Начало » Новини » Коментари
04.05.2020 г.

За раздутия балон, наречен подкрепа на дребните фермери

Поредно открито писмо до земеделския министър
За раздутия балон, наречен подкрепа на дребните фермери

sinor

След два неуспешни опита да проведат директен конферентен разговор с администрацията в министерството на земеделието, представители на дребните и средни производители на плодове и зеленчуци излизат днес с поредното отворено писмо до премиера Бойко Борисов, земеделския министър Десислава Танева, изпълнителния директор на фонд „Земеделие” Васил Грудев и депутати. Фермерите са категорични, че декларираните до момента мерки в подкрепа уж на най-уязвимите фермери, т.е. на дребните стопани, не са насочени към тях. Затова и в писмото си земеделците заявяват, че „ако администрацията не проведе директна среща с нас за разбиране на проблемите и вслушване в предложенията ни, ще се обърнем към европейските институции”.

Защото дори европейските медии прозряха колко безполезнена е помощта за малките фермери в България, след като изпълнителният директор на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова ги коментира в белгийската медия „Нова Европа”, посочиха в писмото си земеделците. Припомняйки, че проблемите в родното земеделие нямат нищо общо с COVID-19, стопаните са съгласни с нейните изводи за липсата на структурна политика, довела до диспропорциите в подпомагането на животновъди и производители на плодове и зеленчуци.   

Привидната помощ в подкрепа на родните зеленчукопроизводители чрез търговските вериги по никакъв начин не защитава дребните и средни градинари, а е ориентирана към крупните земеделци, инвестирали в складове и хладилни камиони, смятат фермерите. И дават за пример исканите от веригите сведенията за самооценка, които фермерите трябва да им изпратят, ако искат търговците да купуват домати и краставици от тях. В тази самооценка те трябва да посочат освен броя и вида на зеленчуците и плодовете, които ще доставят, също да изредят и съоръженията, с които разполагат за опаковане и хладилно складиране на продукцията. „Та, ако ние разполагахме с хладилни бази и камиони за доставка, защо държавата би наливала парите в търговските вериги...”, риторично питат земеделците.

„Ние  реалните дребни и  средни производители на плодове и зеленчуци  не получихме истински отговор на нашите въпроси за проблемите в сектора, поставени в писмо № 92-183/13.04.2020 г. на МЗХГ. Не получихме и подкрепа от медиите, които уж са четвъртата власт на демокрацията, защото не  информираха обществото за проблемите ни”, смятат малките земеделци. И питат защо европейските медии могат да дадат реална картина на българските проблеми, а нашите - не.

Синор.бг ще публикува част от писмото, което днес е депозирано до управленците от дребните стопани. С питане до агроведомството ДАЛИ ТОЗИ ПЪТ ЩЕ ИМА ОТГОВОР, защото нали то е институцията, призвана да администрира работещия, а не умиращия бизнес в селата.

„Това, че почти всяка седмица се казва колко милиона лева се превеждат на земеделците, не означава, че всички ние получаваме справедливо подпомагане. Това е замъгляване на общественото съзнание и отрицателно настройване на обществото към истинските земеделските стопани. Не се казва как определени личности само по определена мярка вземат по няколко милиона лева извън инвестиционните проекти. Настояваме нещата да се назовават с истинските факти и цифри, защото обществото заслужава това. Мислим, че сега в обстановката на пандемия от КОРОНАВИРУСА нашите държавници ще погледнат реално на проблемите и ще направят нещо за поправяне на някои грешки и ще вземат правилни решения.

Ето и конкретните, допълнителни факти: Данните от отчета на фонд „Земеделие” за 2019 г.

За грандова и компенсационна подкрепа за нас не се мисли, а се говори, че сме един от най-подпомогнатите сектори – ето как.

Растителна защита  на трайните насаждения /не за всички видове/ на стойност 5 568 484  лв. предназначена за 5 809 овощаря /или средно по 959 лв./.

Контрол на доматен миниращ молец на стойност 130 261 лв. за 27 производителя /или средно по 4 825 лв./.

Контрол на неприятелите по картофите на стойност 1 627 070 лв. на 287 стопанина /или средно по 5670 лв./.

