Начало » Новини » Коментари
27.07.2020 г.

През 2019 г. малките фермери не поискали бусове, затова те липсват в държавните помощи

Въпроси-отговори
През 2019 г. малките фермери не поискали бусове, затова те липсват в държавните помощи

sinor

Сигурно се питате защо в продължение на два месеца Синор.бг дава думата на дребните и средни производители на плодове и зеленчуци и реалните биологични фермери, които протестират срещу начина на разпределението на помощите за най-уязвимия сектор от земеделието, пострадали от кризата с коронавируса COVID-19. Отговорът е кратък – защото досега нито лев директно не стигна до тях. И това подробно беше описано в последното им писмо до министър председателя, за което Синор.бг ви информира.

Последната новина е, че фермерите все пак получиха отговори на въпросите си, подписани миналата седмица от зам. министъра на земеделието Вергиния Кръстева. И всички те бяха облечени в съответните разяснения за всяка една от мерките, подкрепени със съответния норматив от родното и европейско законодателство.

Преди да публикуваме пълния текст на отговорите, ще зададем само един въпрос на министерството – и той е свързан с искането на малките градинари да получат помощ за покупка на хладилни бусове, с които да транспортират пресните си зеленчуци до супермаркетите, каквато беше идеята на една от помощите, предоставяна на земеделците чрез търговските вериги. При срещата си с градинарите от Североизточна България преди месец зам. министър Кръстева научи, че без подобни бусове достъпът им до веригите в страната е блокиран.

Вместо да се помогне на бранша, както би направила администрацията в други държави от ЕС, хората от родното министерство се измъкват с извинението как дребните фермери не били поставили навреме искането си за бусове през 2019 година, когато се подготвяла наредбата за държавната помощ. Става въпрос за разрешената от ЕС „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция”, чийто прием премина. Правилният ход на министерството сега би бил да заделят спешно подобна помощ само за хладилни транспортни средства. Защото след като написахме текста, малките фермери репликираха, че през 2019 година са искали помощ за транспортни средства, но не били чути.

Публикуваме пълния отговор на зам. министър Кръстева по поставените от фермерите въпроси.

„Уважаеми ДРЕБНИ И СРЕДНИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ,

Във връзка с получено в Министерството на земеделието, храните и горите писмо, представяме отговори на въпросите, свързани с компетенциите на министерството:

На въпроса за защита и компенсиране на загубите от лошите климатични условия, когато щетите са под 100% и тогава покритите разходи за растениевъдството не са 100%, ви уведомяваме за следното:

Компенсирането на щети от неблагоприятни климатични условия по земеделските култури е допустимо по линия на схемата на държавна помощ „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природно бедствие“.

Подпомагането по схемата на помощта е в размер до 80 % от средните производствени разходи за отглеждане на дадена култура през съответната стопанска година по технологични карти от САПИ ЕООД.

Помощта се намалява с 50%, освен ако се предоставя на земеделски стопани, които са сключили застраховки, покриващи минимум 50% от средногодишното им производство или свързаните с производството им доходи.

Включените в обхвата на помощта неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природно бедствие са неблагоприятни климатични условия като слана, бури и градушка, заледяване, пороен или непрекъснат дъжд или тежко засушаване, които унищожават над 30% от средногодишната продукция, изчислена въз основа на предходния тригодишен период или от средния обем за три години на база предходния петгодишен период, като се изключват най-високият и най-ниският показател.

Помощта се предоставя на малки, средни и големи предприятия в растениевъдния сектор (земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители), които отглеждат земеделски култури и които притежават констативни протоколи (издадени от експертни комисии) за напълно унищожени (100 %) площи с такива култури.

Държавната помощ е предназначена за онези стопани, които са най-уязвими от тежките метеорологични обстоятелства, т.е. тези, на които цялата продукция е унищожена и не биха могли да възстановят разходите за производство.  Следва да се обърне внимание, че възможностите на бюджета за държавни помощи са ограничени и в този смисъл не всички земеделски стопани с пропаднали култури в различен размер биха могли да получат подпомагане.

