В продължение на два месеца дребни производители на плодове и зеленчуци от Източна България напразно пишат писма до министерството на земеделието, а впоследствие и до министър-председателя - с идеята да бъдат чути от държавната администрация. Основното им искане е да изложат натрупаните остри проблеми сред малките фермери, които би трябвало най-после да намерят решение. Защото, както обяви и земеделският министър Десислава Танева в началото на карантината, „помощта от ЕС ще бъде насочена към най-уязвимите сектори от земеделието”, каквито безспорно са малките фермери. Няма как след подобна заявка хората да не си помислят, че най-после администрацията ще обърне поглед и към тях.
Три месеца след бума на коронавируса обаче земеделците се чувстват пренебрегнати, затова и в края на миналата седмица те изпратиха трето писмо до всички отговорни институции в страната, в което заключават, „че с нищо не можете да опровергаете посочените досега от нас проблемни ситуации, прикрепени с факти, както и че нищо не се прави за разрешаването им. Продължаваме да настояваме за реална среща , а не за конферентна връзка, защото искаме да представим и поясним документи, които ни унищожават неправомерно и като „бонус” ни вписват в Регистъра на нередностите”, се посочва в писмото.
Досега Синор.бг публикува откъси от двете предишни писма с надеждата, че от страна на администрацията ще бъде организирана среща със земеделците. Откритият преди седмица случай на коронавирус при един от зам. министрите на земеделието обаче автоматично затвори ведомството, което попречи на диалога и го отложи за неопределено време.
Без да навлизаме в подробности по забележките, които фермерите имат към досега одобрените от министерството и фонд „Земеделие” мерки за подпомагане на земеделци и животновъди, ще посочим само някои от притесненията, които те имат по отношение на цялостната административна дейност и които посочват в третото си писмо.
По повод последните проблеми с орязването на площи, декларирани от биологичните производители, дребните земеделци са категорични, че основната причина за това орязване се корени в непрофесионализма на отделни чиновници, които подвеждат фермерите, в резултат на което се стига до така наречени грешки в очертаването.
„Няма как да не информираме европейските институции, когато нашата администрация създава подзаконови нормативни актове с клаузи, противоречащи на Европейски Регламент 1306 само и само да ни вменят някаква „очевидна грешка”, която се дължи не на нас, а на софтуера на МЗХГ и ДФЗ”, се посочва в писмото.
Фактът, че администрацията неведнъж е допускала сериозни пропуски в нормативната уредба, се доказва и от последното решение на Върховния административен съд от 8 юни тази година, с което той обявава за нищожна методиката за санкциониране на проекти по подмярка 4.1, въведена по времето на предишния земеделски министър, се посочва още в писмото. „Такива са методиките и по другите мерки, но унищожените сме ние. Защото експертният капацитет на всички структурни нива не е компетентен или следва цели, които не помагат на нас, реалните дребни и средни производители, а ни убиват”, коментират фермери в писмото си.
За раздутия балон, наречен дребни производители
Докато в първите две писма фермерите разкритикуваха редица мерки, които уж бяха насочени в подкрепа на дребните стопани, но реално отидоха за кланици и търговски вериги, в третото си писмо те поставят редица въпроси доколко тези мерки са ефективни за сектора на плодовете и зеленчуците и колко малки фермери са получили помощта.
В писмото си стопаните питат и какво ще се случи с остатъка от 3,5-те милиона лева, които ще бъдат отпуснати на 21-те кланици, изкупили тази пролет 40 845 агнета директно от овцефермите. Държавата реши да даде по 7 лева за едно изкупено агне на кланица, за да стимулира това изкупуване. Според градинарите обаче реалният ефект от тази помощ е никакъв и това личи от факта, че тази пролет кланиците са изкупили с 10 хиляди агнета по-малко от същия период на миналата година. Простата аритметика на градинарите е, че за тазгодишните агнета държавата би трябвало да плати 285 915 лв., затова и те питат към кой сектор ще отиде останалата част от заделения бюджет от 3 214 085 лв., защото очевидно, че идеята да се заделят толкова голям планиран бюджет, очевидно не е постигнал търсения ефект, смятат дребните градинари.
Без да навлизаме в подробности по друга част от прилаганите досега политики, особено по отношение на биологичните производители, крайният извод на фермерите е, че досега държавата „подпомага търговци и преработватели, но не и производителите - изключение правят само лозарите, които гледат винени сортове”.
„От всички тези мерки и схеми земеделските производители са изключени, защото те трябва да работят денонощно, да фалират, да произвеждат здравословни храни, които им се изкупуват на безценица, която много пъти и тази сума не получават, и да плащат заплати и осигуровки на работници - с обезщетения, без отработеното им време да се зачита за трудов стаж”, пишат фермерите в писмото си.
„Очакваме след това писмо и създалата се обстановка, свързана с дейността на земеделското министерство и структурите му, да намерите време за среща с нас, където с документи ще ви докажем нередностите и начините за отстраняването им. Ако решите, може сами да проучите фактите и на тяхна основа да удовлетворите справедливите ни искания за реално подпомагане на работещите земеделски стопани от сектор плодове и зеленчуци”, обръщат се фермерите към премиера Борисов и земеделския министър Десислава Танева.
А ето и конкретните им искания - незабавни безвъзмездни помощи; безлихвени кредити; субсидиране на работната ръка; авансово плащане на всички проекти по държавната помощ и други начини на подпомагане.
Екатерина Стоилова
