Групата на реалните дребни и средни производители, която от пролетта до есента на тази година неколкократно изразяваше критични становища по редица от мерките в защита на родния бизнес, предприети от министерството на земеделието, има усещането, че не остава чут от администрацията. Затова и преди петото заседание на тематичната работна група ТРГ, което разискваше част от подпомагането, което ще се прилага за агросектора чрез Националния стратегически план, дребните градинари в сектора на „плодовете и зеленчуците” и биологичното производство излязоха за пореден път със самостоятелно становище.
И за пореден път браншът на „обикновените работещите стопани, които нямат лобита зад гърба”, настояват да бъде чуто и тяхното мнение. „Почти всеки от нас участва в една или повече отраслови организации, но се оказва, че те защитават интересите на големите производители от всички отрасли, но не и нашите, на дребния бизнес. Дори и да регистрираме организация, нашето мнение пак няма да бъде чуто, защото нямаме история, а оттам няма да имаме и право на участие. С организация или без нея - положението е едно и също. Или ако обобщим, това се нарича субективна безизходица”, смятат представителите на дребния бизнес.
Когато те са представили исканията си пред ТРГ, от министерството са им отговорили, че предложението би трябвало да бъде подписано и да изразява становище на браншова организация, а не да бъде ананимно. В отговор на това земеделците обясняват как именно те са„ реалните работещи стопани, но понеже нямаме лобита зад гърба си, ние осъзнаваме, че не трябва да афишираме имената си, защото при всяко изразено от нас неодобрение веднага ще ни се пратят всевъзможни проверки, за да открият някаква грешка или просто да ни държат в напрежение и страх. Затова ли ви трябват имената ни..? Именно по тази причина колегите във форумите след статиите във фермерските сайтове не застават с истинските си имена, а с измислени, но те казват истини, изнасят факти, само че никой не се вслушва в тях. Това демократично ли е?”, питат в своето писмо, разпратено да медиите представители на бизнеса.
През юни тази година земеделците бяха поканили зам. министъра на земеделието Вергиния Кръстева и шефът на отдел в министерството Кировски, за да представят исканията си по отношение на компенсаторните мерки, свързани с по-лесен достъп на дребния бизнес до пазара. „За съжаление, и тогава получавахме формални отговори, и сега – когато администрацията не приема нашите предложения за ТРГ-то, защото сме били „некоректни”, както обясняват от министерството”, коментират дребните стопани.
Синор.бг публикува със съкращения части от двете писма на дребните стопани, за да представи становищата им, по които в петък ТРГ не е дискутирала.
Припомняме, че на това заседание бяха гледани предложенията на министерството на земеделието за бъдещите интервенции, свързани с подкрепата на доходите на земеделците. Ето и конкретните предложения на дребния бизнес, които публикуваме дословно с въпросите на малките фермери по всяко от тези предложения.
„1. Подпомагане на доходите на земеделците чрез основните и допълнителни плащания, които да доведат до изпълнение на индикаторите:
А) R 4. Обвързване на подпомагането на доходите с изпълнението на стандартите и добрите практики, използвани от ,,истински земеделски стопани”.
- Защо няма дефиниция на ,,истински земеделски стопани”? Кога ще се даде?”, питат малките фермери.
„Б) R 30. Обновяване на поколенията чрез привличане на нови, млади земеделски стопани.
- Да, те трябва да получат допълнително подпомагане на площите до 30 ха и тази ставка всяка година да се увеличава, но при спазване на определени изисквания, а не просто да има регистрация и получаване на средства от нови стопани и служители без познания и интерес. Реално целта е: източване на средства чрез предвиждащите се новосформиращи се мобилни общински центрове за обучения и консултации”, посочват дребните и средни стопани.
В) R 6. Преразпределяне на подпомагането към по-малките и средни земеделски стопанства до 30 ха и максимум до 500 ха.
- Това допълнително преразпределително подпомагане на доходите трябва да гарантира устойчивост, надеждни доходи и подобряване на продоволствената сигурност. Очакваме отговор на нашите въпроси:
- Защо няма определение на понятията: малко и средно земеделско стопанство? Много голям е диапазонът от 30 ха до 500 ха, който квалифицира вида на стопанството. Пример: Стопанство с 5 000 дка и с 200 лв. приход на декар има оборот минимум 1 00 000 лв – малко, средно или голямо е това стопанство? Еднакво допълнително подпомагане ли ще получава това стопанство, каквото и стопанството с до 30 ха, /300 дка Х 200 лв = 60 000 лв./
В Европейските страни стопанствата под 500 ха от какъв вид са?
- Предлагаме това допълнително преразпределително подпомагане да бъде максимум до 200 ха.
- Прилага ли се тук стойността от 20 000 евро по СПО за малък стопанин?”, питат още дребните стопани.
2. Интервенции по чл. 64 буква ,,з” - Обмен на знания и информация осъществявани от:
А) Националната служба по съвети в земеделието.