През последните години е практика, производителите от уязвимите сектори, каквито са „Плодове и зеленчуци“, да получават подкрепа за извършените от тях разходи по компрометирани култури на 80%.

Също така, следва да се отбележи, че подкрепа на производителите на плодове и зеленчуци се прилага държавна помощ, насочена към превенция от неблагоприятни климатични събития се прилага схемата на държавна помощ „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“.

Целта на помощта е насърчаване на малки и средни предприятия, земеделски производители за доброволно застраховане на селскостопанска продукция срещу неблагоприятно климатично събитие, което може да бъде приравнено на природно бедствие, и други неблагоприятни климатични събития, посредством частично компенсиране на разходите за сключване на застрахователна полица (до 65 % от стойността на застрахователната премия).

Подпомагането обхваща застраховане на следните видове култури - овощни, зеленчукови, етерично – маслени и тютюн.

На вашия въпрос относно възможността закупуването на хладилни бусове:

През 2019 г. бяха проведени многократни срещи с асоциациите и браншовите организации от сектор „Плодове и зеленчуци“ с цел да се установи от какво имат нужда, какви са възможностите за подпомагане по линия на държавни помощи и възможно ли е да се разработи държавна помощ на основа исканията им.

На базата на това взаимодействие бе разработена и нотифицирана държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция”.

Всички поставени искания за закупуване или придобиване на активи, които да спомогнат за модернизация на съществуващите стопанства, които бяха допустими съобразно европейското законодателство в областта на държавните помощи  бяха включени в обхвата на схемата. Нещо повече, тъй като в последствие на нейното прилагане постъпиха нови искания за допълнителни разходи, схемата беше пренотифицирана, като и бюджета беше увеличен на близо 19 милиона лева.

Допустимите по помощта приемливи разходи, се считат разходите за инвестиции за:

            - Закупуване и/или инсталиране/монтиране на машини, оборудване и линии, необходими за подготовка за продажба;

            - Закупуване и/или инсталиране/монтиране на машини, оборудване и линии, необходими за охлаждане и съхранение;

            - Закупуване и/или инсталиране/монтиране на машини, оборудване и съоръжения за защита от слана и градушки.“

В помощта не са заложени разходи, свръзани с покупката на транспортни средства, тъй като при разработване на помощта такива искания не бяха постъпили и защото подобен тип разход е допустим по мерките от ПРСР.

Освен всичко това, във връзка с последиците от Covid – 19, през 2020 г. беше предвидена възможност за авансово плащане и удължаване на сроковете за изпълнение на инвестициите, в рамките на допустимото.

Относно въпросите, касаещи мярката COVID  - 19:

Основната цел на извънредната мярка, финансирана със средства  от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., е да се предостави финансова помощ на земеделските стопани и малките и средни предприятия (МСП), произвеждащи храни, за компенсиране на повишените им разходи, свързани с пандемията от COVID-19. Тъй като финансовият ресурс е осигурен от  Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, при разработването на този инструмент всички държави-членки, включително България, следва да се съобразят с изискванията на изменения, специално за случая Регламент (ЕС) № 1305/2013 (с добавяне на член 39б). Съгласно Регламента, в обхвата на подкрепата следва да попаднат и МСП, извършващи дейност по преработка на селскостопански продукти и тяхното изключване от допустимите за подпомагане бенефициенти би довело до неполучаване на одобрение от ЕК за прилагане на мярката като цяло.

При изготвяне на разчетите, с оглед осигуряването на максимално достоверни данни за допълнително направените разходи от земеделските стопанства МСП във връзка с изпълнение на мерките за безопасност, екипът на Министерството на земеделието, храните и горите инициира анкетно проучване сред земеделския бранш и предприятията от ХВП. На база на предоставената от бизнеса информация и данните на официалната статистика за заетостта, са направени изчисления за средния разход на един зает в даден сектор по прилагането на санитарно-хигиенните мерки, свързани с COVID-19.