Сертифициране по стандарта  GLOBALG.A.P на стойност 21 226 лв./ при предоставени 100 000 лв/ на 21 производителя от целия сектор /или средно по 1 010,76 лв./.

Производство на висококачествени семена на стойност 1 098 211 лв. за 2-ма кандидата.

65% от застрахователните премии  на плодове, зеленчуци, маслено етерични култури, тютюн на обща стойност 1 078 525  лева на 403 производителя /Винените лозя имат отделен бюджет/.

Отстъпка от акциза – за всички земеделски производители.

Компенсиране на щети 100% унищожени площи за всички видове растения на стойност 2 109 447 лв. предоставени на 240 стопанина за сектор растениевъдство.

Помощ за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративния данък  /най-вече за големите производители от всички сектори/

Тази наша държавна финансова подкрепа не се получава от всички производители и по стойност тя е сравнително малка спрямо помощта по някои специални програми, чийто бенефициенти са големи фирми и пак за тях сега се увеличава процента на подпомагане.

Това не са жизнено важни сектори, те отчитат при тази обстановка увеличение на продажбите/като търсена продукция/ и същевременно ще получат добро подпомагане като за „бране на зелено”, за да няма ниски цени за тяхната продукция, но за плодовете и зеленчуците такава защита няма. Защо? Защото нашата продукция не е здравословна и необходима за всеки гражданин ли?

Общото държавно подпомагане за всички сектори на растениевъдството е 17 212 018 лв., което е с 14% по- малко от 2018 г., а за сектор животновъдство е 136 733 134 лв. От общо 153 945 152 лв. субсидирането за растениевъдството е 11% срещу 89% за животновъдството. За нашият приоритетен сектор няма de minimis, няма преходна национална помощ, няма специални мерки, няма хуманно отношение, няма защитни цени, но има кредити със залози на наши полагащи ни се пари – това е новата ни мярка ,,de minimis”  с лихва 2% и ние трябва да сме благодарни, че този лихвен процент не е висок. Ако това е добре защо няма вземат нито 1 лев кредит през 2019 г.? Какъв добър жест към сектор плодове и зеленчуци!

За хуманно отношение към свинете на 78 животновъда са изплатени 32 417 564 лв. или средно по 415 610 лв. За хуманно отношение към птиците са изплатени 34 429 271 лв. на 214  птицепроизводителя или средно по 160 885 лв. Общо за двата вида хуманни животни са изплатени 66 846 835 лв. на 292 животновъда или средно по 228 928 лв., а на сектор плодове и зеленчуци са изплатени 73 032 701 лв. на 20 414 производителя или средно по 3 578 лв. Справедливо отношение и разпределение нали?

Обвързаната подкрепа за  сектор плодове и зеленчуци, разпределена по подсектори е:

За зеленчуци на открито на 13 221 производителя са изплатени 27,593 млн. лв. или средно по 2 100 лв. 

За оранжерийни зеленчуци на 941 производителя са изплатени 7,781 млн. лв. или средно по 8 300 лв.

За плодове са изплатени 37, 658  млн. лв. на 6 252 овощаря или средно по 6 050 лв.

Средната обвързаната подкрепа на зеленчукопроизводител е 2 100 лв., а на животновъд за хуманно отношение е 228 928 лв. – т.е. 109 пъти повече в полза на определен животновъд.Това справедливо подпомагане ли е?Кажете го на народа!

Кога ще има хуманно отношение към човешкия живот, такова каквото проявявате към животните? Кога  ще има финансиране и за хората, или те са по-маловажни от животните?

Затова и белгийският вестник „Нова Европа” пише, че това са; ,,Празни, елементарни и безсмислени действия, които не се опират на числа, статистика и анализи”

Защо за нашия сектор няма прилагане на някаква грандова схема, няма 60:40 и т.н.? И сега само от нас се изисква да назначаваме работници, на които да плащаме заплати и осигуровки и те да получават и обезщетенията си от държавата,  макар че ние нямаме приходи, пак трябва да подпомагаме работниците и държавата, и търговците, и преработвателите и доставчиците и всички други по веригата ,,от фермата до трапезата”. Ние нищо ли не даваме на тази държава и затова ли не заслужаваме никаква реална помощ от нея? Кажете ни каква политика ни чертаете – на съществуване или на унищожение! Бъдете откровени, за това поне ще Ви благодарим?

