Българските производители на череши работят под себестойността на продукцията си и са поставени в абсолютно неконкурентоспособна позиция спрямо колегите си не само в Европейския съюз, но и извън него. Изчисленията показват, че на декар те губят по 347 лв., като тук са включени компенсациите за Covid-мерките, съобщи за Синор.bg Мариана Милтенова, председател на УС на Националния съюз на градинарите в България (НСГБ).
„Ако нещата продължават по този начин, ние изобщо няма да работим“, категорична е тя. И добави, че подобни проблеми имат всички производители на плодове и зеленчуци, които тази пролет изкараха ранната си продукция на пазара.
Тази пролет към евтиния внос на зеленчуци от трети страни, които винаги са правели дъмпинг на роднатап продукция, се добавя и изключително спадналото потребление. „Много трудна е реализацията на черешите - хората не купуват. Туризмът също е с ограничено потребление. На практика изкупните цени са по-ниски от миналогодишните, а разходите са увеличени с близо 100%. При тези условия за много производители се губи смисъл да берат и да продължават да произвеждат. Някои започнаха да изкореняват градините, други се насочват към технически и зърнени култури, трети изоставят насажденията и напускат страната.“
Заради войната в Украйна производителите на череши са загубили важни пазари за износ. „Затворени са част от каналите ни, които преминаваха през Беларус и Украйна, същото се очертава за останалите плодове и зеленчуци, докато приключи войната“, казва Мариана Милтенова. Друг сериозен проблем за бранша е продължаващият силен дъмпинг от вносна продукция, предлагана през търговските вериги.
„В момента очакваме помощта за зимните пръскания, която трябваше да бъде изплатена до 20 юни. Досега не сме получили нищо и хората ми звънят и питат за тази помощ, защото ние не можем да платим на работниците. Самите берачи не могат да си плащат сметките и поставят условия за по-високо заплащане, а ние не можем да си го позволим“, посочва още Милтенова. Според нея тази година реколтата от череши ще бъде по-малка в сравнение с миналогодишната. По данни на производителите, реколтата от кайсии е добра въпреки измръзванията в някои райони, но не е изключено да има още градушки.
Големи производители на разсад за зеленчуци също споделят, че отчитат осезаем спад на поръчките, затова се очаква да бъде заложена по-малко продукция.
В тази ситуация производителите в сектора не усещат държавна подкрепа. „Не е логично да намалят ДДС за алкохол и вино в заведенията, които се посещават от една малка част от хората в страната, а хората, които ежедневно е необходимо да консумират плодове и зеленчуци, няма да получат отстъпка. Да не говорим за сивия сектор, който благодарение на високата ставка на ДДС не внася достатъчно приходи от ДДС. В същото време нашите производители, които са коректни платци на данъци, са поставени в неравностойно положение спрямо хората, които внасят продукция и не са регистрирани по ДДС. Това не е държавническо мислене.“, категорична е Мариана Милтенова.
От Националния съюз на градинарите са на мнение, че всички в сектора трябва да се регистрират по ДДС и ставката да бъде намалена на 6% или 9%. За малките стопанства, от организацията предлагат годишен патентен данък, който да се определя на базата на обработваните декари.
Как е в Европа?
Редица европейски държави намалиха ставките на ДДС като част от антикризисните мерки, показва справка на Синор.bg. Правителството в Полша премахна ДДС върху храните и торовете за земеделските производители и значително намали ставките по ДДС върху тока и природния газ за бизнеса, домакинствата, както и за лечебни и възпитателни заведения. Мярката се прилага от 1 февруари 2022 г. до края на юли 2022 г. Преди 1 февруари страната прилагаше 5% ставка върху храните. Малта прилага 0% ДДС върху храните, Дания и Чехия 5%, Франция 5,5%, Германия 6%, Белгия и Швейцария 6,5%, Черна гора и Испания 7%, Турция 8%, Румъния 9%, Гърция 10%, Италия, Австрия и Словения 10%. В България ставката е 20%.
Застой във фонд „Земеделие” и агроминистерството
„Смяната на ръководства и правителства се отразява изключително негативно върху бизнеса ни“, по думите на Мариана Милтенова, „Ние се намираме в пряка зависимост от управленските решения на Министерство на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“. В тази връзка, очаквам работата отново да забуксува“, сподели тя и допълни: „Поставили сме въпроса за приемствеността на политическото управление. Експертният потенциал на институциите трябва да се запази“, посочи още експертът Милтенова.
Проекти по подмярка 4.1, подадени през септември и октомври 2021 г., все още не са разгледани от фонд „Земеделие“, разочарована е Мариана Милтенова. Според нея е необходимо да има децентрализация - някои мерки да бъдат одобрявани в регионалните офиси на ДФЗ, вместо всички проекти да се одобряват от централното управление.
Интервюто взе: Лилия Александрова