Отчитайки особеностите в дейността на различните по големина стопанства и с цел постигане на по-голяма справедливост при разпределението на средствата между тях, е извършено предварително групиране на стопанствата по класове, в зависимост от броя на отглежданите животни или от размера на площите със съответната култура.

Размерът на плащанията в различните сектори и класове стопанства в тях е определен в зависимост от средния размер на разходите и средната заетост в съответната група.

Предвид спецификата на всеки един от секторите в земеделието, различния размер на разходите, които са направили стопанствата, както и различната средна заетост в отделните производства, не би следвало да се очаква сходство в размера на плащанията както по отношение на еднаквите по размер стопанства от различни производствени направления, така и при секторите, за които плащанията са определени на база средни разходи на един зает – полски култури, свиневъдство и птицевъдство. 

Също така, по отношение на лозаро-винарския сектор не може да се търси паралел в размера на подпомагането при два съвсем отделни инструмента - Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023 г. и специалната мярка по ПРСР, прилагането на които следва да е съобразено със съвсем различни нормативни изисквания. 

Що се отнася до цветята и декоративните растения, те са допустими за подпомагане по извънредната мярка, тъй като попадат в обхвата на Приложение I на Договора за функционирането на Европейския съюз. За разлика от много други сектори на аграрния отрасъл, за които отражението на COVID-кризата се изразява основно в извършването на допълнителни разходи, свързани с прилагане на противоепидемични мерки в периода март-юни 2020 г., сектор „Цветя и декоративните растения“ и заедно със сектор „Розопроизводство“ отчита значителни икономически загуби и влошена ликвидност в резултат от тежките пазарни ограничения в този период. По данни на бранша, средномесечните приходи от продажби на продукцията от декоративни растения отбелязват спад от близо 40% спрямо същия период на 2019 г.

По отношение на диференциацията на размера на подкрепата между земеделските стопани и МСП, занимаващи се с преработка на селскостопански продукти (съответно до 7 000 евро и до 50 000 евро) следва да се има предвид, че така определените размери на плащанията не са в резултат от национално решение, а техните параметри са залегнали в чл. 39б на Регламент 1305/2013, в който се определят условията за подпомагане по извънредната мярка.

По отношение на въпроса, касаещ възможност за национално съфинансиране на мярка 11 по аналогия с извънредна мярка COVID: 

Сумата, която е предложена за финансиране на извънредната мярка, насочена към намаляване на щетите вследствие на възникналата пандемия, е до 2% от ресурсите, предоставени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) по принцип финансира бенефициентите, използвайки не само ЕЗФРСР, но и определен процент национално съфинансиране. Именно това национално съфинансиране в случая се предлага да бъде 25%, и то не представлява държавна помощ по смисъла на европейското законодателство за държавни помощи.

С други думи, на разположение на бенефициентите по мярката COVID 19 се предвижда да бъдат общо 120,5 млн. лева, от които 75% (90.4 млн. лева) ще представляват участие на ЕЗФРСР, и 25% (30.1 млн. лева) - съфинансиране от държавния бюджет.

За бенефициентите е важна общата сума от 120.5 млн. лева, които те ще получат, като в случая тези 25% представляват участие на държавния бюджет в ПРСР, но не и държавни помощи.

По отношение на мярка 11 ,,Биологично земеделие”, съотношението на участието на ЕЗФРСР и националния бюджет е същото, както в по-горе даденото пояснение включително и условията, по които е изградено финансирането – от средствата, които се изплащат на бенефициентите, 75% представляват участие на ЕЗФРСР, и 25% - съфинансиране от държавния бюджет.