2. За нас не се предвиждат безлихвени кредити. Нашите пари от обвързаната подкрепа ни се предоставят като кредити с лихва 2% и обезпечение – особен залог за срок 30.06.2021 г. За да се получи този кредит от 550 лв. от производител на 10 дка дини, той трябва да изпълни следните етапи: Да приключи заявлението си, ако е възможно в момента; да подаде искане в Областна дирекция на ДФЗ; да получи одобрение; да застрахова площите по 30 лв./дка; да представи застраховката в ДФЗ; да подготви документи за особен залог;  да заплати такса; да отиде в голям град, където има депозитар и впише особения залог; да го представи в ДФЗ; да подпише договор с ДФЗ и накрая в срок от 7 работни дни ще получи заветни 550 лева, които сигурно е похарчил при изпълнението на тези етапи, като производството му страда от загубеното време и реално няма пари за това производство. Благодарим за тази помощ, която сигурно ще остане неизползвана. Може би ще има хора, които ще се подлъжат, защото не са ходили по подобни мъки. Този път се изминава и от производителя от няколко декара /като примера от 10 дка/ и от този със стотици декари. Ако някой се възползва от този кредит от 25 млн. лв., то със сигурност няма да бъде дребен или среден производител, но се отчита, че има загриженост и производителите на плодове и зеленчуци са подпомогнати и какво повече искат.

3. Трябва ли да сме благодарни, че са ни осигурени пазари в големите търговски вериги, когато реално не можем да бъдем там, защото не отговаряме на техните изисквания?

а) Нямаме хладилен транспорт. Такъв дори изискват и за трайните продукти като картофи, лук, чесън, тикви, зеле, червено цвекло и т.н. все полезни зеленчуци. В провинцията няма предлагане на  услуга – хладилен транспорт с обем под 20 тона и който да ти е на разположение във всеки момент. Настояването ни за подпомагане за закупуване на хладилни бусове до 3,5 тона не е каприз, а необходимост, от която ще имат полза и потребителите. Тогава ще можем равностойно да се договаряме с търговците и те няма да ни препращат към техни хора и да се представят за благородници. Имаме предложения как да се осъществи това, че да бъдат подпомогнати тези, които имат реалната и спешна нужда. Приемете ни на среща и ще ви кажем пътищата за изпълнение и ползите, които ще произтичат от тях към много институции.

За нас няма средства за подпомагане за закупуване на хладилни бусове, с които да доставяме пресните плодове и зеленчуци в магазините, пазарите и борсите, но има de minimis за 2 кандидата за закупуване на транспортни средства за кучета, които се субсидират с  18 000 лв. Голяма справедливост и човечност!

Реално цената на нашата продукция няма да я определяме ние, а търговската верига, която след 14 дни ще ни я заплаща и не знаем за какво количество от нея. Нямаме защитна цена както при агнетата.

От нас трябва само да се изисква и безропотно да се изпълнява. На основание Постановление 70 от 13.04.2020 г.  търговските вериги ни търсят и ни изискват предварителна информация за банкова сметка; за оборотите и печалбите от 4 години назад; за брой работници и служители; за имена и телефонни номера на управител; на отговорник по контрола; на отговорник продажби; отговорник логистика; брой предприятия,  относно ,,възможност за сключване на договор”. Кой от нас може да има такива щатни длъжности, отдели и предприятия? Разбира се това са  големите фирми, за които се прави всичко. /Тази самооценка е  доказателство, че няма никакви промяна в политиката на веригата по отношение на изпълнение на Постановление 70/. Ние не сме срещу никого, но искаме да се казва истината – за кого се прави някаква мярка, за кого са парите.

Постановлението с нищо не  защитава нас. Ние нямаме заслужено място в него, каквото е отделено на колегите животновъди в чл. 2 и които по-рано бяха субсидирани за хладилен транспорт и сега имат право на продажби, защото изпълняват изискванията на веригите. Така ще се отчете голямата полза на това Постановление 70 и някъде ще се каже, че са продавани и плодове и зеленчуци. Равностойни ли сме в подпомагането на двата приоритетни сектора – плодове и зеленчуци и животновъдство като отношение, мерки за подпомагане и финансови средства, където само при обвързаната подкрепа съотношението е 2:1 в полза пак на животновъдството.

