Сред колегите си зърнопроизводителят от Ловешко Димитър Мачуганов е добре познат с отглеждането не само на зърнени и маслодайни растения, но и на люцерна, която като протеинова култура е изключително перспективна и като начин на отглеждане, и като суровина. В поредица от интервюта Синор.бг търси мненията на утвърдени фермери от страната по въпроса за бъдещата Обща селскостопанска политика и предложенията, които те биха направили за въвеждането на нови зелени практики, приложими за условията в България.
За читателите на Синор.бг Димитър Мачуганов представи опита си в производството на тази нелесна за отглеждане протеинова култура, чиито пазари обаче са необятни, а това е сериозна ниша за експорта на българска преработена продукция. Самият фермер оглежда малко над 40 хиляди декара земеделска зема, от които половината е с люцерна.
Г-н Мачуганов, немалко ваши колеги залагат на безорното земеделие като нова зелена практика, която би могла да се прилага в следващия период. Подкрепяте ли тази алтернатива?
Ако става въпрос за безорното земеделие, или така наречената no till-технология, това е решение на колегите, което лично аз не приемам. Според мен предлагането й като нов инструмент би било крайно решение, защото при нея се използват пестициди, а знаем, че те замърсяват околната среда.
В дългогодишната си практика и аз опитах тази технология в далечната 2003 г., като я прилагахме няколко години, но в крайна сметка не я разпознахме като подходяща за полетата.
Има колеги, при които тя е успешна, но при мен тя не намира място, затова и лично аз търся достатъчно други алтернативи в зелената компонента. Защото е несериозно да се приемат като зелена алтернатива технологии, при които се изисква повече торове или химия. Все пак, това не е и екологично.
Коя според вас е най-подходящата практика за българските условия?
Европа има нужда от протеини, тъй като в момента основните култури са от внос. Неслучайно и Европейската комисия прие директива за протеиновите култури, защото те обогатяват по естествен път почвите и намират широко приложение не само във фуражите, а и в останалите храни. Според мен, трябва да се върви към стимулиране на този вид производство като например отглеждането на люцерната и различните бобови култури др.
В България люцерна се произвежда от 1911 година, когато за първи път е представена на изложението в Пловдив. За българските условия това е добре познато растение, а днес имаме собствени селекции и при бобовите култури - боб, леща, грах. Тяхното отглеждане би могло да залегне като зелена практика и да носи доходи на стопанствата.
От друга страна земеделието все повече върви към намаляване на агрохимията, защото определени активни вещества действат в ограничен период и създават резистентност в борбата с плевели или други вредители. Именно затова и Еврокомисията непрекъснато въвежда забрани за ползването на различни продукти, с които производителите се съобразяват. Това трябва да ни покаже, че най-добрият път е към търсене на технологии, които изискват по-малко химия. А в слчуая с no till технологията това не е подходящ избор.
Да, но в България почти липсва пазар за нахут, соя и други протеинови култури. Как да се преодолее този проблем, според вас?
Дълго време земеделският бранш работеше малко като „хазартен играч” - без предварително да намира пазари за своята продукция и в това отношение ще си призная, че и аз не съм се различавал от колегите. Опитът обаче ни научи, че няма нищо по-забранено от това да произвеждаш, без да знаеш кой ще е потребител на продукта ти.
И понеже питате за пазара на протеинови култури, ще ви кажа, че той е огромен. Миналата година например, когато българският земеделски министър посети Саудитска Арабия, се върна с новината, че тази държава може да внесе един милион тона сушена люцерна от България.
Ще кажете, че съм пристрастен към люцерната, защото я гледам отдавна. Но с моите не толкова големи площи от 20 хиляди декара почти всичко до този момент изнасям. Близо 90% от готовата ми продукция е за експорт. И ще ви кажа, че на пазара има достатъчно място, стига колегите да намерят доставчици.
Напоследък постепенно се отваря и вътрешният пазар за протеинови култури, защото животновъдството набира скорост, а младите хора, които се захващат с този бизнес, се интересуват от новите технологии и продукти. На последното издание на АГРА аз имах запитване от фермери за сушената ни люцерна, като хората са готови да дадат подобаваща цена за добрия продукт.
Каква обработка прилагате на люцерната?
Колегите знаят, че да гледаш люцерна не е лесно, много по-безопасно е да хвърлиш един нахут и да нямаш грижи. Но пък пазарите за нахута са затворени, затова и колегите не успяха да реализират продукцията си през последните години. Докато при люцерната не е така. Това е най-ценната култура, при която може да се произведе най-много протеин на единица площ. И отново ще ви върна в годините на социализма, когато всяко аграрно-промишлено стопанство имаше собствена сушилня за така нареченото сенно или люцерново брашно. В днешните условия ние прилагаме същата технология, но е по-осъвременена. Имаме сушилня за люцерната, която вади готовата продукция на пелети и големи бали, удобна за транспортиране на дълги разстояния.
Опитът ни показва, че алтернатива за българската преработена продукция има, защото страната ни има традиции в отглеждането на люцерна и това е огромен плюс.
За кои държави върви експортът на вашата продукция?
Бих казал, че при люцерната пазарът е необятен. Лично ние изнасяме за 16 държави по целия свят. След съответните разрешителни България получи лицензи за износ в Китай на три култури – царевицата, люцерната, а отскоро - и на белен слънчоглед. Затова и единият от пазарите ни е в тази необятна страна.
Освен в Китай изнасяме още за Южна Корея, Сингапур, Мала Азия, целия Близък Изток – Катар, Кувейт, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Йордания и др.
Възнамерявате ли да разширите този бизнес?
За съжаление, няма кой да работи и това все повече изпъква като проблем в цялото земеделие. Сега сме в началото на пролетната сеитба, а имаме недостиг от трима-четирима души и това е проблем.
Защото пречката отдавна не са разходите за заплати. Просто съвременният българин не желае да работи в селското стопанство, където задълженията са почти денонощни. Говоря и за животновъдството, и за зърнопроизводството и за плодовете и зеленчуците. Трудът е непривлекателен и въпреки че модернидзацията навлезе, друго е да си програмист, друго – земеделец.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