- Ако по разписания начин се осъществи тази интервенция, възниква въпросът – „защо тази служба съществува и получава заплати, ако ще разчита на новото голямо заплащане? Не се ли получава двойно финансиране на служителите им? Те са се специализирали само да правят проекти по Мярка 6.1. Затова ли предвиждате и създаване на мобилни общински центрове, които също няма да изпълнят целта - консултиране, обмен на знания и информация, защото няма реални специалисти, особено в отрасъл растениевъдство. За тези длъжности се изисква и усет, и любов и съвременна база, които липсват.
- Ако целта е закупуване на транспортни средства, назначаване на определени хора и отчитане на дейност, то тогава отново ще прилагате интервенцията като други неефективни мерки, прилагани досега.
Биофермерите фалират, а търговците напразно търсят биохрани за училищата
- Предвижданите индивидуални консултански пакети по 1 500 евро няма да дадат резултат съгласно описаните обстоятелства, а ще доведат само до регистриране на случайни младежи като земеделски стопани, защото центровете ще вземат по 3 000 лв. на бройка, смятат реалните фермери.
- Няма никаква разлика между пакет 1 и пакет 2 и защо е така, питат още дребните стопани.
- Всички тези негативи ще доведат до неполезно източване на средства, които могат да отидат до висши и специализирани училища, които да се модернизират и така да привличат и обучат истински специалисти.
Дребният бизнес смята, че „обучението, осъществявано от други институции като ВУЗ-ове, специализирани училища и центрове, са много по-ефективни, защото разполагат с по-добър капацитет относно база и специалисти.
Не е за подценяване и обстоятелството, че на курсовете се срещат, запознават, обменят информация и стават приятели колеги от различни краища на страната. Така консултациите и обученията на колеги от съответна професионална област продължават с години и са по-важни от лекциите, защото получените знания вече са сполучливо приложени в дейността на стопанствата.
Резултатът от този вид обучение е вече доказан от предходния програмен период – 2007-2014.
Ние настояваме за реални, работещи интервенции, които да подпомагат производителите в дейността им и така за българското население ще има родни, здравословни и вкусни продукти. На такива ще се радват и чуждите граждани.
„За да се постигне това, е необходимо да има истински специалисти в МЗХГ и неговите подразделения. Досега не знаем колко служители в това ведомство или неговите структури имат със специалност „растениевъдство” и могат да ни гарантират компетентност.
Предлагаме, когато започне разработване на някакъв проект, това да се обяви навреме и се посочат имената на служителите, които работят по него, за да можем да се свързваме с тях и навреме да даваме становищата си. Още при разработването на проекта да се търсят и вземат под внимание предложенията на организации и стопани, които най-добре познават материята. Трябва ръководството и служителите от отделните сектори да са посетили земеделски стопани и да знаят кои са добре работещи и да се вслушват в техните мнения, а не само на представители на организации, които в повечето случаи са административни служители, а не реални производители”.
Обида за фермерите е формалното провеждане на петото заседание на ТРГ
Във второто си писмо, отправено до министерството на земеделието, стопаните оценяват неефективните мерки, прилагани тази година от администрацията към дребния бизнес в сектор „плодове и зеленчуци” и в „биологично производство”.
„Справедливо ли се подпомогнаха различните сектори и дали се „прояви хуманно отношение към бизнеса и потребителите? Ето и някои от фактите.
В растениевъдството към приоритетния сектор „плодове и зеленчуци”, осигуряващи за пандемичния период витаминозна, здравословна храна, се добавиха като приоритетни и секторите - декоративни растения и рози. Тези важни допълнителни сектори за едни и същи по размер площи до 15 дка получиха в пъти по-голямо подпомагане по държавната помощ de minimis, при положение че в сектора „плодове и зеленчуци” подпомагане получиха само тези продукти, които са определени за подпомагане по схемата за обвързана подкрепа - и то с различни ставки, а именно, до 15 дка за декоративни растения бяха дадени 8 000 лв.; за рози – 4 000 дка; а за плодове – едва 950 лв. и за зеленчуци – 750 лв. Защо имаше подобна диференцияция, питаме ние?
По Мярка 21.1 пак по-големи стойности получиха рози, декоративни растения и винени лозя - по 25 лв./дка, срещу 15 или 20 лв./дка - за плодове и зеленчуци за различните видове. Не сме против изключването на тези сектори от подпомагането, но сме за справедливост относно прилагането им и ползите им за цялото българско общество. Ето и част от различията в прилаганите критерии, определящи ставките.
При плодовете и зеленчуците се изискваше стопанинът да е кандидатствал за обвързана подкрепа през 2019 и 2020 г. и да е осъществявал тази дейност 3 г., докато това изискване за декоративните растения го няма. Така подпомагане получиха около 1/3 от получаващите обвързана подкрепа, защото заради сеитбооборот или друга причина стопанинът е засял друга култура и затова не отговаря на условията.
Критерият за декоративните растения и розите е спад в продажбите с 40 и 30%. В същия анализ на МЗХГ за периода март – юни 2020 г. е записано, че спад има и за картофи – 30,8%; лук – 26,9% и зеле – 19,2%. Всички те обаче получават най-ниско подпомагане, като е записано следното невъзможно за приемане обяснение, а именно, че „това касае сравнително малка част от годишния обем на тези продукти и не е годишен показател за спад на приходите на секторно ниво”. Спадът в приходите на декоративните растения е 107,80 лв. и е приет за голяма загуба, а същевременно спадът на приходите от дка на горните 3 вида зеленчуци е над 2 или 3 пъти повече на дка от 107,80 лв. И тази „добра и справедлива методика” при необходимост ще се приложи в същия вариант, защото няма други предложения от бранша.
А кои са те - ако не самите производители, на които се оказа, че нямат думата. Тя е право само на представляващия организацията според министерството на земеделието.
През 2019 и 2020 г. се направиха 2 приема по схемата за държавна помощ за малки проекти до 240 000 лв. за подпомагане най-вече на съхранението на първичната земеделска продукции. Епидемичната обстановка затрудни изпълнението им и затова на 14.09.2020 г. бе одобрен Делегиран Регламент на ЕС за изменение с цел преодоляване на смущението на пазара на плодове и зеленчуци, както и в лозаро-винарския сектор, породени от COVID – 19. Toва разрешава промени във финансирането по мерки договорени до 15.10.2020 г. Излезе информация, че субсидирането по някои мерки за лозаро-винарския сектор става на 90%. За плодовете и зеленчуците, които са нетрайни и се съхраняват с години, обаче няма увеличено субсидиране, няма намалено ДДС – ЗАЩО? НАСТОЯВАМЕ ЗА СПЕШНО УВЕЛИЧЕНИЕ НА 90% СУБСИДИРАНЕ НА ТЕЗИ НЕГОЛЯМ БРОЙ ПРОЕКТИ по същия качин като при виното, ЗАЩОТО СА ПО-ВАЖНИ И ОБЩЕСТВЕНО ЗНАЧИМИ”, обясняват още дребните стопани.
И припомнят, че „през пролетта предупреждавахме за неефективното изготвяне и прилагане на Постановление № 70 и пандемичните мерки, които трябваше само да осигурят изкупуването на родните плодове и зеленчуци, но това отмина като глас в пустиня и сега резултата по информация от медиите е следния.
От 33,5-те милиона лева за подпомагане на кланици, търговци и кредити за производителите на плодове и зеленчуци са усвоени 893 057 лв. Големите търговски вериги се хвалят, че са увеличили българските си партньори с около 30%, което се равнява на едноцифрено число. Те отказват да работят с нас -дребните и средни производители, под предлог, че нямаме хладилен транспорт, но пращат техни представители и изкупуват продукцията ни на ниски цени.. Отказват на етикетите с нашите продукти да пише нашето име, за което ние работим с години и клиентите в регионите познават стоката ни.
„Истината е, че нашите вкусни продукти се изнасят е ЕС, а вносните се представят за български. Една от тези големи вериги в доклада си пише, че през 2019 г. е направила износ за 23 страни с оборот над 40 млн., а в периода януари – септември 2020 г. има 12% ръст в износа. За 5 години приходите от 25 български партньора се е увеличил със 77%.
„През 2020 г. в България продължават да се внасят плодове и зеленчуци - и то с превишени нива на пестициди и други вредни съставки, като справките на БАБХ са неточни. Публикуват данни на БАБХ за спрени от внос от трети страни вредни продукти с по-малка обща стойност, но при събиране на отделните стойности се получава друг сбор, който е с около 30% по-голям. Така за април спрените вредни храни са обявени за 81 тона, а по сбор на отделните продукти се получават спрени 103 687 кг. За ноември са обявени 304 707 кг, а при събиране по артикули –реални числа са 400 069 кг. С други думи, увеличението на хванатия вреден внос е 4 пъти по-голям - и то почти на едни и същи продукти.
Затова ние питаме по какъв начин се проявява хуманно отношение към хората, към здравето им? Подпомага ли се, защитава ли се родното производство, ограничава ли се вносът, редовно ли се следи и дали се спират вредните храни? Това са въпроси, които не само чакат отговор, но и разрешаване. Стотици милиони се дават за хуманно отношение към животните, а за хората не се мисли.
Според нас в демократичното общество, каквото се твърди, че го има в България, всеки има право да задава въпроси, да изказва мнения и да получава отговори. Ние като производители не сме измислени, доказали сме кои сме и не търсим идентификация и известност, а разумност и справедливост за всеки.
Затова и въпросите, каоито поставяме, са от реалните, дребни и средни производители – работни, отговорни и носещи от десетилетия не корона от вирус, а корона от тръни, поставена от нашите политици”, се заключава в едно от писмата.