Ние искаме отношение и грандово подпомагане, каквото заслужаваме и каквото получават колегите ни от другите страни плюс тези от съседните балкански държави. Така например в Румъния търговската верига "Карфур", която напусна България, предлага на клиентите си зелена кошница, съдържаща здравословни зеленчуци: зелен лук, спанак, зелена салата, копър, магданоз, репички, чесън и други сезонни продукти, но не и оранжерийни краставици, домати и пипер, на цена 8 български лева. Тези зеленчуци се произвеждат от дребни и средни производители, а не от едри и всичко се продава в специална кошница и 25% от цената се дава за благотворителни цели. Ще се поучите ли от тях и ще последвате ли примера им или ще се продължава с действия като: изнесени 35 тона български храни и внесените 12 тона полезни фурми вместо медицински медикаменти.

4. Одобряваме решението на МЗХГ, предложено от бранша в лицето на Красимир Кумчев за допълнително стимулиране на зеленчукопроизводителите на база стойността на продадената продукция. Не разбрахме това подпомагане на стойност от 150 млн. лв. ли ще бъде, както предлагаше първоначално г-н Кумчев

Предложението на Кресимир Кумчев

За да бъде това финансиране справедливо, предлагаме то да се дава за всички видове зеленчуци при следните условия:

а) стопанинът да е произвеждал зеленчуци поне веднъж  в предходните 3 години, а може и за целите 3 години. /Това е изискване при оранжерийната мярка/ 

б) Зеленчуковите площи през 2020 г. да не са увеличени с повече от 50% от 2019 г.

в) Максималната площ за 100% подпомагане да е до 30 ха, както е при обвързаната подкрепа и над 30 ха с намаление.

Трябва да има и строг административен контрол за обработваемите зеленчуци, митнически контрол по границите и санитарен контрол в магазините и борсите, за да няма  некачествена стока или пълна с вредни пестициди. Ще има ли политика в защита на родното производство?

5. Настояваме незабавно данък ДДС за стане 5% за земеделската продукция, за да бъде конкурентноспособна на вносната. Така чуждата продукция няма да бъде толкова привлекателна за търговците и българите ще консумират вкусни и здравословни родни плодове и зеленчуци.

От 30 април след брифинга медии тръбят, че всички  искания на бранша са изпълнени, но финансови средства за нашия сектор реално има само по една точка.

-          Да се осигурят канали, за да могат доставчиците на семена, торове, препарати и т.н да ги доставят на земеделците. Да, тези стоки са осигурени, но да не говорим за цените и качествата им.

-           Да се осигурят финансови средства от 150 милиона лева за допълнително стимулиране на производителите на зеленчуци. Това са 30% от 500 млн. лв.

-           Да се изкупува отгледаната продукция от държавата и да се предоставя за замразяване и съхранение до 3 години. И тук не виждаме подпомагането на нашата продукция. Това се отнася предимно за млечни и месни продукти.

-           Осигуряване предвижването на работниците /включително и сезонни/, при преминаването им през КПП.  За това средства не са необходими.

-           Да се осигури достъп на гражданите до селата, за да се грижат за собствени зеленчуци и цветя. И тук не са необходими пари.

Подкрепата по хоризонталната мярка COVID -19 също почти не е насочена към нашия сектор, защото тя е за:

-           Превенция. Нашият сектор няма големи разходи за маски и дезинфектанти. Ние си ги закупихме от черния пазар без документи, защото трябваше моментално да се справяме. И сега не всеки търговец издава фактура, защото ако стоката е менте , той ще бъде открит. Сто лева или няколко стотин лева изплатени за тях не ни решават съдбата, а просто ще стане пак отчитане на дейност. Не знаем каква сума е осигурена и за кого е предвидена.

