Аскохитозата атакува не само възрастните растения, но започва със семената и разсада. Тя е едно от най-опасните заболявания по краставиците, което се развива в закрити съоръжения и на открито, но напада и други култури от сем.Тиквови. Болестта е опасна поради това, че патогенът се забелязва само на късен етап на развитие и е по-лесно да се предотврати, отколкото да се лекува.
Болестта има три етапа на развитие - в началото на своя път патогенът заразява семената на краставицата, като гниенето се развива заедно с неговия носител. Това означава, че докато семената не бъдат засадени в земята, гъбата се намира в състояние на анабиоза – в спящо състояние. Веднага щом семената бъдат засадени, асконтиозата се събужда. Първо засяга повърхностната тъкан на зеленчука, но съдовата система не страда. Ето защо растението продължава да се развива, макар и много бавно, но запазва способността си да расте. Слабите растения загиват много бързо.
Вторият етап започва от момента, когато се появяват листа на краставицата. Върху тях се забелязва ярко изразена асхитозна петнистост. По края на листата се образуват светлосиви петна, които постепенно ги обхващат целите. По тях се наблюдават черни линии, представляващи гъбични образувания от спори, които могат да се преместят и в други, все още здрави растения.
Последният етап настъпва в края на вегетационния период, а тогава вече заболяването е ярко изразено. Болестта е най-активна в период на плододаване.
Най-страшното е, че плодовете също се заразяват и са негодни за консумация. От това следва, че семената на тези краставици са също болни. Използването им като посадъчен материал ще доведе до повтаряне на ситуацията.
Гъбичките са много устойчиви и могат да преживеят дълго в състояние на анабиоза в почвата и по стъблата на растенията.
Може ли на ранен етап да се определи дали растенията са болни?
Отговорът е не, но докато расте, ако се наблюдава постоянно, може да се установи, че има аскохитоза. Това може да се разбере по няколко начина:
– наличието на сиви петна по стъблата на растенията, които във времето започват да променят цвета си и стават бели;
– наличие на черно гниене върху по-тънките и слаби части на стъблата;
– видоизменение на листата, засегнати от гъбички, които придобиват кафяв оттенък;
– промяна в състоянието на плода, което се изразява в наличието на бели язви, но е възможен и вариант, при който плодът се покрива със слуз и загнива целия.
Ако се установи заболяването преди да са засегнати плодовете на краставиците, развитието може да бъде предотвратено. За това е много важно да се вземат всички превантивни мерки, както и навременно използване на препаратите, предназначени за борба с аскохитозата.
Причини за появата на аскохитоза
Важно е да се вземат превантивни мерки срещу болестта, а за целта трябва да знаем какво причинява появата й. Знаем, че причинителят на аскохитозата е патогенна гъба, която се развива в семената, заразява стъблата и накрая – плодовете. Факторите, допринасящи за появата и развитието на микроорганизмите са висока влажност; голямо количество азот в почвата; подходяща температура за развитие на гъбичката (20-25 градуса по Целзий); вятър; гъсто засаждане; висока степен на популация на вредители; замърсяване на инвентара с патогена и наличие на плевели на участъка.
Най-важните причини за развитие на болестта са заразените семена и некачествена подготовка на почвата, в която има растителни остатъци от заразени растения.
Всеки от тези фактори има своята тежест и е важно да се придържаме стриктно към правилата при отглеждане на краставиците.
Превантивни мерки
Навременното прилагане на превантивните мерки е залогът за отглеждане на здрави и устойчиви на болести растения и добра реколта. За да се сведе до минимум рискът от аскохитоза, важно е да се извършат следните манипулации: постоянно оглеждане на растенията и при наличие на засегнати листа да се отстраняват незабавно; предпазване на растенията от преполиване; осигуряване на свободен достъп на въздух; внасяне на подходящите и в необходимите количества хранителни вещества преди засаждане на растенията на постоянно място; подхранване по време на вегетацията; обеззаразяване на семената, ако това не е посочено на опаковката; своевременно почистване на плевелите; пръскане с бордолезов разтвор – 1% с добавка на 10 г карбамид на 10 л вода; намазване на стъблата с медно-варовиков прах – смес от меден сулфат и креда 1:1; отглеждане на сортове, устойчиви на аскохитоза.
Химични средства за борба
Най-ефективни и често използвани средства са: „Топаз” за ранно приложение, чието използване е актуално, когато все още болестта не се е разпространила по листата и плодовете. Използва се както с лечебна, така и с профилактична цел. „Беномил” 50 ВП – препарат с комплексно действие, който може да се използва както за лечение, така и за профилактика.
Народни средства
Те се използват предимно с превантивна цел и могат да бъдат полезни при ранно диагностициране на заболяването.
1. Прясно мляко 1 литър се смесва с 30 капки йод и настърган или течен сапун. Сместта се използва за пръскане на растенията.
2. В 2 л вряла вода се изсипва 1 чаша дървесна пепел и настоява 48 часа, прецежда се, добавя се 10 г настърган сапун, смесва се и се пръскат растенията.
3. Смачкан чесън в количество 50 г се поставя в 1 л вода и престоява 24 часа, настойката се прецежда и се разрежда до 10 л. Използва се за пръскане на растенията.
