировски във връзка с мерките, които администрацията предприе през последните десетина дни, за да защити сектор „Плодове и зеленчуци” в условията на спадналото потребление. В това писмо представителят на администрацията повтаря решенията, взети на последното заседание на управителния съвет на фонд „Земеделие”, голяма част от които според дребните стопани няма да дадат грътка въздух за техния бизнес, а са по-скоро в подкрепа на търговците или на нови измислени фермери, през които да се източват евросредства.
Ще попитате защо дребните земеделци нямат доверие на чиновниците. Самите те го обясняват в поредното си писмо-отговор, адресирано до министър Десислава Танева и дирекция „Растениевъдство”, в което ето какво заявяват.
„Господин Кировски, вашият отговор не отговаря на нашите въпроси, а това, което пишете за мерките, свързани с COVID -19, не ни удовлетворяват в този вид. Ние ги знаем и те бяха мотив за нашето първо открито писмо. Така че нашата реакция за несправедливост не е удовлетворена с отговора на писмото Ви към нас.
Ние заслужаваме не формален отговор, колкото за отчитане на дейност, а отговор и обяснение на нашите терзания. Бъдете справедливи към нас и към нарушителите. В доклада на ОЛАФ от 3 септември 2019 г. се казва, че в България са установени 94 случая, които са нанесли щети от 10 милиона евро. По-интересното е, че от страна на министерството са предприети действия само по 13 случая, от които обвиняем е само един, за 9 не са взети никакви мерки, а 3 от проверките не са неприключили. За останалите над 80 броя нищо не се казва. Затова ние питаме защо властта е подала само 3 сигнала за нередности към ОЛАФ? Защо?”
Затова и дребните производители повтарят, че за тях сега е най-важно да останат на пазара, да съществуват и да доказват пред обществото, че взетите досега мерки от администрацията по никакъв начин не са в тяхна подкрепа.
„Всички държави са успели и напреднали, защото уважават, подкрепят и подпомагат дребните и средни производители, защото средният и дребен бизнес е гръбнакът на всяко демократично общество, но не и в България”, се посочва още в отвореното им писмо, което те за втори път пускат до медиите.
Ще припопомним първите искания на бранша, които Синор.бг публикува на 14 април.
Много държави сега по време на пандемията КОРОНАВИРУС подпомагат родните си производители с безлихвени средства от земеделските си министерства и от държавните си бюджети, само в България това не може да стане – защо, питат отново стопаните.
„ Според нас трябва да има организации на производители, но досега те реално не се стимулираха, защото когато започна увеличаване на техния брой, се промениха условията за подпомагане и така се спря този процес. Дори има и такива сдружения, одобрени по мярка 9, които отказаха подпомагането заради бюрокрацията спрямо подхвърлените трохи. Производителите не могат вече да ползват изградени зеленчукови борси със средства на Европейски институции и от самите тях. Това ни води до мисълта, че всичко се прави не да се помага, а да унищожат упоритите дребни и средни производители на плодове и зеленчуци. Ако грешим, докажете чрез действията си или поне отговорете на въпросите ни от първото и това писмо. Не молим за подаяние, а за справедливост”.
Затова и в края на писмото си те за пореден път питат администрацията ще има ли отговор на следните седем предложения, поискани от дребния бизнес, за да се чувства защитен.
1. Ще се субсидират ли производителите на всичката българска зеленчукова и плодова продукция и по какъв начин?
2. Ще получат ли производителите срочни безлихвени кредити, различни от субсидиите и кога?
3. Ще получат ли стопаните авансово 85% от субсидията по държавната помощ и кога ще стане това?
4. Ще се отвори ли спешна мярка за покупка на хладилни транспортни бусове?
5. Кога ДДС (данъкът върху добавената стойност) за храните ще стане 5 процента?
6. Ще се приложи ли мярката 60:40 или друга подобна за нашия сектор? /От всички производствени сектори само за земеделието не се прилага – ЗАЩО?
7. Искаме по-справедлив начин за подпомагане на всички пострадали от природни действия независимо от определения процент щети, защото те имат направени разходи и пропуснати ползи не по тяхна вина. А коронавирусът е аналогично действие, нали?
В писмото си до администрацията стопаните одобряват част от мерките, предприети в постановлението за продажбите на родна продукция в търговските вериги.
„Положителното е, че търговските вериги няма да отговарят на изискванията да са на разстояние до 200 км от нас, а също и да имат представителства в 3 съседни административни единици. Премахването на тези условия е добре, но само те не решават проблемите ни, защото пак не ни подкрепят почти в нищо, не помагат за запазването на поминъка ни”, се посочва още в становището на малкия бизнес.
Освен това стопаните имат и някои конкретни въпроси до администрацията по отношение на досега въведените мерки, свързани с кредитите при 2 процента лихва, заявили помощ по обвързанат подкрепа.
„За да получим подпомагане, ние трябва да си произведем и продадем продукцията си, а това ще стане до края на есента на 2020 г. Въпросът ни е кога администрацията ще ни проверява - тогава или след 31.03.2021 г., когато ще се обработят документите от обвързаната подкрепа. Едва тогава ли ще се направи анализ дали има спад в реализираните обороти.
После следва разработване на съответна компенсаторна мярка по съхранението на продукцията. Тук въпросите на бранша са следните – „Защо трябва да съхраняваме свежи плодове и зеленчуци при положение, че за сега почти никой от нас няма хладилна база?
По отношение на компенсирането на намалението на цените на произведените стоки, градинарите искат да бъдат защитени сегашните цени, както беше направено за агнетата. „Ние не искаме намаление на цените ни. Това го правят търговците, преработвателите и прекупвачите и в крайна сметка пак те са компенсираните”.
„Ние не желаем фалити и затова сега отново ви молим за предварителна помощ за производството и реализацията на продукцията ни. Хубаво е, че удовлетворявате исканията на нашите колеги оранжерийни производители, за което не възразяваме, но не сме съгласни да се прилагат различни подходи към нас. В тази връзка те искат отговор на въпроса „кога приложихте за тях тези 3 етапа /А;Б;В/, които предлагате на нас и какво констатирахте при направените анализи? Защо те имат право на подпомагане по заявлението за кампания 2019, а не за 2020 г.? Ако те наистина имат сега продукция, това означава, че те трябва да имат поне регистрация по Наредба 3 със засадени зеленчуци, за да могат да ги транспортират и да ги доказват на пропусквателните пунктове. Няма никаква логика и доказателство, че ако през 2019 г. си отглеждал някои от тези 3 зеленчука /домати,краставици и пипер/, през 2020 г. отново ще отглеждаш същите. Щом това е правилно защо тогава то не се прилага и за другите видове зеленчуци, а за тях се изисква заявление от 2020 г.”, се посочва в писмото.
„И децата знаят, че първите български оранжерийни зеленчуци са салатите – различните видове марули, репички, магданоз, зелен лук и чесън /особено полезни сега, защото са естествени антибиотици и имуностимулатори/, а не пипер, домати и краставици. Именно съобразяването с реалната обстановка налага подпомагане с финансов ресурс на всички производители, а не само на тези, които произвеждат домати, краставици и пипер и които ползват 38% от бюджета за обвързана подкрепа за зеленчуци на открито и са увеличили площите си с 23 420 дка без растения и продукция през 2019 г. спрямо 2018 г.”, посочват дребните стопани. И добавят, че „ако те действително са на финалната права, значи при тях започват да идват приходите, а останалите производители и особено, отглеждащите зеленчуци на открито, сега им започват разходите и мъките. Именно затова се нуждаят от подпомагане сега, а не след отглеждането и продаването да им, когато ще правите анализ и ще разработвате мерки.
Направете действащ публичен регистър на производителите на плодове и зеленчуци, чрез който обществото също ще може да осъществява контрол, предлагат още стопаните. И настояват за засилен контрол от страна на администрацията. "Търсете информация от служителите на земеделските служби, използвайте сателитен снимков материал - прилагайте строг митнически и фитосанитарен контрол, така че хората - вносители и прекупвачи да не се представят за родни производители".
"Ние работим, четем, учим се, правим анализи, изказваме мнението си като даваме и предложения как да се решат проблемите, но никой не иска да ни чуе, а камо ли да изпълни желанията ни. Не знаем причините – дали е нежелание, дали безотговорност или некомпетентност, но се действа формално, без да се дават разумно отговори”, се посочва още в писмото.
Синор.бг ще продължи да отразява становищата на всички земеделски производители, защото очевидно формалната грижа на администрацията продължава да се разминава рязко с исканията на РЕАЛНИТЕ производители в страната.