-           Разходи за съхранение на продукцията. Ние дребните и средни производители почти нямаме бази за съхранение, което означава, че ние реално сме изключени от това подпомагане. Ако се финансира наема на складове, то реално се подпомагат хладилните бази, които са собственост на големи фирми. Ако някой от нас има все пак малка хладилна база, той ще получи ли подпомагане за разходите за съхранение. Поне при сегашната обстановка той ще може ли да съхрани продукция на свой колега, при положение, че в договора с ДФ ,,Земеделие” пише, че базата е само за собствени нужди. Това изискване сигурно се отнася и до големите бази, построени по програми. Тогава за кого ще бъдат средствата? За какъв вид продукция се предвижда – за  животновъдната ли?

-           Подпомагане на земеделски производители, преработватели или оператори за логистика. Вече доказахме, че парите отиват при логистиката като за разстояние по-малко от 200 км те ще получат по 40, 60 или 80 стотинки на килограм. Колко пари ще получим ние, тъй като се казва навсякъде, че ние сме подпомогнати, че нашата продукция ще бъде изкупена и реализирана на пазара? Това само добри думи ли ще останат?

-          Инвестиции за преработка, складиране, консервиране със срок на изпълнение 2021 г., а срока за малките от държавната помощ е удължен само с 5 месеца, което е максимум до края на 2020 г. Малките хладилни бусове до 3,5 тона също са инвестиция, и то спешна, бързо осъществима, но трябва желание и воля на държавата, ако мисли за всички.  Помогнете тук и сега. Докажете, че сте реалисти.

             6. Осигуряването на работници е сериозен проблем и за нашия сектор.

За да стане това реалност е необходимо:

            а ) Схемата за субсидиране на работниците известна като 60:40 да се прилага и за нас.

            б )  Да се субсидират земеделските производители с поне 50% заплащане на заплата и осигуровки, когато назначат нови хора, изпратени от бюрата по труда.

-           Ако насочените работници са с право на подпомагане /плащане/ и започнат работа, тогава те да получават заплатата си от работодателя плюс 50% от обезщетението, заплатено от социалното министерство, а не 100% заплата и 100% обезщетение, както се предлага сега и нито стотинка подпомагане за земеделския стопанин. Той е дойната крава за работници, търговци, преработватели, банки и други субекти.

Ако насочените и одобрени работници откажат да започнат работа, да им се прекрати обезщетението.

            в ) Да не се санкционират гражданските договори, защото в тази епидемична обстановка, те са най-подходящи за опазване здравето на работници и работодатели и същевременно се извършват дейностите на полето. Продуктите ни са засети /засадени/ на различни парцели и така може на всяко семейство работници /които са поне по двама, трима/ да се определи самостоятелен терен, на който те да извършат определена дейност за определено време и за определена цена. Така ползите са за всички:

            г ) Да има равноправие с другите сектори на икономиката и в подпомагането по мерките от Агенцията по заетостта. За земеделието подпомагането е по чл. 51, ал. 1 и е 50% от минималната заплата и 50% от осигурителните вноски, а за другите сектори и общините е 100% и бройките там са много  повече, отколкото при нас. Справедливо ли е?

За раздутия балон, наречен подкрепа на дребните фермери
21303
 

Последни материали
Виж
Система за електронно управление
Инструкции как да получите своето УРН за електронно кандидатстване в ДФЗ
Въпреки негативните ефекти от войната в Украйна
България е значим фактор в международния пазар на изделия от дървесина
Безвъзмездно изготвяне на документите
Стартира приема за подпомагане на малките земеделски стопани
19-22.11.2024 г.
Седмичен обзор на Софийска стокова борса
От януари до октомври включително на годишна база
Молдова вдигна двойно приходите от износа на ябълки за ЕС
Насоки кандидатстване
Автоматично одобряват проектите на много малки фермери, натрупали 52 точки
Свързани материали
Виж
Европейски политики
Българският фермерски съюз и КОПА КОДЖЕКА с отворено писмо до Урсула фон дер Лайен
Открито писмо
Единен отпор на бизнеса срещу промените в контрола на стоките с фискален риск
В очакване на отговор
Биофермерите искат среща с министър Тахов – заместиците му не решават проблема им
Отворено писмо
Браншовици призовават Тахов за нова подкрепа заради градушките
Отворено писмо
От аграрната камара питат дали има риск от неизплащане на украинската помощ
След фермерските протести
България и 19 държави в ЕС очакват решения от Европейската комисия по Зелената сделка
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини