Вегетацията на овощните видове започна. Започна и възпроизводственият цикъл на вредителите, в това число и на акарите. Те са ненасекомни неприятели, които стопаните често изпускат от внимание, когато подготвят сезонните растителнозащитни мероприятия. Познаването на акарите като видов състав, развитие и начин на вреда позволява лесно вписване на мерките против тях в общата схема за поддържане на насажденията.
Червеният овощен акар е най-опасен за ябълките. Може да бъде открит и по лозата. Развива 6 – 9 поколения годишно. Храни се като смуче сок от растителната тъкан. В зависимост от температурата развитието на едно поколение става за около две – три седмици. Преминава стадиите ларва, нимфа и възрастно. Всички стадии са вредни.
Грижи и профилактика на костилкови овощни видове през април
Как да познаем вредителя ? В популярните кръстословици акарите са представени като паячета. Те наистина са родствени с паяците. Имат четири двойки крака. Мъжките и женските индивиди се различават. Със силна лупа или бинокуляр ще бъдат разграничени мъжките, чието тяло е удължено, а в задния край – стеснено и оранжево-червеникаво. Женският акар има овално-яйцевидно тяло. То е яркочервено и с характерно окосмяване на гърба. Косъмчетата излизат от белезникави брадавички. Окосмяването не е безразборно, а в седем напречни реда.
Яйцата са зимни и летни. Яйцето е сферично, с характерна бял космовиден израстък. Зимните са червени, а летните - светлочервени до жълти. Ларвата е удължена с овална форма и има три чифта крака.
Къде да търсим вредителя ?
За да смучат сок, акарите убождат растителната тъкан. На мястото на убождането остава белезникава точица. При висока плътност цялата петура става осеяна с такива точици. От разстояние листата изглеждат пергаментови. По-късно покафеняват и окапват преждевременно. При лозата излюпените ларви нападат младите листенца. Смучат сок предимно от долната страна на листата, но могат да бъдат открити и по горната им страна.
Повредите на листата изтощават растенията. Нарушен е прирастът, издребняват плодовете, влошават се техните вкусови качества. Най-тежката последица е загиването на изтощените растения при екстремни зимни условия.
Борбата с червения овощен акар включва превантивни мерки и употреба на акарициди. Към превантивните спада обследването на насажденията в периода на покой. Зимните яйца (5) при овощните могат да бъдат открити по кората на клонките, предимно едногодишни и двугодишни (6). Яйца могат да бъдат открити в разклоненията, където са по-защитени от неблагоприятните външни условия. При лозата яйцата са снесени по чеповете и пъпките, понякога са укрити в цепнатини.
Родствени на червения овощен акар (1) са кафявият (2) глоговият (3 и 4) и жълтият лозов.
Основните резитби в насажденията намаляват зимуващия запас. Много добър е ефектът от пръскането с растителнозащитни масла в периода на покой. След изсъхването на маслото то запечатва и задушава зимуващите вредители, включително и техните яйца.
Като ориентир за необходимостта от зимно пръскане е наличието на 50 яйца на клонки дълги около 7 см, а за вегетационните – 3 подвижни форми на лист. В регистрите на БАБХ, както и в агроаптеките стопаните могат да намерят подходящите акарициди, както и правилата за безопасна и ефикасна употреба. Добре е те да са смесими с останалите продукти за растителна защита.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров”,
София