По отношение на повдигнатите проблеми свързани с реализацията на реколтата от череши през 2020г. :

След настъпване на пандемията от COVID 19, от страна на МЗХГ бе направен анализ на очакваното производство от череши в страната през 2020г., както и на очакваните проблеми в каналите за реализация - за преработка и прясна консумация.  Отчетено бе, че при преработвателните предприятия, в резултат на затворени канали за реализация на продукцията – предназначена за експорт предимно в ЕС, основните преработвателни предприятия в страната очакват затруднения в реализацията на консервираните череши.

След проведени видеоконферентни разговори от страна на МЗХГ с най-големите участници на пазара, изкупуващи череши в страната,  бе взето решение, а в последствие и въведена мярка за подкрепата до 50 лв. на тон за предприятията, които са завишили изкупните количества с 30% спрямо обемите си от 2019 г., които следва да са били над 20 тона.

На финансиране имаха право всички предприятия, които завишат обема на изкупените обеми от земеделските стопани спрямо предходната година. Идеята на това подпомагане бе да се стимулира изкупуването на череши за преработка от българските стопани и производители на череши и вишни. 

Бих искала да ви уверя, че в МЗХГ сме достатъчно добре запознати с проблемите при реализацията на череши. В тази връзка искам да Ви благодаря за предоставената информация за нивото на изкупните цени, за неяснотите при изкупуването на черешовата продукция. В кратки срокове предвиждаме среща с организация на производители на череши - „Сдружение Булгар плод ООД“ Кюстендил, на която да се дискутира изминалата кампания, проблемите съпътстващи изкупуването на череши, както и възможностите за реакция и подкрепа в рамките на компетенциите на МЗХГ за нормално протичане на следващите кампании по изкупуване на череши в страната.

По останалите въпроси, които засягате във Вашето писмо, а именно – намаляване на ДДС за сектор „Плодове и зеленчуци“ на 5%, включване на сектора в схеми за работни заплати и осигуровки 60:40 /80:20/, грантови схеми, безлихвени кредити извън и др. считам, че им бе обърнато достатъчно внимание на физическата среща и разговора ни. Искам отново да уведомя, че за голяма част от тях, МЗХГ не разполага с възможности и правомощия за тяхното въвеждане и администриране. Запазваме си възможността, при последващи срещи с представители на съответните министерства да изразим отново Вашето искане и виждане по повдигнати проблеми и въпроси”.

През 2019 г. малките фермери не поискали бусове, затова те липсват в държавните помощи
6831

Последни материали
Виж
Масово се залавят бракониери с лодки
Общо 750 метра мрежи са извадени от водоеми във Варненско само за 5 дни
За увеличаване на акваторията на Измитския залив са заделени милион и половина долара
Турски производител на торове готви мащабна инвестиция в разширяване на пристанище
Световният пазар през тази година се оценява на над 18 милиарда долара
Производството на свежи ягоди е нараснало с близо 40 на сто за 10 години
През летния сезон обаче не се стигна до инциденти при консумация на храни
БАБХ санкционира 18 заведения и търговски обекти по Черноморието
До 2030 година
ЕС цели да възстанови плодородието на 75 на сто от селскостопанските земи
Продуктите поевтиняха след достигането на няколкогодишни максимуми
Ценовата тенденция на световния пазар на растителни масла обърна рязко посоката
Свързани материали
Виж
Позицията на малките фермери
Последното отворено писмо от дребните фермери, адресирано до първите във властта
Среща с малки градинари
Кръстева: Планираме до 15 октомври да преведем обезщетенията за COVID-19
С искане за решаване на проблемите
Вергиния Кръстева отива в Еленово на среща с малки производители
Отговор от Министерския съвет
След карантината дребните фермери имат шанс за среща, но не с премиера
Мерки в условия на криза
Трето писмо от дребните земеделци – и пак няма отзвук!
Фонд „Земеделие”
Дребните стопани получиха над 3 млн. лв. за Кампания 2019
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2020
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам