Гъбата шийтаке (Lentinula edodes) се отглежда масово в Япония, Китай, Тайван, Корея. На трето място е след култивираните печурка и кладница. През последните две десетилетия тази гъба става актуална и в някои западноевропейски страни и САЩ. Интересът към гъбата се дължи на богатото й белтъчно съдържание (протеин - 13-18%). Съдържа още тиамин, както и провитамин Д2. Освен като храна, шийтаке се цени заради нейното антитуморно действие, гъбата подобрява имунната система и намалява съдържанието на холестерол в кръвта.
Плодното тяло е гугличка и пънче. Гугличката е светло- до тъмнокафява, но има и червено-кафяво оцветени. Големината й е от 5 до 10 см в диаметър, понякога и до 20 см. Пластинките (ламелите) са бели, по-късно стават сиво-кафяви. Пънчето е белезникаво до кафеникаво с дължина от 3 до 5 см и дебелина от 0,8 до 1.3 см. Месото на шийтаке е бяло, под кожицата кафеникаво, с приятен аромат. Спорите са бели, гладки, елипсовидни. Споровият прашец е бял.
Как се отглежда
Оптималната температура за развитие на мицела е 21-27ºС, эа образуване на плодни тела 10-16ºС, а за развитието им 16-18ºС. Относителната влажност на въздуха варира от 95 до 100%, като през периода на нарастване на плодните тела е около 80%. За образуване на плодни тела е необходима светлина от 500 до 2000 лукса.
Разходи и приходи при отглеждане на кладница със субстрат
Известни са 2 начина за отглеждане на шийтаке - върху обла и плътна дървесина и върху дървесни стърготини с органични добавки.
В Япония шийтаке се отглежда върху клони от дървета на възраст 25-50 години. Клоните се секат от есента до ранна пролет. От сечта до засаждането трябва да са изминали от 20 до 60 дни. Преди да се засадят, клоните се нарязват на дължина 80-100 см до 120-150 см. Диаметърът им варира от 5 до 15 см. Кората се запазва. Върху приготвените клони се пробиват дупки с дълбочина 15-20 мм и диаметър, с 1-2 мм по-малък от този на посадъчния материал.
Гъбите шийтаке са си екзотика, но и тях ги има на фермерския пазар
Посадъчният материал представлява мицелна паста или мицел, развит върху дървесни клинчета с форма на пресечен конус. Средно за едно дърво се пробиват от 20 до 25 дупки, разположени спираловидно. В дупките се слага мицелна паста, след което се забиват дървесни клинчета.
Мицелът прораства в дървесината от 6 до 18 месеца. През есента на втората година, т.е. след като е завършил инкубационният период, се прави конструкция пак на сенчесто място.
Облата дървесина се взема от купа и се поставя от двете страни на опорната конструкция, полегнала и шахматно. Нареденият материал има формата на двускатен покрив. При нареждането долните краища на дърветата се заравят около 5 см в почвата. Вместо да се правят дупки за всяко дърво, се изкопава канавка, която накрая се заравя.
Получават се по две реколти годишно - есенна (по-обилна) и пролетна (по-слаба). Продължителността на плододаването е от 6 до 8 и повече години. От едно обло дърво с диаметър 9 см и дължина 90 см могат да се получат от 700 до 800 г пресни гъби шийтаке. Те се берат, когато са млади. Плодните тела могат да се сушат. Най-доброкачествената продукция от сушени гъби се получава при 60ºС в продължение на 12 часа.
Отглеждането на гъбата по този начин в страните с континентален климат изисква специално построени помещения.
Има и нови технологии
Освен отглеждането на гъбата шийтаке върху клони от стари дървета, са разработени технологии за интензивно отглеждане, при които времето за получаване на продукцията се скъсява неколкократно.
Основният хранителен субстрат се състои от богат на целулоза материал с добавянето на органически и неорганически вещества, а развитието на мицела и плододаването протича в климатизирани помещения.
Хранителната среда за отглеждането на гъбата в Япония се състои от една част дървесни стърготини и две части оризови трици (оризови отсевки). Навлажненият материал се насипва в полиетиленови торбички с вместимост 2-3 кг. Материалът се стерилизира, а след охлаждането се засажда при стерилни условия. Производствените съдове се подреждат на стелажи. На 1 кв. м. стелажна площ се поставя 35 кг хранителна среда. Инкубационният период продължава от 8 до 10 седмици, а беритбеният е около 1 месец. Някои японски гъбопроизводители практикуват накисване на хранителната среда в студена вода за 1 денонощие след преминаване на първия беритбен месец, с което беритбеният период се удължава с още 1 месец. Добивът от 1 кв. м. е от 8 до 11 кг пресни гъби.
В САЩ хранителната среда за отглеждане на шийтаке се състои от 80% дървесни стърготини (60% дъбови или яворови), 10% оризови или пшенични трици (отсевки) и 10% просо. Беритбеният период е 3 месеца. В Швейцария произвеждат гъбата върху дървесни парченца. Добивът е 170 кг гъби шийтаке от 1 тон субстрат. В Германия хранителната среда се състои от букови стърготини 80%, царевичен шрот 20% и влажност на хранителния субстрат 50%. Инкубацията е с продължителност от 6 до 8 седмици, а беритбеният период е 10-12 седмици. Добивът е от 500 до 600 г гъби от производствен съд (пластмасови кесии по 2,5 кг).
Във Франция се предлагат два вида хранителни среди. Първата се състои от 2/3 едри дъбови кори (5-10 см), 1/3 дъбови трици, калциев карбонат -0,5%, соево брашно -0,5%, беномил 75 ppm (75 г за 1000 кг субстрат). Влагата в хранителния субстрат е от 50 до 55%, а блоковете са по 5кг. Втората хранителна среда е с нарязана пшенична слама (30-50 мм).
Важно
За производството на гъбата шийтаке от съществено значение е както изборът на хранителна среда и нейната подготовка, така и съответният щам. Задължително условие е спазването на технологическите изисквания, които са съобразени с биологическите изисквания на гъбата шийтаке.
Световният пазар на гъби ще достигне 50 млрд. долара през 2019 г.
