За земеделските стопани и за бизнеса, свързан с производството на храни, Новата 2022 година е преломна и заради бъдещото законодателство, около което трябва да се обединят по отношение на аграрните политики до 2027 година, и поради сложността да преборят негативите от двугодишната криза и ковид пандемията. Все задачи, които ви пожелаваме да изпълните с лекота през идните 365 дни!
Синор.бг ви желае много здраве и нека във всеки български дом царува мир и разбирателството! По традиция на Васильовден честитим на имениците, а младите сурвакари обикалят села и градчета с наричания за здраве и берекет! А с дрянова клонка суровашките дружини ни пожелават:
Сурва, весела година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса,
голям грозд на лоза,
пълна къща с деца,
пълни обори със стока,
пълна кесия с пари.
Пълна къща със коприна!
догодина, до амина!
В нощта преди Сурваки, подобно на Бъдни вечер и Коледа се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Ястията в общи линии повтарят тези, които се слагат на бъднивечерската трапеза, но ястията вече са с месо, а освен погача на трапезата задължително се поставя и баница.
Баницата, наричана още млин (Източна България), плакия, плакя (Еленско), зелник (Кюстендилско), булгурник (Хасковско) и др., е основното ястие, присъстващо на трапезата. В различните краища на България се приготвя по различен начин, но навсякъде в нея се поставят дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича напр. за здраве, късмет, плодородие и т. н. и според това на кого кое се е паднало, се гадае за състоянието му през идущата година.
В Ловешко преди разчупването на баницата, стопанинът я вдига високо над главата си, за да станат високи посевите, а дряновите клончета се хвърлят в храната на добитъка. В Странджа в средата на баницата се поставя дряново клонче, на което с червен конец е привързана сребърна пара, която е късметът на къщата, а в Добруджа клончета-късмети се наричат и на мързела.
Погачата за Сурваки е обреден хляб, голяма прясна (безквасна) пита, специално направена за тази вечер. Някъде (Панагюрско и др.) жената, омесила питата, преди да измие ръцете си от тестото, отива и докосва всяко плодно дърво в градината и пчелните кошери, за да има плодородие през годината, а при рупците в Странджа, тази пита се меси с подсладени ръце. Повсеместно в тази пита се слага сребърна пара. След като трапезата бъде прекадена, питата се разчупва на определен брой късове, като всеки един се нарича на член от семейството - има късове и за къщата, добитъка, за господ и/или света Богородица. Според това в кое парче е парата, се определя при кого ще е късметът през годината.
